Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2011 09:21 - Доктори, прасета и мезета ...
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 49422 Коментари: 91 Гласове:
133

Последна промяна: 20.12.2013 10:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ДОКТОРИ, ПРАСЕТА И МЕЗЕТА ...

 

                                                                                        В памет на Стоян Димитров

 

 

Често се шегувахме с моя приятел Стоян с чешитите, които се срещат по селата. Около тях винаги става някаква раздумка, някакви  весели случки се разказват, влизат в селския фолклор, забавляват и развеселяват хората. Много често тези устни истории се “дописват” от разказвача, към случката се добавят нови и нови детайли или към оригиналната случка се добавят нови и нови случки. И така от уста на уста,  по друма върви през годините народният сериал.

Имаше един доктор Колев от медицинския пункт  в съседното на Пастух село Мърводол. Около името му се вихреха разни весели истории, разказвани от селяните с  определена  симпатия.

Пристига доктор Колев при болния в селото, преглежда го, написва рецепта за лекарства, които трябва да се купят от аптеките в Кюстендил или Дупница и някой от семейството или приятел заминава да ги купува. Но докторът не си тръгва, остава при болния  да го наглежда още един ден, а понякога и 2-3 дни. Домакинът пита: “Докторе да заколиме ли едно пиле и да го изпечем?” А доктор Колев отвръща: “Едно пиле за болния, добре. А за нас? Я по-добре заколи две, или по-добре – три”.

И се започва. Болният си е болен, а около него се пирува – пекат се пилета, кокошки, петли. Пие се ракия, вино. Докато докторът не реши, че болният вече може да се лекува и без неговото наблюдение. Или  като се свършат пилетата ... Или го извикват при друг болен в селото. И се започват същите ритуали. Или го извикват в друго от съседните села, за които отговаря. И се започва – може да се досетите – същата позната история – печене на пилета, пиене и лекуване на болния.

Хората, обаче, започват да преувеличават: пилетата от две стават три, от три , стават на пет. По-късно към тях се добавя печено агне, печено прасенце...

Като “грамадата” на Иван Вазов.

И започват шегите. Ако някой покани някого от селото, поканеният казва: “Добре, но изпечи четири-пет пилета, две-три кокошки  и една прасенце – 30 кила!”

Ако някой от селяните попита друг къде  отива, другият отговаря: “Отивам да заколя две-три  пилета, две-три кокошки и една прасе – 30 кила, че доктор Колев обеща да намине!”

            Така се раждат  тези забавни и незлобиви селски истории.

Оказва се, че съм попаднал  на една от любимите теми на Стоян.

- Ние в Музикалния театър по едно време непрекъснато се шегувахме с един такъв доктор от ловешките села, доктор Маринков. Проблемът или по-скоро пролбемите на доктор Маринков са два: първо, че е нисък на ръст и второ – говори на ль. Най-много го тормози първото – ниския ръст.Това се е превърнало в непреодолим комплекс за него и още по-лошо – някаква чудна непоносимост и нетърпимост към високите мъже. Безкрайни са неговите истории и непрекъснато се увеличават.

Участва доктор Маринков в донаборна комисия. Влиза по едно време висок младеж.

Маринков веднага реагира:

- Ееее, какъв си  па ти, бе? Много си висок, бе!  Ще бутнеш вратата.

- Майка ти и бащата ти  високи ли са? – поставя уточняващ въпрос докторът.

- Не са. – отвръща  учудено младежът.

- Видя ли, не са. Ама ти си много висок, бе! Ти си се изметнал нещо... Ей, направо си ненормален... Абе я го запишете за танкист, да се сгъне малко!

Ако на масата в кръчмата седне висок мъж, докторът става неспокоен и раздразнителен.

- Що не пиеш? Само целуваш чашата. Я пий като мен... Висок си братче, ама не можеш да пиеш като мен! ... Абе, вие високите сте каби... За нищо не ви бива.

Ако дойде при него висок  на ръст пациент и се оплаква, че е настинал, доктор Маринков го започва веднага:

- Е как нема да настинеш като си толкова висок! Защо аз не настивам?! Ама вие високите сте кекави, за нищо не ви бива.... Висок човек – каба човек, келав ... ...

Докторът,  покрай  странностите си, става обект за постоянни и нови закачки и шеги.

Идва една селянка и казва:

- Докторе, дошла съм да се прегледам.

- Добре, седни на този стол! – казва той и напуска кабинета. Отива в кафе-сладкарницата да пие кафе и се бави половин час.

Като се връща жената казва укорително:

- Айде бе, докторе, изчаках се.

А той:

- Нали искаше да се прегледаш... оставих те да се прегледаш ... Що не се прегледа! А прегледай се, де!

И като вижда недоумението, изписано на лицето на жената, казва натъртено:

- Ще кажеш: докторе, дошла съм да МЕ прегледаш! Ей, не се научихте  вие, селяните,  да говорите на български език...

Друга история. Докторът е поканен в един неделен ден от познат в едно село, “на колено”. / Ударението – на първото “о”/ “Каня ви на колено”, така казал човекът.

Маринков взел със себе си приятел, който си пада по такива ешмедемета. По пътя доктор Маринков коментира с приятеля си: “Какво ли ще да е туй колено? Прасенце? Агънце? Или  младо яре... Ей, ако това е кокошка или петел, напразно ще бием път...”

               Пристигнали, седнали на масата, домакинът  сложил  по чаша ракийка и туршия и зачакали ... коленото. И така час, час и половина. А домакинът и домакинята сноват насам-натам, изглеждат нещо неспокойни, притеснени, угрижени, губят се в някои моменти по двадесетина минути. По едно време доктор Маринков не издържал и се провикнал:

- Айде бе, Даньо / така се казвал приятелят/. Давай го туй коленото, бе! У долната махала вече повръщат, а ние още седиме на  празна маса!

А Даньо, како престъпва от крак на крак, произнася нерешително, както когато се съобщава скръбна вест:

- Извинявай докторе, извинявайте и двамата, ама няма да има колено: прасенцето Къци, което бяхме нарочили за колене, избягало! Как е разбрало какво го чака, но снощи драснало ... офейкало. Къде ли не го търсихме: из селото, по полето, из гората – няма го и няма го  Къци. Как ли не го мамихме: гъци - гъци, гъци – гъци, няма гъци, няма къци!

И като  вижда слисаните и опечалени лица на двамината лични гости, Даньо изтърсва извинително:

-Здраве да е... Купил съм от Селкопа малко шпек салам, жената сега ще го резне... Те и туршийка има още ...

Всичко това, разказано по един неповторимо артистичен начин от Стоян Димитров, имитирайки говорния дефект на доктор Маринков, който придава на разказа неповторимото очарование  и аромат на импровизицията  и играта.

