Прочетен: 15305 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2015 15:56
Какъв е произходът на народния израз “аман- заман”?
Я. Й. ШоповИнститут по древни цивилизации, София, YYShopov@Yahoo.com
Много хора са се питали от къде идва израза “аман- заман”, който често употребяваме в смисъла на крайна молба (Български етимологичен речник, 1971) и смятаме за турцизъм в българския език. Обаче този израз по никакъв начин не може да бъде обяснен с което и да е значение на думата “заман” в турския език (Магазаник, 1945). В Български тълковен речник (1973), Български етимологичен речник, (1971) и Речник на редки, остарели и диалектни думи... (1974) пише, че думата “заман” идва от арабски през турски и означава време, както и в турски (Магазаник, 1945). Обаче у нас отдавна никой не я употребява в това значение, за разлика от широко употребявания израз “аман - заман”, който изглежда напълно безсмислен, ако в него думата “заман” означава време. Думата “аман” употребяваме често и днес в смисъла на уфф, стига толкова, писна ми от и т.н., но това нейно значение никак не може да обясни нейния смисъл в израза “аман - заман”. Очевидно е, че “заман” е старинна българска дума, чиито смисъл сме изгубили с времето и с прогресивното навлизане на литературния български в нашия бит. Петкова (2009) забеляза, че нашият подобен израз за “зор-заман” е разбираем на хинди и фарси. Обаче тя не анализира конкретното значение на думите “зор” и “заман” в българския и в хинди. Тя подчертава, че образуването на производни думи в българския се подчинява на моделите на хинди, а в българския тези думи имат характерното си звучене както в хинди. Още преди нея Шопов, и др. (2002, 2005) достигат до аналогични заключения, че граматическите правила, по които се образуват фамилните ни имена са същите като тези в хинди, а хиляди български фамилни имена, които сега са неразбираеми за нас имат ясно значение на хинди. Затова ние решихме да използваме хинди като ключ за разгадаване и на тази езикова загадка.
Едно от основните значения на думата “заман” на хинди (чиито самостоятелен смисъл ние сме изгубили, но я възприемаме като наша родна дума и я употребяваме, без да се замисляме какво означава) е: да определя, да наредя, да отредя (Shakespear, 1834), a на думата “аман” е: имай милост, пощади ме (Platts, 1884). Затова значението на нашия израз “аман-заман” е разбираемо на хинди и означава: пощади ме, определи да... или: имай милост, нареди да..., което е напълно еквивалентно на смисъла, в който го употребяваме ние: крайна молба за нещо и го описва с изключителна яснота и прецизност в смисъла: имай милост, определи да стане това и това, когато молиш горещо, за нещо, което е изключително важно за тебе, но се съмняваш, че можеш да получиш. 
Сходството на много наши старинни думи с тези от хинди никак не е случайно: - На едно обсъждане в Софийския университет питах един индийски професор по славистика, който е женен за българка (и за това знае перфектно български и хинди) дали му е направило впечатление, че има твърде много общи по звучене и по значение думи в български и хинди. Неговият отговор беше: “ООО ДА, ТЕ СА НАД ХИЛЯДА, ПРИ ТОВА НЕ СА СЛУЧАЙНИ, А СА НАЙ-ВАЖНИТЕ - ТЕЗИ СВЪРЗАНИ С ДОМА, РОДА И СЕМЕЙСТВОТО. ТОВА СА ТАКИВА ДУМИ, КОИТО НЕ СЕ ПРЕДАВАТ КАТО ЧУЖДИЦИ ОТ ЕДИН ЕЗИК В ДРУГ. ВСИЧКИТЕ ВИ РЕДКИ РОДНИНСКИ ДУМИ СА СЪЩИТЕ В ХИНДИ. ГЛЕДАЙКИ НАС, ИНДИЙЦИТЕ СЕГА ВИЕ ВИЖДАТЕ ВАС ПРЕДИ ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ. ДОКАТО ВИЕ СТЕ МНОГО ВЪЗПРИЕМЧИВИ КЪМ КУЛТУРНИ ЯВЛЕНИЯ, ИНДИЙЦИТЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОНСЕРВАТИВНИ И НЕ СА СИ ПРОМЕНИЛИ ОБИЧАИТЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 2000 ГОДИНИ”. В същност с това той отговори на загадката, защо в българския бит и фолклор има твърде много думи, чието значение сме загубили и ни звучат едновременно свои, но неразбираеми... Становището на индийския професор беше толкова впечатляващо и невероятно (особено що се касае за роднинските ни термини, чието значение вече и ние сме започнали да загубваме), че реших сам да го проверя верността му.
