Напоследък съдбата не ми предлагаше нищо ново, освен стандартните работа, една неочаквана сесия, дипломни работи и куп такива неща, които са постоянно повтарящи се явления в моя живот.

Както се казва колелото се върти и в момента май е в периода надолу...   

   Не ми стигат изненадите,че за всеки изпит, на който се явя трябва да платя 50 лева, ами и вче си изгубих една от любимите ми обеци... не,че е незаменима или безумно скъпа.. просто ми беше красив спомен.... СТРАДАМ :).. Колко заблудена и невнимателна съм станала напоследък. Никога нищо не губя /но и не печеля/, но ето че днес това е факт....

   След малката ми загуба настроението ми не беше във върховата си форма... Добре, че имам лудички приятели, които да ми вдигнат настроението и да ме накарат да се смея с глас... Започнахме да си разкарваме някакви стари истории, преживявания, които ми припомниха,че има далеч по-кофти случки от тази,да си изгубиш обецата.. Посмяхме се,нали е минало,сега вече ни е смешно....

   Та докато си пиех освежителната напитка, опитвайки се да не се задавя в нея от смях, ме осени мисълта,че ако поне един ден се прибера навреме /както винаги планирам – след работа вкъщи, душ, почивка и тогава евентуално излизане.. УВИ, никога не става така/, може и да не изгубя нищо повече...поне за днес.. или ако го изгубя, то поне ще е у нас и все някой ще го настъпи :)

   Прибрах се.... хвърлих един душ, намачках заека за добър вечер.. бързо спретване на нещо за мацалинкане и се настаних пред компютъра...  Там ме очакваше съобщение от непознат... Обикновено не отговарям на такива случайно-изникнали-от-никъде-си, но поне беше започнато културно... Разприказвахме се и .. имали ли сте усещането,че си пишете с някой, който познавате от години? Е,точно това усетих аз... Четеше мислите ми, имахме сходни интереси.... Много ми беше приятно да си пиша... просто един непознат, който всъщност беше моето мъжко АЗ. Не знам името му /освен това,с което се представя в интернет/.. прекалено интересен ми беше разговора, за да го разсейвам с такива подробности... А и не исках да развалям онзи тръпка на любопитството и очарованието от дребните детайли, които съвпадат като пъзел...           

   Писахме почти до сутринта, след което той си легна... И аз си легнах.. но не заспах... Чудехме се кога ли ще се засечем отново, тъй като не сме на едни географски ширини... Но ето,че съдбата ми се отплати.. изгубих обеца, но намерих нещо по-ценно .. ново запознанство с приятен човек :)

 

в БСУ ли учиш?

Не :) В Пловдив съм.. Но на доста места ги има такива явно...където плащаш по 50 лева за ликвидация...

ако не учиш в колежа ЕКИУ аз главата си отрежа :)

Вики, не я режи, моля те! :) Точно там съм.. на финалната права пред държавните изпити :)

...е съдбата (никога незнаеш какво ти е приготвила "зад ъгъла")....

така е... изненади винаги има :) Кога приятни,кога не.... ;)

Никога не се знае накъде ще те отвее сърфирането в интернет. Има не малко примери на дългогодишни връзки и много добри приятелства, започнали от чата. Има много приятни хора, както има и много неприятни. За съжаление повечето е добре да си останат приятели само в компютъра....Но има и такива, които са си чиста печалба от тотото. Успех с новите запознанства ;-)

така е... аз доста добри познати си имам от нета и то от дълги години,понякога си пием кафенцето и си имаме приказката :)

..при мен изненадите винаги са били приятни... поне досега...:))))

По принцип все приятни улучвам,ама знаеш ли... и на неприятни се попада :) Не ти го пожелавам!