 

***

 


Честват Стоян Димитров с "Графиня Марица"

06.07.2010

image

Доайенът на Националния музикален театър Стоян Димитров бе честван с галаспектакъл на „Графиня Марица“ от Калман. Ветеранът на родната оперетна сцена се изяви блестящо в комичната си роля. „Това е моят дом. Тук се срещнах с колосите на българското оперетно изкуство, а съдбата пожела да партнирам на мнозина от тях“, развълнува се юбилярят, падна на колене и целуна сцената, на която е преминал целият му творчески път.
Стоян Димитров оставя трайна диря в историята на българското музикално сценично изкуство. Той е сред ония труженици, които са безкрайно предани на жанра и му се посвещават от цялото си сърце. Прекрасен глас и артистичност – с това го е дарила природата, останалото е всеотдайност към сцената и професията. Публиката ще го помни с няколко неповторими образа. На първо място – млекаря Тевие от култовата постановка „Цигулар на покрива“, където Стоян Димитров разплакваше зрителите. Публиката ще го помни и като ярко колоритния Менелай от „Хубавата Елена“, и като силно емоционалния Мишка от „Царицата на чардаша“, и като комедийния ключар Фрош от „Прилепът“ на Йохан Щраус. Артистът бе затрупан с подаръци и цветя, а колегите му пожелаха често да го виждат сред тях в Музикалния театър.

***

 

ПАСТУХ СКЪРБИ ЗА АРТИСТА ОТ МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР СТОЯН ДИМИТРОВ

 

 

            Ако имаше камбана към малката черквица в селото, тя щеше да бие  на 8-ми октомври, 2010 година  тревожно през целия ден, след като стигна вестта за смъртта на  артиста Стоян Димитров.

Той се превърна в икона  за малкото останали жители на кюстендилското селце.

Дойде тук случайно  с Ваня и двете си деца Димитър и Цветан, доведен от приятел. И остана тук повече от 30 години. Влюби се в река Струма и красивата природа. Обикна хората, а и те го обикнаха. Общителен, весел, лъчезарен  - стана  “нашия артист в София”. Канеше ги на премиери в Музикалния театър, а после  те  дълго разказваха за преживяното. Беше с тях, стана частица от тях, споделяше с нежна съпричастност делниците и празниците им.

            Пастух поднася всичките си цветя от  есенните градини, от посърналото поле и от цялата си дива природа пред неговия лик!

            Струма плаче за него!

***










Гласувай:
133



1. yotovava - Хубаво ми е тук,
21.02.2011 09:27
усмихнах се, разтуших се.
Поздрав :))))
Валя
цитирай
2. petgen - Анекдоти от Пастух :) - Автор sande. ...
21.02.2011 09:55
Анекдоти от Пастух :) - Автор sande.
Ставам ли за кръстница? Е, поне съм читател. Забавно, разтоварващо, памет за чешитите български.
Поклон пред оперетния мастер, честит си със спомените за него.
цитирай
3. razkazvachka - Добро утро и от мен!
21.02.2011 09:59
Хубав текст - за хубав човек.
Поздравления за разказвача.
цитирай
4. nicodima - Санде, прекрасен разказ!
21.02.2011 10:01
Накара ме да си спомня двама стари лекари - единия - мой правуйчо, завършил в Германия и другият - семейния лекар на моята фамилия, завършил във Франция. Като малко дете, още не ходех на училище, ги помня на една празнична маса, да си разменят фрази на един непонятен чужд език / латински ще да е бил : ))/... Гледах ги със страхопочитание и ми се искаше да се скрия под масата : ))...
Сега ми се иска да бяха живи, за да си поговоря с тях! На същия този "непонятен" език...
Асоциациите са невероятно нещо, изскачат от дълбините на съзнанието, често пъти - за да ни кажат нещо повече за пътя през живота...
Поздрави!
цитирай
5. sande - Поздрави, Валя, сърдечни поздрави в началото на седмицата и най-добри пожелания за ..
21.02.2011 10:05
yotovava написа:
усмихнах се, разтуших се.
Поздрав :))))
Валя


за повече приятни и весели дни, сред добри и усмихнати приятели.
цитирай
6. sande - Здравей Генке, здравей, Поетесо, здравей Учителнице!
21.02.2011 10:08
petgen написа:
Анекдоти от Пастух :) - Автор sande.
Ставам ли за кръстница? Е, поне съм читател. Забавно, разтоварващо, памет за чешитите български.
Поклон пред оперетния мастер, честит си със спомените за него.


Добре си го измислила. Сполучливо си кръстила тези светли истории.

След излишните крамоли тези дни, исках да започнем седмицата с нещо весело и
повдигащо духа.

Благодаря ти, кръстнице!
цитирай
7. sande - Здравей, Разказвачке, надявам се, че си написала по-малко двойки на клетите студенти и че ..
21.02.2011 10:11
razkazvachka написа:
Хубав текст - за хубав човек.
Поздравления за разказвача.


... и че вече спокойно можеш да си пишеш магическите истории, които ни радват.

Поздрави!

Хубава и усмихната седмица!
цитирай
8. sande - Поздрави, nicodima, радвам се, че веселото разказче е събудило такива хубави спомени за старите лекари, които са били винаги образец на професионализъм, човечно
21.02.2011 10:16
nicodima написа:
Накара ме да си спомня двама стари лекари - единия - мой правуйчо, завършил в Германия и другият - семейния лекар на моята фамилия, завършил във Франция. Като малко дете, още не ходех на училище, ги помня на една празнична маса, да си разменят фрази на един непонятен чужд език / латински ще да е бил : ))/... Гледах ги със страхопочитание и ми се искаше да се скрия под масата : ))...

Сега ми се иска да бяха живи, за да си поговоря с тях! На същия този "непонятен" език...
Асоциациите са невероятно нещо, изскачат от дълбините на съзнанието, често пъти - за да ни кажат нещо повече за пътя през живота...
Поздрави!


Вярвам, че и сегашните лекари са достойни продължители на най-хубавото от традицията, наследена от старите доктори.

Поздрави и усмихната седмица!
цитирай
9. sande - Към лекарите!
21.02.2011 10:39
Ако някой лекар прочете тази весела историйка нека не ми се сърди. Написана е с любов към тях. Селският лекар заслужава най-голяма почит!
И я има.
Вижда се от разказа. Макар и от ранга на чудаците д-р Колев е обичан от селяните. Те преувеличават, но не за да го подиграват, а от любов и симпатия.

Другият доктор - Маринков, е също "образ невъзможен", колоритен и незабравим.
Също уважаван и обичан от хората. А смехът си е смях. Без него животът би бил много по-тежък и скучен.

