Защо хората, които живеят извън България често се самозабравят или забравят откъде са тръгнали? И къде са живяли?

Днес говорих с един познат на родителите си, които от дълги години живее в чужбина. Разказах му как съм останала без работа, как в момента си търся и горе долу на какви интервюта съм била. Обясних му и как доста често явление е разминаването в осигуровките и че може да взимаш заплата 700 лева, но да те осигуряват на 300.. или на минимална.. или на каквото решат. Ако искаш, може да си доплащаш, ако не.. Твой избор.

Та се започнаха едни съвети: “Ми защо не ги осъдиш?”. И аз обяснявам, че тук е България, че за жалост това е практика и, че аз, като нуждаеща се от работа, ако ми кажат “Ще ти даваме 700 лева заплата /примерно/, но ще те осигуряваме на 300”, то аз ще се съглася. Според него би трябвало да кажа “Аз за губеща компания няма да работя” /губеща компания = такава, която не си плаща пълните осигуровки на работниците/ и да стана и да си отида.

Опитах се отново да визирам разликата в географските ширини, но без особен успех. Щом там можело така, значи и тук може. ЕМИ НЕ МОЖЕ. Поне не винаги. Аз лично познавам доста малко хора /не държавни служители/, които ги осигуряват на реалната им заплата. Дори бих казала, че мога да ги изброя на пръстите на едната си ръка. Отново ми беше отвърнато, че едва ли не съм човек без стойност, щом се съгласявам да работя, при условие, че не ме осигуряват реално.

Последва въпроса за автобиографията ми, за специалността ми от средното и висшето. Отговорих – завърших Туризъм, но това е една специалност, която не е доста перспективна в момента. “Щом си учила Мениджмънт в туризма, отиди в някой хотел и им кажи, че си била мениджър в Гърция или Кипър в някой малък хотел, и ще видиш как веднага ще те вземат”. Чудесна идея, да излъжа! Още по-чудедно, ще ме вземат /те ей така взимали едни, дето идвали и казвали, че били мениджъри, а и обявите тип “търсим шеф” се пукат да валят/ и какво правим? Никога не съм била мениджър, защо ми е да лъжа? “Еми като толкова знаеш, тогава никой няма да те вземе”. “Ще си скъсаш гъза и ще докажеш, че ставаш за мениджър”. Е, добре, аз може и да ставам, но след някоя друга година, като се понауча как се управлява хотел, например.

Бях класифицирана като безперспективна личност J Което доста ме издразни, само защото дадения човек не си е идвал от години и неговата “правилната гледна точка” няма да я бъде в страна като България.  Аз съм мотивирана, но съм реалист – знам си възможностите, знам какво мога и какво не мога /на този етап/. Знам къде имам шанс и не се надценявам високо, нито се подценявам. Докъде ще ме доведе това, ще видим. Но не мога да приема съвет от човек, който е забравил какво е да живееш в България.

 

Масова практика е осигуряването
върху по-ниска заплата.
Кодексът на труда е забранена книга
за работодателите.

Не се ядосвай, сития на гладния не вярва. Всеки иска най-доброто, но без препоръки и характеристика не става. Стъпка по стъпка животът е пред теб. Грабвай работата 700 кинта е по-добре отколкото нищо. Да си шеф е хубаво, но и отговорноста е голяма, натрупай опит пък тогава сами ще те търсят. И не збравяй: първите пет години човек работи за име, после цял живот името работи за него...

