Неделя късен следобед.... пием следобедното си кафе.  Бяхме с една приятелка и се наслаждавахме на времето. Започнаха да прииждат и другите сови, които тъъъкмо са се излюпили от леглата, били са на семеен обяд и сега напълнили коремчета, а-ха готови да заспят. Обичам да е Неделя..... 
                     За да не заспим съвсем, се чудим какво да направим. Висенето в кварталното кафе не действа никак събуждащо. Магазините не работят, а и предния ден му направихме едно предпразнично пазаруване на дрешки, аз бях особено щастлива, че от 2 магазина си купих всичко необходимо /не обичам да обикалям магазини, колкото и да е странно!/. Ако не трябваше да меря.... щях да пазарувам само от интернет... :) О, мързелю! 
                    Та докато мислим как да се спасим от скуката, взе че заваля. Не силно но достатъчно, за да развали прическите на тези, които си ги бяха запазили от предната вечер :) Решаваме,че така и така вали, надеждата е да излезем извън града - знаеш ли, там пък може да има слънце. Грабваме колата, събираме се като сармички в херметическа тенджера /хо,хо ние с големите задници сме на предната седалка, а не отзад :Р/, грабваме ключовете и една торба с курабийки, козунаци, марули и прочее великденски артикули и потегляме. 
                     Двадесет минути по-късно пристигаме на вилата... За жалост и тук ту вали, ту спира, затова отсядаме в кътчето на Хосе /само избраните знаят кой е Хосе!/, което се намира в приказното място наречено Дъ Храбрино. Компанията е малка, но задушевна - аз, принц Уилям /майтап бе, Уили!/, принцеса С,Анна Пепеляшка /благодари на Уили за това!/ и обратното на Каймака. Отваряме по бира, изплюскваме 2 шоколада с курабийки и едно кроки с масло, гарнирано с пакет слънчоглед /все пак не е културно да чоплиш навън/ и доволно гледаме как навън вали,а ние проснати на верандата се наслаждаваме на тази гледка.



                       Решихме, че е прекалено глупаво да се връщаме обратно в града, след като имахме на разположение кътчето на Хосе... Затова аз, Анна Пепеляшка и принцеса С заредихме с още бира, докато обратното на Каймака и Принц Уилям правеха салата / Уили, това и Хосе трудно щеше да го преглътне, надцени ни с тия хапки, добре че бяхме гладни!/. Няколко бири по-късно тока спря... Романтика!  Отдадохме се на акапелно пеене, но мисля, че ако някой беше слушал... Абе, сигурно се е зарадвал, когато тока дойде и радиото започна да ни приглася. След малко се появи и един стар познат на име Гальо, който никой обаче не позна.. доста се беше променил, позабавлява ни и после се оттегли :) 
                      Остатъка от вечерта мина доста приятно и после всеки се оттегли в покоите си. На сутринта ни чакаше прясно изцеден портокалов сок, мъфини и капучино. Остана загадка, кой ги е приготвил, но сигурно е бил Хосе ....  Благодарим ти за всичко Хосе, скоро пак ще ти дойдем на гости!




П.С. /Малко хора ще разберат този разказ, но го пиша специално за тях!/

Защо трябва да се разбира.Просто може да се почувства!

Могат да ги разберат само хората, с които бях... просто те могат да схванат шегата.. Другите като теб могат само да го почувстват :) Благодаря!

Че се изненадАх нещо...И не разбрах много неща,ама нали не съм от избраните...
:)

Мъфини е куртоазното име на едни кексчета малки... :) нищо особено но Принц Уилям ги нарича така... :) Питай за каквото не си разбрал, аз обяснявам! :)

Че с капелното съм наясно, ама с акапелноте нещо не съм на ти..?
:)

Хахаха, аз пък капелното не знам, сигурно се пее с капели някакви специални, а оттук следва, че акаплено е без шапки.. :)
Казано сериозно - акапелно е без музикален съпровод... Представяш си за какво виене иде реч,нали!? :)