Поклон пред лекарите и специално - пред селските лекари!
цитирай
10. sande - Към артистите - също!
21.02.2011 10:42
Стоян бе неподражаем импровизатор на селските истории. Хората го обичаха като близък и свой.
Надявам се, че е видно от разказа.

Поклон на артистите от Музикалния театър, на приятелите на Стоян и на всички артисти на България!
цитирай
11. tota - Невероятен разказвач си!
21.02.2011 10:52
Доближаваш се до Чудомир! С усмивка ни докосна до един прекрасен човек, какъвто е бил доайенът на Музикалния театър - Стоян Димитров. Приятно ми бе да прочета за него твоя разказ. Не спирай! Продължавай да ни въвеждаш в частиците от твоя свят от срещите ти с интересни личности и хора.
Хубав ден!
цитирай
12. stela50 - Разказът е чудесен...С удоволствие прочетох
21.02.2011 11:07
и за един изключитлен човек- Стоян Димитров. Благодаря ти .
Поздрав и приятен ден !
цитирай
13. sande - Благодаря ти, tota, първопричината за разказа е именно Стоян Димитров, Артиста...
21.02.2011 11:12
tota написа:
Доближаваш се до Чудомир! С усмивка ни докосна до един прекрасен човек, какъвто е бил доайенът на Музикалния театър - Стоян Димитров. Приятно ми бе да прочета за него твоя разказ. Не спирай! Продължавай да ни въвеждаш в частиците от твоя свят от срещите ти с интересни личности и хора.
Хубав ден!


Цяло щастие за нас бе в продължение на дълги години да имаме до себе си такъв човек, около който кипеше от живот, от шеги, от забавни истории, от висок дух.
Иска ми се, улисани в ежедневните си грижи и проблеми, да не го забравим, да си спомняме по често с любов за този прекрасен човек, роден в шуменския край.
цитирай
14. magicktarot - Разказът е великолепен, поздравления, Сашо!:)
21.02.2011 11:17
Прочетох го на един дъх и много ме развесели, още повече, че съм свързана с доста лекари, съпругът ми също е лекар и обичам весели лекарски истории:)))) Чувствам ги някак близки. :) Оперета също много харесвам и се радвам, че си посветил такъв разказ на един наш голям Артист, поздрави!:)
цитирай
15. club50plus - прекрасен разказ
21.02.2011 11:22
Поздравления!
цитирай
16. sande - Радвам се, че го познавате и споделяте, че това бе един невероятен човек...
21.02.2011 11:25
stela50 написа:
и за един изключитлен човек- Стоян Димитров. Благодаря ти .
Поздрав и приятен ден !


... талантлив и добър до болка. Липсва ни.
цитирай
17. deleted-4udovi6teto - Като дойда в Пастух, Санде, ще си нося печеното прасенце!
21.02.2011 11:26
Печено прасенце с портокал в устата и две стръкчета магданоз в ушите! :-)))))))
И една дамаджана варненски мускат!
Наздраве!
Чу
цитирай
18. sande - Особено ми е драго, че сте харесали разказа, а най-много, че съпругът ви е лекар...
21.02.2011 11:31
magicktarot написа:
Прочетох го на един дъх и много ме развесели, още повече, че съм свързана с доста лекари, съпругът ми също е лекар и обичам весели лекарски истории:)))) Чувствам ги някак близки. :) Оперета също много харесвам и се радвам, че си посветил такъв разказ на един наш голям Артист, поздрави!:)


Човек винаги има малко страх да не го разберат прогрешно, да помислят, че представя карикатурно ... Има и такива хора, за съжаление, все им се привиждат някакви сенки.

Поздрави на теб и съпруга ти!
цитирай
19. sande - Благодаря за вниманието на club50plus и за добрата дума...
21.02.2011 11:35
club50plus написа:
Поздравления!


За всеки от нас добрата дума, подкрепата, насърчението е важно.

Поздрави!
цитирай
20. sande - Не се затруднявай, Поете, чак от Варна да носиш печено прасенце ...
21.02.2011 11:40
4udovi6teto написа:
Печено прасенце с портокал в устата и две стръкчета магданоз в ушите! :-)))))))
И една дамаджана варненски мускат!
Наздраве!
Чу


Имаме не само библиотека и печатница, но също така и фурна. Тя е вече в нашия двор, написал съм и Възхвала в Блога и я има на снимка.

Ти остави прасенцето и печенето на нас, твойте приятели и фенове.

Виж, от винце от варненския регион не се отказваме.

Поздрави!
цитирай
21. benra - !
21.02.2011 11:42
страхотен разказ, човешки за Човек!
цитирай
22. magicktarot - 18. sande, никой не е застрахован
21.02.2011 11:48
в даден момент да му се привиди нещо:) Това не значи, че самият човек, на който му се е привидяло, е винаги такъв или че този, който пише, трябва да има опасения от това. Ако все се съобразяваме, то нищо няма да се прави, а в случая аз и другите нямаше да можем да се насладим на разказа ти!:)
цитирай
23. sande - Колкото и да съм скромен по рождение, не мога да не се зарадвам на твоето одобрение...
21.02.2011 11:55
benra написа:
страхотен разказ, човешки за Човек!


А за Стоян Димитров трябва книга да се напише.Това е най-малкото, което може да се спомене за него. Вече сериозно болен с бъбречна недостатъчност, с диализа две пъти в седмицата по пет часа, направи пътуване със съпругата си до родния й край в Русия, при казаците и занесе като подарък на тъста си сабя с надпис: "С признателност от българите!" Знаменит човек, редък човек, благородна душа, приятел неземен!
цитирай
24. nicodima - Санде, дано са останали поне няколко такива... Много се промениха времената!
21.02.2011 11:58
sande написа:
Ако някой лекар прочете тази весела историйка нека не ми се сърди. Написана е с любов към тях. Селският лекар заслужава най-голяма почит!
И я има.
Вижда се от разказа. Макар и от ранга на чудаците д-р Колев е обичан от селяните. Те преувеличават, но не за да го подиграват, а от любов и симпатия.

Другият доктор - Маринков, е също "образ невъзможен", колоритен и незабравим.
Също уважаван и обичан от хората. А смехът си е смях. Без него животът би бил много по-тежък и скучен.

Поклон пред лекарите и специално - пред селските лекари!


Спомням си - навремето нас, младоците и несемейните, редовно ни оставяха да дежурим през нощта на Нова Година. Да са живи и здрави селските баби - коя спретне баница, коя - сармички, само винцето липсваше на трапезата : ))...
Селските колорити изчезват със селата, за съжаление... И се сменят с други - сега децата ни разказват весели емигрантски истории... И хем ми е смешно, хем - не толкова / заради тях /, но светът върви напред...
цитирай
25. sande - Прав си, приятелю, дано си останем читави, естествени, нормални хора ..
21.02.2011 11:59
magicktarot написа:
в даден момент да му се привиди нещо:) Това не значи, че самият човек, на който му се е привидяло, е винаги такъв или че този, който пише, трябва да има опасения от това. Ако все се съобразяваме, то нищо няма да се прави, а в случая аз и другите нямаше да можем да се насладим на разказа ти!:)


Благодаря за посещението и за добрата дума.