те като идат в чужбина и голяма стойност добиват :)))
"че едва ли не съм човек без стойност, щом се съгласявам да работя, при условие, че не ме осигуряват реално..."
само дето там слугуват и мият кенефи пък тука се правят на важни и дават акъли...
айде, нема нужда :))
и аз щото много си повярвах та затова се изучих да върша цялата работа във фирмата за заплащане не казвам кво ЩОТО КРИЗА и ме връткат да запушвам
дупки всякакви и не е за разправяне...
Поздрав за реализма :)
за предпочитане е пред песимизма и
неоправдания оптимизъм...
Не се отказвай !!!
Успех :)

Много обичам хора, които не живеят тук от години да ми дават съвети и да ми казват кое е правилно :):):) Одеве ми идеше да захапя клавиатурата :):):)

именно, сит на гладен не вярва... Те ако ми предложат и за 500 лева ще я грабна,ама за момента е затишие.. :):) Чакам слънцето да ми огрее улицата.. Засега само си обикалям по интервюта...

Предпочитам да съм реалист в това отношение... Държа се още, ама не знам докога.. :):):)

Затишие за работа е, вярно...
дори и тук, дето е сезон!
Да чакаш...ма докога,
знае ли някой кога ще ни отмине кризата!
Може и навън да се пробва, та да видиш толкова ли е розово, както описват разни и се правят на интересни, забравили кои и откъде са!

аз за навън още Декември ще се пробвам пак, просто трябва да изчакам дотогава :) но ако междувременно си намеря нещо добро тук...

за какво се нервиш.Да, в чужбина е така,точно, акуратно, честно.Тук, не е така, тук е гадно, нечестно и подло.Ние сме извън света, това и за слепите е ясно, но защо пък да нямаме право да си мечтаем, че и тук някога ще е така...Така сме затънали в некоректното, че хубавото ни се вижда странно.Като си позволяваме ,,лукса,, да сме удобни, и жалки, ще си търпим последствията-нереално заплащане и мнооого извънредна работо.Чайке, усмихни се само за мен.

дай си вече скайпа да ти се усмихна и да ти орговоря подробно на коментара :)
Да, знам как е в чужбина, да и аз съм живяла там. Но правя ралика кога къде съм и какво мога да очаквам....
Да, позволявам си лукса да бъда "жалка", за да мога ад си платя сметките на края на месеца... За момента ситуацията е такава...

аз като работодател, май ще трябва да кажа нещо в защита. в българия което е позволено, значи е правилно. дават ти да внясаш по-малко осигуровки, ами правиш го. ако плащаш повече, после четеш по вестниците, че този и онзи батко откраднал едни държавни пари. като им плащаш повече, поне да бяхме видяли една построена магистрала. а не само да ги виждаме в новите им лимузини.
и нека някой, който го осигуряват на пълна заплата, да каже какви повече облаги е получил. даже банките, отпреди кризата, даваха кредити на всеки поискал, независимо върху каква сума е осигурен.
ще почна да внасям повече осигуровки, когато съм сигурен, че парите ще се разходват в полза на държавата. не знам само дали ще е в този живот.

ми уж отиват по предназначение,ама само уж... Но и ти си прав, щом може да се внася по-малко, ок... Ама аз пък не съм съгласна да ме осигуряват примерно на 4 часа... това си е вече криво :) Медала има 2 страни...

4 часа вече звучи грубо. и към това прибягват някои, но така ощетяват не само държавата, но и работника и не е честно. но когато става дума за пълен работен ден, но върху малка сума, още не съм чул някой да се оплаква. все пак обикновено спестените пари се поделят между работодател и работник. и поне знаеш къде са отишли парите ти.
а младите хора, на които не им предстои скоро пенсиониране, предпочитат пари сега, а не евентуална пенсия след 180 години. при това тя няма да се изчислява според сега внесените осигуровки.
колкото до тези на запад, любопитно ми е първо да разбера върху какви проценти ги осигуряват и дали не са доста по-ниски от нашите.

