Това, което се случва нощем,често остава тайна за хората около нас... Независимо къде сме и какво правим, когато нощта пусне своето було, всичко се обвива в мистерия и загадъчност. И тогава ние се отпускаме и ставаме самите себе си... не енергичния или ленив служител на работа, не грижовната любима или майка, не домакинята, не приятелката, с която пиете по питие или две... а просто човека, след всичките му задължения и ангажименти, човека, който всъщност сме... Не,че нощтта ни прави по-малко от всичко,което горе изборих, но тогава всеки е потънал в сън, в своя малък отдих от деня и тогава имаме възможност да бъдем себе си.. сами за себе си...

Не,не си мислете,че не обичам слънчевите лъчи, особено когато утрото измества нощта, или когато следобедното слънце ме гали за последно преди да залезе... и тогава да дойде прохладната нощ, в която всичко негативно през деня, става невидимо. Също като снега, който зимата покрива мръсните улици...

А най-обичам нощем да вали... Да чувам как дъжда тропа по стъклата и ме вика навън... Да изляза и да го усетя по кожата си.. да настръхна дори.. да усетя неговата прегръдка.. Да измие всичко наоколо и когато спре, да вдишам чистия въздух и да изчакам изгрева.... И тогава да започне деня... Да ме заърти в бързината си, да ме раздвижи, да ме потопи в шума и монотонността си... Да ме срещне с познати и непознати лица, да се поздравим,а после всеки да се обърне и да си отиде... И да настъпи вечерта...

Обичам тишината нощем, спокойствието и времето, което мога да отделя на мен... само за мен. Да гледам как града заспива и всичко утихва....

 

 

 

 

А вие какво правите нощем? :)

 

 

 

 

часът на всичко, което не може да се покаже през деня... не точно мистично, направо магическо красиво... особено ако леко ръми :)

именно, има нещо магическо в тази нощтна картина :)

случвало ми се е да се събудя посред нощ и просто да слушам тишината, едновременно успокояващо и някак странно.. няма нищо от дневните шумове.. може би една две заблудени коли, но иначе е тихо... особено в Бургас когато леко почне да се развиделява и започват да прелитат разни гларуси и чайки и чувстваш лекия хлад идващ от морето и техните гласове... страхотно е.. не веднъж съм стояла да "слушам" ...

Правим какво ли не...Къде тихо,къде не дотам...Зависи сам или с кой го правиш това в тъмното...
:))

завиждам, че живееш на морето :)

хаха и ти си прав... но да речем като си сам... като не си,то е ясно :)

също и обикнат от литераторите (поети и писатели) обект за пресътворяване.
"Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба
на роба"...
Обикновено с нощта се свързват негативните страни на живота. Но това е само фигуративно казано, защото нощта е раят на влюбените.

Не само на влюбените... но и на совите като мен :)

само Яворовата "Нощ"...

аз не я приемам толкова негативно нощта и не чувам зловещи тътени,а само спокойствие :)

Може и да сме повече от един и да си правим тройка! Може просто ...да си говорим за политика например!:)))

Не ми казвай,че си говориш за политика посред нощ... вместо да се наслаждаваш на далеч по-приятни неща :) хехе...

Дори и посред нощ, между две приятни занимания например..!
:)))

Ти искаш да ми убиеш насладата от нощта и тишината с политика?!?! :)

обичам... и аз като повечето будуващи вечер... да застана до порозореца и да запаля фас... в такива вечери се пренасям на балкона в родния дом... тихо е... въздуха ухае на море... някой незаспал гларус изписка в мрака... коте измяучи... поглеждам към морето - то е невидимо в мрака, но знам че е там...

Разбирам те напълно.... и аз докато пушех правех така.. :) Сега просто си седя..

Зодия Рак ли си ?

Не, рибки :)