Поздрави!
цитирай
26. sande - Верно е, nicodima, светът се развива и много неща се променят, не винаги към по-добро...
21.02.2011 12:06
nicodima написа:
sande написа:
Ако някой лекар прочете тази весела историйка нека не ми се сърди. Написана е с любов към тях. Селският лекар заслужава най-голяма почит!
И я има.
Вижда се от разказа. Макар и от ранга на чудаците д-р Колев е обичан от селяните. Те преувеличават, но не за да го подиграват, а от любов и симпатия.

Другият доктор - Маринков, е също "образ невъзможен", колоритен и незабравим.
Също уважаван и обичан от хората. А смехът си е смях. Без него животът би бил много по-тежък и скучен.

Поклон пред лекарите и специално - пред селските лекари!


Спомням си - навремето нас, младоците и несемейните, редовно ни оставяха да дежурим през нощта на Нова Година. Да са живи и здрави селските баби - коя спретне баница, коя - сармички, само винцето липсваше на трапезата : ))...
Селските колорити изчезват със селата, за съжаление... И се сменят с други - сега децата ни разказват весели емигрантски истории... И хем ми е смешно, хем - не толкова / заради тях /, но светът върви напред...


...Точно за тово, за което говориш ти.Заминаха си сладкодумните селски разкзвачи, заминаха си цели поколения, селата се обезлюдиха. Пастух - полу-планинско селце на река Струма, средно 500 души жители, сега - 30 и то старци.
Но каквото можем да съхраним, трябва да се опитаме, да съберем трохите. Много закъснях и аз.
цитирай
27. vladun - Браво, Санде!
21.02.2011 12:09
Много сладкодумно разказваш, и много човешка топлина и доброта има в думите ти!
Поздрави!
цитирай
28. sande - Поздрави, vladun- е , драго ми е, че си прочел тази весела историйка, посветена на ...
21.02.2011 12:22
vladun написа:
Много сладкодумно разказваш, и много човешка топлина и доброта има в думите ти!
Поздрави!


... на един истински артист, който радваше селяните в Пастух и всички, които го познаваха, а приятелите - най-много.
цитирай
29. анонимен - ....Елица
21.02.2011 12:50
Ех,ти чудни разказвачо-толкова забавно и увлекателно
разказваш-просто си един невероятен сладкодумник-
чете се на един дъх-тънък познавач си на нашата
народопсихология-поздрави
цитирай
30. анонимен - Фиро
21.02.2011 12:57
Браво Санде! Редиш ги думите като слънчеви лъчи - приятно, топло и те карат да се усмихваш. Такива разкази, истории, трябва да имаме по-малко всеки ден около нас.
Вместо това имаме истории за кой е по-лош най-най, флашки, пребити, измами и други гадости. Затова и новините отказах.

Продължавай да пишеш! Ние ще четем!
:-)
цитирай
31. smile999 - Невероятен човек си Санде!С голямо ...
21.02.2011 13:00
Невероятен човек си Санде!С голямо нетърпение очаквам всеки твой пост, и те чета с удоволствие.А ако рекъл Господ, може да пристигна и аз с онова щуро Чу-довище.Айде от мен мерлото( спечелило няколко награди вече.) ;-)))
цитирай
32. sande - Елице, слънчице, тук времето е намръщено, вали сняг, но е легнала и тежка сянка, тъмна, мрачна ...
21.02.2011 13:00
анонимен написа:
Ех,ти чудни разказвачо-толкова забавно и увлекателно
разказваш-просто си един невероятен сладкодумник-
чете се на един дъх-тънък познавач си на нашата
народопсихология-поздрави


А ти се появяваш като слънчице. Радвам се, че харесваш разказа.

Поздрави!
цитирай
33. antoan1antoan - Приятно ми беше да прочета!
21.02.2011 13:05
Разказваш по специфичен, само "твой си" начин!
Поздрави приятелю!
цитирай
34. galicin - Ние офицерите които пием те поздравяваме!
21.02.2011 13:13
Пак ме разсмя!
Ние сме седнали в щаба с корнет Оболенски и още един два офицера и пием вино с хайдушко мезе. Принтирах разказа ти и им го прочетох на глас. Поручик Ржевски падна под масата от смях. Още си е там.
Това с избягалото прасе е голям малшанс! Да ти избяга мезето си е направо куцузлък. Е, трагично щеше да е ако им беше офейкал някой с ракията или виното.
Успехи и до нови срещи! Наздраве за теб и твоите герои, за които си писал и посветил разказа!
цитирай
35. sande - Радвам се, приятелю Фиро, че приемаш този тон на разказване, на търсенето на доброто, на магията на човешките контакти
21.02.2011 13:14
анонимен написа:
Браво Санде! Редиш ги думите като слънчеви лъчи - приятно, топло и те карат да се усмихваш. Такива разкази, истории, трябва да имаме по-малко всеки ден около нас.
Вместо това имаме истории за кой е по-лош най-най, флашки, пребити, измами и други гадости. Затова и новините отказах.

Продължавай да пишеш! Ние ще четем!
:-)


Аз не приемам органически скандалите, острият тон, надвикването, стремежа за доминация над други хора, търсенето на кусури у другите...

Поздрави!
цитирай
36. sande - И аз те поздравлявам, радвам се,че прочете тези селски истории, без претенции ...
21.02.2011 13:20
antoan1antoan написа:
Разказваш по специфичен, само "твой си" начин!
Поздрави приятелю!


Иска ми се веселото настроение да бъде повече. Стоян Димитров - Артиста го носеше със себе си винаги и ни го подаряваше безвъзмездно.

Поздрави!
цитирай
37. sande - Внимание! Всички! Да посрещнем господа офицерите и поручик Галицин!
21.02.2011 13:26
galicin написа:
Пак ме разсмя!
Ние сме седнали в щаба с корнет Оболенски и още един два офицера и пием вино с хайдушко мезе. Принтирах разказа ти и им го прочетох на глас. Поручик Ржевски падна под масата от смях. Още си е там.
Това с избягалото прасе е голям малшанс! Да ти избяга мезето си е направо куцузлък. Е, трагично щеше да е ако им беше офейкал някой с ракията или виното.
Успехи и до нови срещи! Наздраве за теб и твоите герои, за които си писал и посветил разказа!


Добре дошли, господа!
Да вдигнем наздравица!

Корнет Оболенски, налейте вина!
Давайте випьом, господа офицери, медсестри и вся остальная непиющая ... молодьож!