Дам, това с подялбата ми е известно, но наистина на 4 часа си е грубо.... И аз предпочитам пари сега, а не пенсия после, защото не мисля,че ще доживея дотогава със сегашния начин на живот.. :)

ами сигурно е време да помислиш за промяна в положителна насока на начина си на живот. Като например това, да си лягаш по-рано :-)
Лека нощ от мен :-)

Аз дори като ходех на работа не можех да заспя преди 3-4 но това е тема на друг разговор. Лека нощ :)

ако знаеш преди години колко пъти чувах от хора живееещи в България предложения да ми "продадат" дипломата и да не се мъча като къртица за някакви си числа.
В момента навсякъде осигуряват за колкото иска работодателя, законите са разтягащи се понятия в трудовата система, важното е ако искаш да работиш да има къде.
Писах го преди време, жалко е че ни е толкова нужна работата за да живеем както искаме,ако можехме просто да правим това което ни харесва и да ни е весело .... но уви, не сме научени да живеем без нея.
За тези които казват " сит на гладен не вярва" и плюят, и ние сме българи и мале как добре я познаваме тази и онази България и не искам да сравнявам не че няма какво, иска ми се вие да не сравнявате да се опитате да разберете че каквото си посеем това ще пожънем ни повече ни по -малко. Лека нощ, аз имам много работа поне за сега :)

така е, на мен ми трябва работа за да живея... за да се издържам, за да си позволя да пътувам,да излизам с приятели и т.н. Няма как да се науча да живея без работа....
Така е,каквото си посеем, но не мога аз да вървя и да казвам "Ако не ме осигурявате на реална, няма да работя за вас". Нали следващият след мен ще каже, ок, давай ми заплатата, пък ме осигурявай на колкото искаш.... Предпочитам и аз да взимам залпатата....

изобщо не ти казвам какво трябва да мислиш или правиш, по скоро да слушаш само себе си и да не се ядосваш когато някои които няма държавно здравно усигоряване тоест ако не си плати частна осигуровка, няма начин да му бият една инжекция, ти дава съвети, било то българин или тайландец.
Ти живееш сред твоите обстоятелства.

Преди време дадох съвет на една твоя колежка забеганала из Европата : не мисли че има работа която може да те унижи, ако я нямаш ще се унижиш сама пред себе си, не ме разбра тогава, после когато работеше на 3 места и правеше пари колкото всичките си роднини в Бълрагия заедно, май и стана ясно. Не се ядосваааааи, не се коси, пусни си Били Dжин, ако наистина е умрял пича да потaнцуваме поне :)

В България е много трудно "да пожънеш това, което посееш"! Има много затворени врати, които се отварят само, ако си близък на ключаря или имаш хартийки, които са ти били близки преди да станат близки на ключаря!Ако не е този случай, то тогава ще бъде небезизвестният случай с "групичката, в която ти не членуваш"! Ако не е и това ще бъде нещо друго - варианти много! Разбира се, важно е винаги да вярваме, че нещата ще се оправят! А още по-важо е, да се вземем в ръце и да ги оправим заедно!

... на мен лично ми омръзна от хитреци! А такива в България има страшно много! Освен това смятам, че нещата няма да се оправят до момента, в който уважението между работник и работодател не стане взаимно! Има и свястни работодатели, но човек трябва да ги търси с лупа!

само веднъж съм попадала на свястни такива.. Наистина са рядкост. Но в момента, в тази ситуация, естествено,че бих приела да работя на една заплата и осигуровки на друга... :)

И те подкрепям!

Благодаря ти... :) Знам....

проблеми с пенсоинните си осигуровки, защото изпофалираха разни компании, в които са вложени парите им - да се чудиш! Добре е нещата да стават по правилата, но животът винаги изненадва с нещо! А ти, мило дете - винаги си вдигай летвата с по 1см нагоре и неусетно ще станеш това, което искаш. Горе главата!

