Знаех си!! Знаех си аз, че тази седмица ще се случи нещо добро! Още когато се чух в петък с Кака, най-добрия човек, който съм срещнала, си знаех, че ще се случи нещо хубаво!

Кака е от онези хора, които са винаги усмихнати, лъчезарни,с онова харизматично излъчване, винаги готови да помогнат и като цяло... Живи ангели! С нея се запознахме, когато работихме около половин година на предишната ми работа и се сближихме много. Като с всеки друг в колектива.

Та разбрахме се да пием кафенце, защото не се бяхме виждали от месец-два и ето, че днес отидох да я посетя на новата и работа. Както винаги усмихната, бързо се измъкнахме от офиса и седнахме да си побъбрим в близкото кафене. След като се похвали, че дъщеричката и е приета в елитна гимназия и обсъдихме какво става с мен, нея и половината колеги, кака се умълча тайнствено.

Последва една от онези нейни невинни усмивки и тогава го каза: “Искаш ли да работиш с мен?”. Дори още преди да ми каже условията, аз знаех, че ще кажа да. Не заради нещо, но просто като знам какъв човек е, нямаше как условията да не ми харесат! Казах “Да” с такава скорост, все едно Вин Дизел ми поиска ръката с диамантен пръстен.

Върнахме се до офиса, обясни ми на две на три някои неща, връчи ми ключовете и от утре отивам да работя!! И то при нааай-готиния човек, който съм срещала! При кака :) Кака ще ми е шеф! Напълно сериозно и казах, че когато сме на работа, ще се държим като на работа, а другото си е за след това, но кака само се усмихна и каза: “Нали знаеш, кака. Познаваме се :)”.

Знам, кака! Знам :) Отново сме в играта! Двечките, рамо до рамо :) Сега ще им покажем на тези клиенти какво е коректност и лоялност! Пожелайте ми успех, прекрасни мои съблогъри!!! :)