/ръката - шпиц, погледа - стерео!/

Залпом!
цитирай
38. sande - Ще дойдеш! Поканена си, поканена си, с мерлото или без мерлото, но на всяка цена с ...
21.02.2011 13:54
smile999 написа:
Невероятен човек си Санде!С голямо нетърпение очаквам всеки твой пост, и те чета с удоволствие.А ако рекъл Господ, може да пристигна и аз с онова щуро Чу-довище.Айде от мен мерлото( спечелило няколко награди вече.) ;-)))


.. с щурото чудовише Валери Станков. Внесли сме предложение до общината да го провъзгласим за почетен гражданин /селянин/ на село Пастух.
А се обмисля и предложение да кръстиме на негово име библиотеката. Той знае.
цитирай
39. sande - Къде са ми торлаците, бе, тези хубави и засмяни хора?
21.02.2011 13:58
Да разкажат какво става у Дивия северозапад, у Торлашко. Как е там положението с докторите, с прасетата и с мезетата...
цитирай
40. hristo27 - Поздрави и от мен за хубавото чет...
21.02.2011 14:09
Поздрави и от мен за хубавото четиво!
цитирай
41. sande - Благодаря ти, Христо, че си прочел разказа, веселата тема е близко до твоите предпочитания...
21.02.2011 14:15
hristo27 написа:
Поздрави и от мен за хубавото четиво!


Поздрави!
цитирай
42. zelas - Тъй, тъй, с тайбети се правеше вс...
21.02.2011 15:16
Тъй, тъй, с тайбети се правеше всичко навремето, а сега ни засичат времето като да сме на състезание ... за хамстери!
Ама скоро ще им теглим една майна и пак на тайбетите ще се върнем.

Един мой дедо беше такъв голям тайбетлия. Тичам аз да му кажа нещо и викам:
"Дедо, дедо, да знаеш кво ..." А той:
"Чакай ся, чакай не бързай седни тука ся, чакай да ти сваря една леблебиийка. Седни, вземи си дъх!"
Почва да вари, готово, па после пуска радиото. Търси народна музика по Христо Ботев.
После ма пита:
"А даскалото, как е?" и най-сетне "Казвай, ся, квот щеше да казваш"
"А нищо, забравих, сложи още малко шекер на леблебийкана, че си я малко прегорил"

И си сърбаме ...

Не го бях познавал тоз чиляк Стоян Димитров, ама Санде ти го почете по най-добрия възможен начин.
Че и за мой дедо ми припомни, лека му пръст. Благодаря ти от сърце!
цитирай
43. sande - Пламене, много драго ми стана да чуя за табиетите на дядо ти, за тези хора приказката беше ...
21.02.2011 15:35
zelas написа:
Тъй, тъй, с тайбети се правеше всичко навремето, а сега ни засичат времето като да сме на състезание ... за хамстери!
Ама скоро ще им теглим една майна и пак на тайбетите ще се върнем.

Един мой дедо беше такъв голям тайбетлия. Тичам аз да му кажа нещо и викам:
"Дедо, дедо, да знаеш кво ..." А той:
"Чакай ся, чакай не бързай седни тука ся, чакай да ти сваря една леблебиийка. Седни, вземи си дъх!"
Почва да вари, готово, па после пуска радиото. Търси народна музика по Христо Ботев.
После ма пита:
"А даскалото, как е?" и най-сетне "Казвай, ся, квот щеше да казваш"
"А нищо, забравих, сложи още малко шекер на леблебийкана, че си я малко прегорил"

И си сърбаме ...

Не го бях познавал тоз чиляк Стоян Димитров, ама Санде ти го почете по най-добрия възможен начин.
Че и за мой дедо ми припомни, лека му пръст. Благодаря ти от сърце!


... много важна. Сега бързаме.
Вместо да разговаряме между нас си, гледаме сериали. Ще се отучиме въобще да разговаряме. Ще сведеме езика си до 200 думи.

Поздрави!
цитирай
44. galenav - Благодаря ти за атрактивния разказ, Санде!
21.02.2011 15:53
Героите ти са страхотни симпатяги - колоритни, живи, естествени - все едно, че ги чувам. Наши хора!
И като посвещение е страхотно!- и там, кадето е, ще чуе тая реч...
цитирай
45. zelas - Санде ако си по нашиос край, иди в ...
21.02.2011 15:55
Санде ако си по нашиос край, иди в Райково и найди Клуб "Зевзек" питай за Бабаджанкова, кажи че аз та пращам.
Мисля си готов.

Изисквания за членство:

1. Не трябва да се заяда!
2. Не трябва да се ояда!
3. Да гали блачкосьо и мохабетья!
4. Да може да си каже лакардийката навсякъде!
5. Да му не пука от всички кризи!
6. Да не е тукмак и да гльода на живота откъм хубавата му страна, т.е. да е драгослив!"
цитирай
46. sande - Радвам се, Галена, че се появи в Пастух, между селяните, народните разказвачи, артистите и селските доктори...
21.02.2011 16:00
galenav написа:
Героите ти са страхотни симпатяги - колоритни, живи, естествени - все едно, че ги чувам. Наши хора!
И като посвещение е страхотно!- и там, кадето е, ще чуе тая реч...


Казвам селски доктори, само колкото да подчертая терена на действие и хората. Те са лекари като всички други достойни техни колеги в голямите градове и болници. Само че работят при по-големи трудности.Е, както се вижда - и при някои особености.

Поздрави, Галена!
цитирай
47. sande - Това е идея, но не е ли по-добре двамката да се поразходим някой хубав пролетен ден до Райково и
21.02.2011 16:03
zelas написа:
Санде ако си по нашиос край, иди в Райково и найди Клуб "Зевзек" питай за Бабаджанкова, кажи че аз та пращам.
Мисля си готов.

Изисквания за членство:

1. Не трябва да се заяда!
2. Не трябва да се ояда!
3. Да гали блачкосьо и мохабетья!
4. Да може да си каже лакардийката навсякъде!
5. Да му не пука от всички кризи!
6. Да не е тукмак и да гльода на живота откъм хубавата му страна, т.е. да е драгослив!"


... и ти лично да ме препоръчаш като надежден, сигурен и добър чиляк.
А с принципите нема да имам проблем. Приемам ги.
цитирай
48. zelas - Може, може. . . може и леблебийка да ...
21.02.2011 16:15
Може, може ... може и леблебийка пийньом преди да са боботнем в лаписе на зевзецине! :)))
цитирай
49. sande - Може, може, ти знаеш, само да се запролети и да се хванеме за зеленото ....
21.02.2011 16:19
zelas написа:
Може, може ... може и леблебийка пийньом преди да са боботнем в лаписе на зевзецине! :)))


Още веднъж поздрави, Пламене!
цитирай
50. анонимен - Добър колега беше. Доста весели ...
21.02.2011 16:49
Добър колега беше.Доста весели моменти имаме .Доста сме се смяли заедно.
цитирай
51. sande - Радвам се, че сте от колегите на Стоян Димитров и сте прочели разказа, написан в негова чест!
21.02.2011 17:06
анонимен написа:
Добър колега беше.Доста весели моменти имаме .Доста сме се смяли заедно.