че държавата е едни мощен апарат ,която може да постави всички работодатели на местата им!Но просто на една част от хората които трябва да направят това- не им изнася!
Относно живеещите навън от Българея съм много предубедена!Ограмна част от тях са нископлатени , за техния стандарт, и вършат черната работа!Но когато си дойдат тук........Започват да наливат "акъл" на останалите тук!Но нали с нашите данъци и осигуровки се заплащат пенсиите на техните родители и т. н.Често ги чувам да казат"Аз на такива условия нямя де се съглася!"Мисля че поговорката "Ожени ме мамо далеко , та се хваля по-леко !" е вярна за тях!
Има и аз познавам успели хора навън, с добро образование, но те са малка част от работещити и живеещите извън България!

Хора всякакви... особено тези на вън. Бързо забравт какво е да живееш тук. Дразни ме,че си мислят, че тяхното мнение е вярното. Там може и да е.. но тук - не е.. :) Поздрав! :)

Мисълта ти ме плаши. Това вече се е случвало преди. Дано никога повече да не се случва!

не вярва, това е простата истината. И обратното също е вярно.

аз съм от забравилите и хроничноубедените в правотата си явно. :)
Първо: Когато казваме подобни препоръки, визираме примиренчеството със ситуацията, което е завладяло душите с отчайваща безвъзвратност.
Второ: Чувах безброй пъти досега по време на тичането ми по институции относно различни проблеми в Бг - нееее, това не може да стане, губиш си времето. Гес уот, ставаше всеки път и по моя начин - вярно си беше ходене по мъките, но идеята е, че в Бг хората са се отказали отдавна дори да ПРОБВАТ.
Трето: Абсолютно масова практика на запад е да се лъже в автобиографиите - то си е част от добре сработеният механизъм, от една гранде игра, в която всеки се мисли за по-важен отколкото е. Ако даваш на едно момче десет евро, за да разнесе вестниците от твое име- ставаш мениджър на голяма деливъри компания на автобиографичният лист. Прости фризьори се изкарват арт директори, дизайнери и т.н. Примерите са безкрайни.
Четвърто; Виждам, че в Бг не могат да се преборят с неприязънта към емигрантите май. Много им допада на някои идеята, че всички чистят кенефи и готвят за жълти стотинки - ама цък. Да не спят на това успокояващо ухо с идеята да неутрализират казаното от нас по някои въпроси. Имаме какво да научим едни от други и тази сегрегация е глупава и неуместна.

Не искам да давам никакви пари на тази държава, която изхранва цигани и ги учи, че могат да живеят и без да работят.Когато се направи това от осигуровките на работещите българи да се плащат пенсиите на българските пенсионери, а не помощи ма циганите-тогава ще се осигурявам на пълна заплата.Работещите манговци да си плащат помощите на своите постоянно безработни събратя.Ама не им отърва и няма да го направят.Съответно аз ще си се осигурявам на 300, а ще си взимам истинската заплата, която е 5 пъти повече и от спестените пари ще помогна на баба си и дядо си.Като не го прави държавата ще го направя аз!И никой не може да ме накара да се осигурявам на повече пари.Това са пари хвърлени на вятъра!Може да е гадно, но не желая и една стотинка от мен да отива за бедстващите и гладни циганета.Не искам да ги поддържам изобщо и по никакъв начин.
Извинете за отплесването-много се ядосах!
А по темата-мразя държавата и обожавам МАЙЧИЦА БЪЛГАРИЯ!
Въпреки неуредиците смятам да остана тук и да се боря докато родината ни си стане пак наша!Тези, които са я напуснали не ги осъждам, но и не ги подкрепям.Те са безгласни букви и нямат право на мнение.