Сходствата на думи в български и хинди могат да се разделят по степени на значимост и устойчивост на термините в езика. Най- висшето ниво по значимост са роднинските термини, защото те се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа (Шопов, и др., 2005).
За изследване на сходните роднински термини в български и хинди търсихме 67 български роднински термини в хинди и още 11 избрани славянски, ирански, индо- арийски, угро- фински и тюркски езика. От тях в хинди намерихме 43 сходни думи (64% от всички изследвани термини). С това хинди се нарежда на първо място (след урду) по сходство с българските роднински термини измежду всички съвременни официални езици (Шопов и Ялъмов, 2005б). Генетичните изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи доказват, че в действителност е имало директно смесване на българите с 7 народа живеещи в Пакистан (вкл. синдхи и пакистанци) и с два индуски народа и гуджарати живеещи в Индия (Шопов, 2007г). От изследваните европейски и ирански езици най-много роднински термини сходни с нашите има в руски - 24 сходни думи (36%) и в украински - 22 сходни думи (33 % от всички изследвани термини), но в тези езици те се срещат само като диалектни форми (Шопов и Ялъмов, 2005б). Това се обяснява от факта, че остатъците от Волжките и Кубратовите българи са се смесили с околното руско и украинско население, което е исторически факт. Сходството на роднинските ни термини с иранските езици е много ниско (под 11%). Това е учудващо предвид изключително високата корелация на старинните имена на професии в българския (запазени във фамилните ни имена) и в иранските езици (Шопов и др., 2002). Например за пушту и български тя е 71%! Това показва, че роднинските термини се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа.
Многобройни данни за хиляди селища на древните българи на територията на днешна Индия и Пакистан са публикувани от Шопов (2007б), Шопов и др. (2005а, 2009, 2012) и от Shopov et al. (2009). Данни за стари държави на древните българи, обхващащи части от земите на Индия и Пакистан са публикувани от Шопов (2001) и Шопов и др. (2007а, в, 2012).
Заключение
Идеята на това изследване е да се намери произхода на неславянските изрази в българския, които с лека ръка смятаме за турски и с всякакви средства се опитваме да изкореним от нашия език. Тези изрази са безценно езиково наследство, криещо повече информация за древната история на българския народ, отколкото многотомните съчинения по българска история.
Пазете езиковото ни наследство в народните ни думи и изрази (Шопов, 2012)! Това е безценно наследство, което носи в себе си закодирана информация за българската история. Индийският език хинди е един от ключовете за разчитане и разбиране на това познание.
Използвана литература:
Български етимологичен речник, т.1 (А-З) (1971) Изд. на БАН
Български тълковен речник (1973) 3-то изд. Наука и изкуство 1133 с.
Магазаник Д.А. (1945) Турецко- русский словарь. II изд., 40 000 слов, ОГИЗ, Москва, 704 с.
Петкова Д. (2009) Думите са птици (поглед върху общите думи в български език, хинди и фарси) в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” - Доклади от международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 304- 310.
Platts, J. T. (1884) A dictionary of Urdu, classical Hindi, and English. London: W. H. Allen & Co.,
Shakespear J. (1834) A dictionary, Hindustani and English: with a copious index, fitting the work to serve, also, as a dictionary of English and Hindustani. 3rd ed., much enl. London: Printed for the author by J.L. Cox and Son: Sold by Parbury, Allen, & Co.,
Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (1974), изд. БАН, София, 606 с.
Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция. сп. Авитохол, бр.14, стр. 43-45http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_
- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр.4-6.
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1369603/_._._._2001_-_
Шопов Я. Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Кхнканосян (2002) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход. -Доклад на Националната научна конференция на тема: “2000: Приносът на Българите в Световната цивилизация”, 1- 2 ноември 2000 г., Исторически факултет на Софийския Университет “Кл. Охридски”, София. - сп. Авитохол, бр. 19, стр. 21 - 30.
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_
Шопов Я. Й., Т. Ялъмов, Л. Цанков (2005) Сходни думи и старинни термини в български и хинди- произход и значение- в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 49-65
в кн.: Древните българи в основите на световната история, материалната и духовната култура и цивилизация, изд. Дафна, София 2005, стр.31- 46.
Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, М. Мутафова, Х. Азади, Г. Хнканосян (2005а) Неизвестни данни за миграциите на древните българи в Евразия: Данни от топоними, хидроними и етноними. - в кн. "Корени на българската цивилизация”, изд. Бул Корени, София, стр. 241- 251.
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1362228/_._-_._._._._._._._2005_
Шопов Я. Й., Ялъмов Т. (2005б) Сравнителен анализ на роднинските думи и термини в български и други езици. - Доклад на Втората сесия на Общобългарската научно-практическа конференция, София 21-23 март, 2005 г.