Аз и мойте близки имахме този шанс и удоволствие да познаваме този човек. Както и семейството му. Някъде след 1981 година.

Поздрави!
цитирай
52. ckarlet - Приятно и с удовоствие прочетох, ...
21.02.2011 18:52
Приятно и с удовоствие прочетох, Sande! Особено ми хареса за жената, която сама иска да се прегледа:))
Поздрави и от мен!
цитирай
53. ili4e - Разказвай, пиши, спасявай! Н...
21.02.2011 18:55
Разказвай, пиши, спасявай!
Напълни ми душата.
цитирай
54. sande - Пооздрави, ckarlet, приятно ми е, че си прочела разказа и че ти е доставил удоволствие...
21.02.2011 19:06
ckarlet написа:
Приятно и с удовоствие прочетох, Sande! Особено ми хареса за жената, която сама иска да се прегледа:))
Поздрави и от мен!


Нали за това се стараем, всеки един от нас?
цитирай
55. sande - Поздравлявам те, ili4e, ценя подкрепата ти, даваш ми кураж и ме вдъхновяваш ...
21.02.2011 19:11
ili4e написа:
Разказвай, пиши, спасявай!
Напълни ми душата.


... с такива сърдечни и топли думи.

Благодаря ти.
цитирай
56. tili - Светло му небе на твоя приятел Стоян!
21.02.2011 19:55
Харесвам хората да се почитат с топлота и малко хумор. Спомените топлят сърцата на живите.
Поздравления за разказа!:)
цитирай
57. ketcakuatl - НАРОДНОТО СИ Е НЕПОДПРАВЕНО И АВТЕНТИЧНО, КАТО КАЙСИЕВА РАКИЯ
21.02.2011 20:04
Пивко, ароматно, силно и вкусно. Черпиш ли от народа, черпиш от най-чистия извор! Щом имаш възможност да се докоснеш до това неповторимо творчество, възползвай се винаги, и го споделяй винаги-както подобава! Сполай ти Саше, жив и здрав!
Р.Р. Понеже винаги съм откровен, ще споделя спонтанно миналата ми мисъл при прочита на разказа ти и коментариите: егати колко хора не работят в тази държава, понеже става през деня! Аз лично се прибрах в 18.30 от работа и за това сега чак пиша. Само наблюдение - нищо лично!
цитирай
58. 4aiotgluhar4e - :)))
21.02.2011 20:40
Прочетох, Санде! И после пак, и пак, и пак... Отдавна не се бях смяла така, на глас. Представих си как дофторо се е опнал на масата и чака домакинята да го тимари наравно с болния :) После си представих как мезето усеща, че му точат ножа, и хуква из селските потайности, за да злепостави домакините си и да ги компрометира завинаги в очите на медицината. Ама наистина много се смях! Оздравително :)
И знаеш ли какво се сетих? Че мога в знак на благодарност да ти подаря една история, която може да си чувал, защото отдавна е местен фолклор, но може пък и да не си :))) Гошка (не му знам фамилията и подозирам, че никой не я знае) се разболял и дълго време не идвал в здравната служба в Нов чифлик. И се наложило баба Кева да отиде в болницата в Кюстендил. Влязла и рекла: "Дофторе, ногу ме боли." А докторът казал "Кое?" И тя му се сопнала: "Ногу бре, дофторе!" Докторът се видял в чудо, нищо не разбирал, но за да се отърве от бабата, изписал цяр и я изпратил. Ама болежката не минава. Като се появил оздравелия участъков лекар, бабата го чакала първа в здравната служба пак с "Дофторе, ногу ме боли" и му подала рецептата, от която нямало полза. А той моментално отговорил: "Коя нога, бабо Кево? И кой ти изписа Аспирин? Корем не те ли боли?"

Благодаря ти, сладкодумнико! Умееш да опитомяваш думите :)

П.П. И да знаеш, приятелят ти също се усмихва горе.
цитирай
59. sande - Поздрави, рдвам се на разбиирането и вниманието на близките хора ...
21.02.2011 20:55
tili написа:
Харесвам хората да се почитат с топлота и малко хумор. Спомените топлят сърцата на живите.
Поздравления за разказа!:)


Позравления!
цитирай
60. sande - Целувам ви ръката, госпожо, хуморът да не ви напукска никога....
21.02.2011 21:06
tili написа:
Харесвам хората да се почитат с топлота и малко хумор. Спомените топлят сърцата на живите.
Поздравления за разказа!:)

цитирай
61. whitepigeon - Ей тия битови и обикновенни исто...
22.02.2011 01:26
Ей тия битови и обикновенни историйки най ги харесвам. Най са истински.
Записвай тия спомени и ги давай насам :-)
Поздрави !
цитирай
62. sande - Благодаря ти, Приятелю, радвам се на светлите ти мисли и на откровеността ти ...
22.02.2011 06:03
ketcakuatl написа:
Пивко, ароматно, силно и вкусно. Черпиш ли от народа, черпиш от най-чистия извор! Щом имаш възможност да се докоснеш до това неповторимо творчество, възползвай се винаги, и го споделяй винаги-както подобава! Сполай ти Саше, жив и здрав!
Р.Р. Понеже винаги съм откровен, ще споделя спонтанно миналата ми мисъл при прочита на разказа ти и коментариите: егати колко хора не работят в тази държава, понеже става през деня! Аз лично се прибрах в 18.30 от работа и за това сега чак пиша. Само наблюдение - нищо лично!


Поздрави!
цитирай
63. sande - Историята, която ми разказваш, е точно от тези автентични и неизмислени истории ...
22.02.2011 06:09
4aiotgluhar4e написа:
Прочетох, Санде! И после пак, и пак, и пак... Отдавна не се бях смяла така, на глас. Представих си как дофторо се е опнал на масата и чака домакинята да го тимари наравно с болния :) После си представих как мезето усеща, че му точат ножа, и хуква из селските потайности, за да злепостави домакините си и да ги компрометира завинаги в очите на медицината. Ама наистина много се смях! Оздравително :)
И знаеш ли какво се сетих? Че мога в знак на благодарност да ти подаря една история, която може да си чувал, защото отдавна е местен фолклор, но може пък и да не си :))) Гошка (не му знам фамилията и подозирам, че никой не я знае) се разболял и дълго време не идвал в здравната служба в Нов чифлик. И се наложило баба Кева да отиде в болницата в Кюстендил. Влязла и рекла: "Дофторе, ногу ме боли." А докторът казал "Кое?" И тя му се сопнала: "Ногу бре, дофторе!" Докторът се видял в чудо, нищо не разбирал, но за да се отърве от бабата, изписал цяр и я изпратил. Ама болежката не минава. Като се появил оздравелия участъков лекар, бабата го чакала първа в здравната служба пак с "Дофторе, ногу ме боли" и му подала рецептата, от която нямало полза. А той моментално отговорил: "Коя нога, бабо Кево? И кой ти изписа Аспирин? Корем не те ли боли?"