Аз пък, 4 години работих в голяма, не-държавна институция и ме осигуряваха на реалната ми заплата. За 4 години обаче, освен да ми взимат близо 1/3 от месечното възнаграждение под формата на данъци и осигуровки, друг резултат от това не видях. В болницата се редях наред с всички цигани и пенсионери, когато ми се наложи специално изследване си го платих допълнително и т.н. и т.н. В резултат, когато получих добро предложение от друга компания, макар и с условието, да не ме осигуряват на реалните пари го грабнах на момента и не съжалявам. Не желая да давам пари на държава, която ме третира по същия начин, както и тези които не работят, не се осигуряват въобще и живеят и без това на наш гръб ( и тук не визирам пенсионерите). Дори, поздрави за поста и успех в търсенето на добра работа. Redhead

На твое място и аз бих постъпила по същия начин. Наистина, ако парите отиваха за осигуряване на по-висок стандарт на пенсионерите, а не на циганите и нямах да имам против да ми взимат 1/3 от заплатата под формата на осигуровки. И съм 100% съгласна с анонимен 31... Вие двамата ми изразявате неизказаното мнение :)
Поздрави!

не съм казал,че всички на запад или където и да е в чужбина чистят тоалетни. Нито ме успокоява чуждото нещастие. Аз си гледам моята паничка и моята черга. Другите каквото са постигнали - живи и здрави да са. Но не може човек, който не си е идвал тук с години да ми обяснява кое как става, и че трябва непременно да си търся работа, на която ще ме осигуряват на 100% "защото така трябва".
Ти може да си се борила с институции, може да си вадила документи, но не си била на интервюта за работа :) Там да кажеш на работодателя "Ако не ме осигуряваш на 100% /в случая да стане на твоето/, няма да започна, ще ти кажа само, че ще ти пожелае приятен ден. И следващия който влезе, ще го наеме..
Поздрави от България :)

така е, така е.....

Не се плаши.. :) Държавата ни е толкова куца, че нищо няма да направи... Дори и да иска. А желание липсва всякакво, така,че.. :)

е трудно хората, живеещи от дълго време извън България да проумеят как и защо се случват нещата тук. Което е нормално-живеейки някъде ти започваш да подреждаш живота, приоритетите си,мислите си по начина,който ти диктува бита и заобикалящата те среда. Живяла съм извън страната и знам колко шокиращо е завръщането и кака,макар уж си добре информиран, уж си българин, а се улавяш,че си вкаран в друг, небългарски стереотип и някак си не можеш да проумееш неща, които тук, в Родината, са ежедневни.
Така че, Дори, разбирам твоят познат и леко неадекватната му реакция. А що се отнася до съвета, който ти е дал-уви, прав е...ако имаш подобна длъжност в автобиографията си, намирането на работа е много по-лесно.Знам го от личен опит. Не, че те съветвам да лъжеш...

Аз също го разбирам,защото и аз съм живяла навън... Но той отказва да разбере, че "тук е така".... Знам,че колкото по-високи позиции съм заемала, толкова по-висок е шанса ми, но реално погледнато аз съм на 23 и е някак нереалистично да съм била мениджър на хотел.. :) Нямам го този опит, но имам желанието да научавам и да постигам нови неща.. Искрено се надявам с това, и със скромната ми биография да си намеря нещо! Поздрав :)

че доста от вас забравят или не знаят, че осигуряването върху пълната заплата не е за сметка само на работодателя...
Колкото по-високо е облагането на доходите, толкова по-малко остава като разполагаем доход за работещите. Нека да разгледаме един човек, получаващ брутна заплата от 300 лева. Заради наличието на осигуровки работодателят прави разход за труд за този работник от 390 лева (300 лева заплата + 90 лева осигуровки). От своя страна работникът плаща около 38 лева осигуровки, т.е. от заплатата му остават 262 лева. В допълнение тази сума се облага с данък върху доходите и резултатът е разполагаем доход от 237 лева.
Виждаме, че от 390 лева, които работодателят отделя за труд, до работника достигат само 237 лева. Останалите 153 лева се отнемат от държавата. Ако осигуровките не съществуват или са по-ниски, спестените средства ще се разделят между работниците и работодателите, като заради нееластичността на предлагане на труд вероятно по-голяма част от намалението на осигуровките в крайна сметка ще отиде при работещите.
Осигуровките са най-високият данък в България. Общата им тежест е над 42% и по този начин те се явяват данъкът с най-висока ставка.
Цялата информация:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=233163
Още един пример:
Заплата 700 лв.
35,5% - осигуровки...
10% данък върху доходите
или от 700 лв. ще внесете 320 лв. в държавата и ще получите - 380 лв.

