Говорехме си снощи с един приятел за играчките от детството... Които някои са превърнали днес в хоби /доста интересно и красиво хоби, смея да твърдя ;)/, а други като мен - в спомен. Повечето ми играчки съм подарила на по-малки братовчеди, деца на приятели и къде ли не.. Други са заминали на тавана в кашони, но имам една играчка, която като се замислих... се оказа още в моята стая. Вярно, отворих шкафа,за да я взема, но знаех точно къде беше... И знам защо оставих само нея....

Сигурно бях на 3 или 4 годинки, когато баща ми ми я донесе от Германия. Имахме си ритуал, носеше ми играчка от всяка държава, в която е ходил. Та този мъничък палячо ми стана любимец от мига в който го видях. Кръстих го Боли /имаше едно детско за някакъв снежен човек, който се казваше така и защото очите му бяха точно като на моя палячо,реших да му открадна името/. Боли спеше с мен, къпеше се с мен, играеше си с мен. А когато тръгнах на училище, тайно идваше с мен, скрит в раницата ;)

Днес, 20 години по-късно, Боли си е все същият. И ми напомня каква съм била тогава... И колко съм пораснала, а той си е все същия мъничък палячо.. Гледа ме със странните си очички и ми се усмихва... Малко прашен, но усмихнат. И връща онази моя детска радост, която изпитвах тогава, когато го получих. Къде загърбихме спомените си? Къде са ни парцалените кукли/ изместени в последствие от Барби/? Запазихме ли поне частица от тях в себе си? Онази искрената, чистата детска радост и усмивка?

В днешния залят от играчки свят – цветни, шарени, пеещи, танцуващи, спомняме ли си нашите стари и простички играчки? Които седящи безмълвно ни бяха вярна компания тогава? Които ни пиеха невидимия чай и ядяха невидимите ни бисквитки... Които живееха в кутия от обувки или кашон, и които завивахме вечер, когато завиваха и нас да заспим? С които си говорехме и знаеха всички наши тайни.... и никога не ги издадоха. Спомняте ли си къде стои вашата любима играчка днес?

Поздрави от моя прашасал приятел, който ми навя хубави спомени.... който от днес ще стои изваден от шкафа и всеки път като го поглеждам, ще се усмихвам...

 

аз пазя играчки от детските ми години, с една от куклите ми си игра и дъщеря ми
Боли е сладур

аз се надявам моите деца да проявят интерес към някои от играчките ми... но няма да ги виня,ако вместо това искат летяща чиния за рожденния ден :) Поздрав!

години си зададох същият въпрос

остаряват ли куклите ?

за съжаление, остаряваме само ние

Боли изглежда доста дружелюбен! :)
Аз имах едно мече от някаква некачествена материя със синьо пуловерче с копченца.Синьото пуловерче беше предвидено за сестра ми,но се оказа мъничко.И така...тоя мечок се подвизаваше дълго вкъщи,по едно време с люлееща се на 5 конеца глава. :) Сега не знам къде е.На мама може да й е писнало и да го е изхвърлила.Не мога да кажа,че съм го гушкала като заспивам,но често си играехме двамата или просто си седяхме и ми е много мил спомен.Благодаря,че ни припомни,беше хубаво и сладко! :)

Поздрави на теб и на Боли :):):) не вярвам някой да няма подобни хубави спомени :)

наистина само ние остаряваме :):)

Наистина е миловиден.. :):):) И не е спрял да се усмихва толкова години :):):) Поздрави на мечока ти,ако го намериш! :)

още вчера му пратих :) Сега двамата търсим едно нещо.... :)

Тъй като съм позабравил играчките си,за да съм в темата ще ти напиша едно чудесно стихотворение на Василка Хинкова-,,Едва сега,едва сега разбирам мама, защо на трите си деца с грижовност мила, да и се чудиш-неначудиш само, бе детските ни дрешки съхранила.Едни такива-малки, смешни, отеснели,чорапчета като за котешки крачета, терички като залчета,фланели и шапчици с парички на челцето и роклета.Разглеждахме ги с любопитство и съмнение-нима били сме дребосъчета такива, а мама ги докосваше със умиление и пак ги сгъваше грижливо...Това си спомням докато сега килера чистя,задръстен с кофички, панички и лопатки, със песъчинки светещи по тях златисто, от детството на дъщеря ми, толкоз кратко.И още-детски дрешки,мънички, невероятни, отдавна скътани така с издути джобчета,побрали шарена обвивка от бомбонче златно, овално камъче, зелено стъкълце и копчета.Играчки, дрешки-откога стоят в килера, порасна дъщеря ми.Вече е голяма, а все не мога сили да намеря да ги изхвърля.И ги пазя като мама,, Дано ти хареса.Марио.

наистина ми хареса и ще си го запазя :) Благодаря. Ти си можел да бъдеш много мил когато поискаш :):):)
Приятен ден...
Забравих да попитам - на кой е стихотворението?? Наистина е много мило...

няма ли дa nopacteш?

....пораснала съм, но се връщам малко към детството си.. ти не се ли връщаш понякога?! :) Поздрав!

Разсеяна си, написъл съм автора на стихотворението.Сестра ми е луда по поезия, прихванал съм нещо от нея.Поздрав за хубавият постинг, но си е за женска аудитория.Аз те чета, защото съм пристрастен. Един пристрастен Марио.

колко мило, че се жертваш да четеш женски постинги! Слагам ти голяма червена точка за добро поведение :)
И да, сега видях, че си написал авторката... Разсеяна съм, признавам.. Понякога даже много, но в това ми е чара.. Аз съм една малка чайка :) Поздрав, тази вечер ще пия едно за теб!

Малка ,чайке, ти ме уби просто.Питието за мен, нека е голямо.Приятна вечер ти желая.

и прочетох коментарите, виждайки, като че ли нещо особено има в това да се четат "женски постинги" :-))
Все пак може би "Боли" донесе и на мен голяма червена точка, при това без знак "+18" на нея.
Поздравления за постинга и за съхранените детски спомени!

не съм искала ни най малко да те убивам, както знаеш, не съм зла и лоша..... :) Питиетата бяха все големи и една част от тях бяха за теб:)

пиши, той Боли няма вина за това,че някой го е срам да чете женски постинги :):):):) Давам ти и на теб червена точна за това,че си ме прочел :) Поздрави и на теб!

:)моето е момиче:)първо бъше русо ,ама понеже Е умничка(нали ме изслушва)и реших че червената коса ще й отива повече и я боядисах:)(преди мнооого време)а твоят Боли ми е познат от някъде...?:)
хубав ден:)

Да нямаш някоя Болинка?! :) Дай да ги сватосваме,хихи!
Хубав ден и усмивки на теб!

Боли е малкото човече със сива шапка,шал червен,аз моля те Боли......ела при мен.:))))))...беше снежно човече ако си спомням добре,но със сестра ми си тананикахме песничката,жалко че не знаех френски,и думите как бяха точно:)))

http://www.vbox7.com/play:766a31cd

Да, това е Боли!! :) Благодаря ти, Христо :):):):)
Само където сега виждам,че очичките са му съвсем нормални,хаха, не знам защо ми е зприличал на моя палячо.... :):)