Благодаря ти, сладкодумнико! Умееш да опитомяваш думите :)

П.П. И да знаеш, приятелят ти също се усмихва горе.


... добре, че ги има в живота.Те са, които дават вкус, аромат и живец на ежедневието, което често е изпълнено с трудности и с борба за оцеляване.

Сърдечни поздрави!
цитирай
64. sande - На пътешествениците - с любов!
22.02.2011 06:17
whitepigeon написа:
Ей тия битови и обикновенни историйки най ги харесвам. Най са истински.
Записвай тия спомени и ги давай насам :-)
Поздрави !


Поздрави за теб и за звездичката. Вие сте ни радвали безброй пъти с интересните и вълнуващи пътеписи от всички краища на България, че аз винаги ще се чувствам приятно задължен по някакъв начин да изразя благодарността си за приятните мигове, с които ни дарявате.

Поздрави за двамата!
цитирай
65. sande - До всички!
22.02.2011 06:21
Стоян ще се радва - горе! - че направихме този купон / не помен/ в негова чест и се посмяхме.
В живота той никога не бе тъжен и умееше да се весели, както и да весели приятелите и всичко около него.

Благодаря ви, Приятели!
цитирай
66. martiniki - чудесни истории, шарени, топли и мен усмихнаха широко
22.02.2011 08:18
богатство са такива хора - чешити, поздрави за разказвача
цитирай
67. tryn - Усмихна ме, Санде, благодаря!
22.02.2011 08:27
И ме върна в България, сред най-добрите хора от село – с висок дух, благородна душа и свежо чувство за хумор.
Докоснах се и до духовния свят на големия Артист и незабравим Човек – Стоян Димитров. Поклон пред светлата му памет!

Със сърце си написал всичко и в сърцата остава, което се потвърждава и от толкова много стойностни коментари.
Пиши, Санде. Очаквам новите ти разкази.
Елица


цитирай
68. анонимен - Благодаря ти, martiniki, чче спря на самотната спирка "Пастух" ...
22.02.2011 08:52
martiniki написа:
богатство са такива хора - чешити, поздрави за разказвача


Радвам се, че ти е било весело и приятно.

Поздрави!
цитирай
69. анонимен - Елице, ти си много далече, но един добър поет казва: отдалечен ще бъдеш близко!
22.02.2011 08:56
tryn написа:
И ме върна в България, сред най-добрите хора от село – с висок дух, благородна душа и свежо чувство за хумор.
Докоснах се и до духовния свят на големия Артист и незабравим Човек – Стоян Димитров. Поклон пред светлата му памет!

Със сърце си написал всичко и в сърцата остава, което се потвърждава и от толкова много стойностни коментари.
Пиши, Санде. Очаквам новите ти разкази.
Елица




Поздравлявам те за хубавите ти стихове в Брлога. Пиши.
Ние ти се радваме.
цитирай
70. анонимен - Към всички!
22.02.2011 09:02
Това си го спомних преди малко, благодарение на вашето внимание към артиста Стоян Димитров.
Разказа ми за юбилейното тържество в Музикалния театър в негова чест. Каза ми ,че се пошегувал:

Абе, тези юбилеи не ги харесвам баш много. Често след тях юбилярът не само напуска театралната сцена, а и Сцената на живота!

Понякога - горчива истина!
цитирай
71. pioneer - Красивата приказки ме свързва в ...
22.02.2011 10:06
Красивата приказки ме свързва в най-красивата телевизионна поредица в Титова Югославия - "Наше мало мисто".
Действието се развива в Далмация, Хърватия, заснет по книгата на Miljenko Smoje. Амбиентален хумор, хумор построен върху културата на живот в дадена среда. Струва ми се, съм го чувал израза някъде. А не хумор гег, хумор истресен от ръкав, евтин хумор!
Големи майстори трбаат за такава работа.

http://hr.wikipedia.org/wiki/Na%C5%A1e_malo_misto

Доктор Луиджи:
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/hr/a/a7/Dr.Luigi2.jpg
:-)
В главата ми е и "Арарат" на Лајош Зилахи.
цитирай
72. sande - Благодаря ти инженер Никола Хаджи Ничев, благодаря ти македонецо, благодаря ти велешанино...
22.02.2011 10:19
pioneer написа:
Красивата приказки ме свързва в най-красивата телевизионна поредица в Титова Югославия - "Наше мало мисто".
Действието се развива в Далмация, Хърватия, заснет по книгата на Miljenko Smoje. Амбиентален хумор, хумор построен върху културата на живот в дадена среда. Струва ми се, съм го чувал израза някъде. А не хумор гег, хумор истресен от ръкав, евтин хумор!
Големи майстори трбаат за такава работа.

http://hr.wikipedia.org/wiki/Na%C5%A1e_malo_misto

Доктор Луиджи:
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/hr/a/a7/Dr.Luigi2.jpg
:-)
В главата ми е и "Арарат" на Лајош Зилахи.


Стой си в Германия, там ти е добре, не ти требе балкански джумбуш!
Интересно е това, което ми разказваш.

Поздрави!
цитирай
73. pioneer - Във Велес бил лекар Ангел Арсов на ...
22.02.2011 10:20
Във Велес бил лекар Ангел Арсов на времето, Виенски ученик.
Нямало тогава пеницилини, така че лекарите са били с вързани ръце.
Той, когато влезел при болен, винаги първо отишъл да отвори прозорците! Свеж въздух трябва да се стига до болния. А какво друго да прави со някой с възпаление на белите дробове.

Жалната история за Велешкия д-р Богдан Попгьорчев сигурно знаеш.
цитирай
74. sande - Не я знам тази история за Попгьорчев, разкажи я ти в Блога или ми я разкажи на мен в съобщение, аз ще я разкажа от твое име.
22.02.2011 10:39
pioneer написа:
Във Велес бил лекар Ангел Арсов на времето, Виенски ученик.
Нямало тогава пеницилини, така че лекарите са били с вързани ръце.
Той, когато влезел при болен, винаги първо отишъл да отвори прозорците! Свеж въздух трябва да се стига до болния. А какво друго да прави со някой с възпаление на белите дробове.