Шопов Я. Й., П. Димитров, Д. П. Димитров, Б. Шкодров (2007а) - Българската държавност и пренасянето и в Европа. (Потопът: най-стари писмени свидетелства и миграциите на българите). Доклад на Международната научна конференция “Българската държавност в Европа пред своя 20 век”, 18-20 март 2005 г., Исторически факултет на Софийският Университет “Св. Климент Охридски”. - Авангардни изследвания на древните българи, т.1, стр.3- 23. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294895/Bulgarian_State_Tradition_and_its_Delivery_to_Europe._The_Deluge_Oldest_Written_Evidences_and_Migrations_of_Bulgarians._Yavor_Y._Shopov_Petko_Dimitrov_Dimitar_Dimitrov_and_Bono_Shkodrov
Шопов Я. Й. (2007б) Мадара и Мадарския конник- произход и значение на топонима Мадара.-Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г, Исторически факултет на Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”, Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (1), стр. 40-44,
Шопов Я. Й., Л. Цанков (2007в) Българската държавна традиция през вековете (от Потопа до наши дни) Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (1), стр 53-56 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434452/Ancient_Bulgarian_States-_Emerging_Structure_and_Migration_-_
Шопов Я. Й. (2007г) Генетични изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи. Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (2), стр.3-47, (2007) http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297628/_._._._.1_2_.3-47_2007_
Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади, Г. Хнканосян, М. Мутафова (2009) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия и Иран. - в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 311- 324. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324
Shopov Y. Y., Т. Yalamov, P. Dimitrov, D. Dimitrov and B. Shkodrov (2009b) Initiation of the Migration of Vedic Aryans to India by a Catastrophic Flooding of the Black Sea by Mediterranean Sea during the Holocene.” Extended Abstracts of LIMPACS-3 International Conference of IGBP, PAGES, 5-8 March 2009, Chandigarh, India, pp.126-127. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1331198/INITIATION_OF_THE_MIGRATION_OF_VEDIC_ARYANS_TO_INDIA_BY_A_CATASTROPHIC_FLOODING_OF_THE_FRESH_WATER_BLACK_SEA_BY_MEDITERRANEAN_SEA_DURING_THE_HOLOCENE._Yavor_Y._Shopov1_odor_Yalamov_Petko_Dimitrov_Dimitar_Dimitrov_and_Bono_Shkodrov
Шопов Я. Й., Ялъмов Т., (2012) Потопът в Черно море, древните преселения предизвикани от него и значението им обособяването на европейските народи - Доклад на семинар на Института по Древни цивилизации и на лабораторията по Археогеофизика изнесен на 8 Ноември 2012 г. в Софийския Университет "Св. Кл. Охридски"
http://www.youtube.com/watch?v=6sYDmK8LW0U
Шопов Я. Й. (2012) Смисълът на израза “дилмано, дилберо” от известната народна песен “Дилмано, дилберо, кажи ми как се сади пиперо?”Бюлетин на института по Древни цивилизации, бр.1, 19.02. 2012 г. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1449526/_2012_._._
Шопов Я. Й. (2014) Какъв е произходът и смисълът на народния израз “зор- заман”?- Бюлетин на института по Древни цивилизации, бр.4, 15.01. 2014 г. https://www.academia.edu/5724946/_-_
Червената шапчица, баба й и.....токът
КАКЪВ Е ПРОИЗХОДЪТ И СМИСЪЛЪТ НА НАРОДНИ...
В санскрит не съществуват и двете думи “аман” и “заман”, което не е учудващо. Санскрит е изкуствен език като ЕСПЕРАНТО. Той е образуван от избрани думи от различни наречия, на които са говорили ведическите арийци. По времето, когато започва да навлиза в говоримия език на индо- арийските народи вече никой в Индия не е говорил на него. Подобно на латинския той навлиза прогресивно от религиозните текстове (ведите) и служби. За разлика от него българският е бил жив език, употребяван от нашите предци в северна Индия чак до втори век след Христа:
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-,
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434452/Ancient_Bulgarian_States-_Emerging_Structure_and_Migration_-_
Не. Обаче има значително въздействие върху говоримите индо- арийски езици, особено върху урду и хинди.
За "аман", изразът беше "аман от вас", "аман, до гуша ми дойде"; Н. Геров - казва се, когато някой възкликне за пощада; аманъ от тебе; В. Дал - на изток от Турция, Азия : пощада, милост, предавам се; кто кричит аман, кто атлан > кой ще се предава, кой на кон.
Да, у нас обикновено “аман” се употребява в смисъла “до гуша ми дойде", което е типично българско значение на тази дума, но то не в сила в израза “аман- заман” за който се говори тук.