хубавото тепърва ти предстои :-)))
Трудно е,много е трудно ...нали знаеш-сит на гладен не вярва

на мен ми е известно, но се опитвах да обясня на този човек защо тук хората се съгласяват да работят и при нереално осигуряване :)
Благодаря за точните данни :)

този брой на капитал е от 2005 :-)
днес процентите не са чак толкова смазващи, но осигуровките продължават да бъдат най-скъпия данък. Нека остане по нещичко и за фонда "И аз съм човек" :-)

Аз живея /временно/ в Япония, познавам над 90% от българската общност тук и вярвайте ми, никой, ама наистина никой от нашите съграждани не мие кенефи тук, не се е самозабравил и не се прави на важен, както чета в постинга Ви и коментара под него!
Голяма част работят при свръхнапрежение и за заплати, които не са обезателно удовлетворителни, нямат време да си обърнат главата, а за блогове и постановки, още по-малко. Бъдете сигурна, че завършили Вашата специалност, тук много трудно ще си намерят прилична работа. Неволите у нас са едни, тук или през океана - други.
Не сте безперспективна личност, затова съм убедена, че ще си намерите добра работа!
Успех!

Пак казвам, не твърдя, че българите зад граница мият тоалетни. Напълно ми е известно,че има много успяли и то именно,защото са българи. Защото там ценят труда им. Не твърдя и че всички са такива... говорех конкретно за този познат, защото отй не си е идвал наистина от мноого години и помни една друга България. А и е свикнал на друг начин на живот, разбира се във всяка страна е различно.
Просто изразих моментното си мнение и раздразнението ми от факта, че дори не ми дава шанс да кажа какво е положението а само ми казва "това не е правилно" "Тук не е така" и други.. :)
Поздрав на страната на изгряващото слънце! :)

Прав си, но не можах да намеря друга, която да обясни, че плащането на осигуровките не е за сметка само на работодателя...

Малко либертариански активизъм ;)

Защо от пенсионните ми осигуровки парите да отиват при някакви хора, които не познавам (реално много от парите дори не достигат до пенсионерите, а подхранват армията от държавни служители, както и се дават за неща, които нямат нищо общо с никакви пенсии)?

А защо ми е притрябвала държавата, ако искам да осигуря възрастните членове на моето семейство?

И защо ми е притрябвала държавата, ако искам да заделям пари, които да харча, когато реша, че вече не ми се работи?

поздрави:

скоро да си намериш желана, добре заплатена работа с добър работодател. ( Дано не звучи много фантастично)
:)))
Успех!

Благодаря ти, дракулче :)

сме свикнати, говоря като цяло за обществото, да сме под 'въздейсвието' на някого. Да изпълняваме 'препоръките', заповедите на една или друга държава. От годините след турското робство /точно така робство, не присъствие/ България политически е манипулирана от Русия и страните на Европа, налагайки своите 'препоръки' за посоката на политическо и икономическо развитие. Цялото това 'държане за ръчичка' е довело до една неспособност, една нерешителност на политическите 'водачи' на страната ни и от там и васалното поведение на всички политически и държавни институции. Тези така да ги наречем 'външни фактори' месещи се в управлението на страната ни водят в посока или по скоро посоки следващи техните интереси, не интересите на страната или на обществото ни. И да се върнем на проблема: Всеки си прави това, което е икономическо изгодно за него или за неговите интереси. И в политиката и в обществения живот...
В една объркана държава обществото се стреми да следва някаква собствена 'логика' с цел да оцелее.

п.п: Не е копирано от друг сайт. ;)