Жалната история за Велешкия д-р Богдан Попгьорчев сигурно знаеш.


Знам за Кленко от Струга. Приятел на Георги Димитров, съквартиранти в Германия. Но даже Г. Димитров не успял да му помогне пред Тито. Лежал в Идризово, съпругата му също, взели му хотела, взели му двете аптеки. Докарали го до просяшки стап. Болен, съсипан и унищен от секаде. Оставил аманет. Со политика никой да не се бави во Югославия.

Поздрав, Никола!
цитирай
75. анонимен - Сашевите разкази
22.02.2011 11:34
Мого рядък Човек си Саше! Чета разказа и се смея и накрая ме хваща тъгата за гърлото и едва я преглъщам.....
цитирай
76. анонимен - Сашевите разкази
22.02.2011 11:36
анонимен написа:
Мого рядък Човек си Саше! Чета разказа и се смея и накрая ме хваща тъгата за гърлото и едва я преглъщам.....

Светлана
цитирай
77. sande - Поздрави за добрата дума, но кой е този приятел/приятелка?
22.02.2011 12:03
анонимен написа:
Мого рядък Човек си Саше! Чета разказа и се смея и накрая ме хваща тъгата за гърлото и едва я преглъщам.....

цитирай
78. sande - Ооооо, Светланке, актрисата ми, аташето по културните въпроси в Скопие, поздрави ...
22.02.2011 12:07
анонимен написа:
анонимен написа:
Мого рядък Човек си Саше! Чета разказа и се смея и накрая ме хваща тъгата за гърлото и едва я преглъщам.....

Светлана


Радвам ти се, ще се видим сигурно скоро, ще се договорим кога и къде, а и генерълът сигурно ще ни удостои с вниманието си. Да се махат тези отвратителни снегове и шляпавици.
цитирай
79. sande - Прав е поручик Галицин, това е лоша поличба, това е лоша прокоба - да ти избега мезето...
23.02.2011 14:41
Това с избягалото прасе е голям малшанс! Да ти избяга мезето си е направо куцузлък. Е, трагично щеше да е ако им беше офейкал някой с ракията или виното.

Е, само това оставаше, да се счупеше дамаджаната с виното или ракията.
Тогава мен щяхте да линчувате, че прекалено си измислям.
Малко утеха винаги трябва да има!
цитирай
80. sande - Какво казва Стоян Димитров на юбилейното тържество В Националния музикален театър ...
23.02.2011 14:51
анонимен написа:
Това си го спомних преди малко, благодарение на вашето внимание към артиста Стоян Димитров.
Разказа ми за юбилейното тържество в Музикалния театър в негова чест. Каза ми ,че се пошегувал:

Абе, тези юбилеи не ги харесвам баш много. Често след тях юбилярът не само напуска театралната сцена, а и Сцената на живота!

Понякога - горчива истина!



... Наистина звучи потресаващо...

Защото юбилейното тържество в НМТ е на 6 -ти юли 2010 година, виждате го усмихнат, изпълнен с живот, а напускането на Голямата сцена на живота е на 8-ми октомври 2010 година!

Какво страшно предчувствие!

Не е истина ...

БОЖЕ!
цитирай
81. bizcocho - При теб когато и да влезе човек, няма ...
23.02.2011 15:58
При теб когато и да влезе човек, няма да сбърка :))))))
цитирай
82. sande - Добре дошла Жени, радвам ти се, че се появяваш с добра дума и с хубаво настроение ...
23.02.2011 17:08
bizcocho написа:
При теб когато и да влезе човек, няма да сбърка :))))))


Ами, виждаш, по друма - от дума на дума- народният сериал си върви...
Тука в блога историите започват нов, самостоятелен живот - чрез вашите коментари
и разговорката, която си правим.
А най-важното в конкретния случай е, че всички заедно изразихме почит към един човек, към един Артист, който мнозина познават. Докторите също ги поздравихме, с приятелско намигване, както и селяните от Пастух.
цитирай
83. pioneer - Сега разбрах какво означава „Писма ...
23.02.2011 17:27
Сега разбрах какво означава „Писма от Пастух„ в заглавието ти.
Google maps знае ли да го намери Пастух?
Няма ли блогерајов български блог със заглавие „Писма от Лондон„? :-)
цитирай
84. pioneer - Намерих го! Пирин стина до там?
23.02.2011 17:30
Намерих го!
Пирин стига ли до там?
цитирай
85. pioneer - Въобще, се въртят ли тук българи ...
23.02.2011 17:32
Въобще, се въртят ли тук българи исселеници?
цитирай
86. sande - Има я картата на гугъл, има го Пастух, даже нашата къща я има....
23.02.2011 18:10
pioneer написа:
Сега разбрах какво означава „Писма от Пастух„ в заглавието ти.
Google maps знае ли да го намери Пастух?
Няма ли блогерајов български блог със заглавие „Писма от Лондон„? :-)

Кюстендил - Невестино - Четирци - Пастух -Скрино /от там е Свети Иван Рилски/ - Бобошево- магистралата София - Гърция. Пастух - Кюстендил - 25 км.
Пастух - София - 100 км. Големия завой на река Струма. В Блога ми, в началото има доста иформация, моя за селото, къщата, снимки.
Там съм от пролатта - до края на есента.
Ела ми на гости.
Ако искаш, може да си купиш кукя с двор - 10 -15 х. евро. Много е красиво. Гора, река, поле, църкви и манастири.
Писма от Пастух - писма от малко село, писма от народа, писма от моето малко отечество.
цитирай
87. sande - Пирин не стига, това са хълмове, свързани с Осоговската планина, дел от която е в Македония.
23.02.2011 18:12
pioneer написа:
Намерих го!
Пирин стига ли до там?


Ела да видиш.
цитирай
88. sande - Къде, не ти разбрав прашаньето.
23.02.2011 18:13
pioneer написа:
Въобще, се въртят ли тук българи исселеници?

цитирай
89. pioneer - Има ли като мене от Нирнберг, бъл...
23.02.2011 18:25
Има ли като мене от Нирнберг, българи блогери од Германия на пример?
цитирай
90. sande - Има - българи пишат от Италия, Германия, САЩ, Канада и други.
23.02.2011 18:33
pioneer написа:
Има ли като мене от Нирнберг, българи блогери од Германия на пример?


За повечето не се знае, но некои сами съобщават, от къде се явуват.
От македонците - не знам, само теб те познаваме и то по язикот и писмото.
цитирай
91. sande - До всички!
12.03.2011 20:51
Благодаря ви, приятели, че направихме този купон в чест на знаменития наш приятел, артиста то Националния музикален театър, Стоян Димитров.
Той ни гледа от небесата. И се радва, заедно с нас!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2671787
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031