Тази типична човешка черта - завистта.... Няма такъв, който да не е завиждал. Или не си признава. И винаги съм се чудела на максимата "Не е важно аз да съм добре, важно е другия да е зле". Толкова ли е успокояващо да виждаш как И някой друг, освен теб не му върви?
                   Замислих се съвсем наскоро по повод това, че една приятелка ми каза "На теб много ти завиждат". Защо? Гаджето ме беше зарязало, работата ми не вървеше, в последствие останах безработна, имах заем за изплащане, наложи се да продам неща, които ми бяха скъпи, излизах рядко.. Но въпреки всичко ми завиждали. За кое се чудя?! 
                  Да бях богата, красива, известна, с власт.... Да карах скъпа кола, да имах бижута, да ходех по "светски партита"... ама не съм такава. Защо ми завиждат? Защо тази негативна енергия? И като се замислих.. май стигнах до извода... Приятелите ми и отношението от околните към мен.
                 Познавам много хора, наитина много. И работата ми е била такава, и съм общителна, смея да твърдя. Добронамерена съм и се старая да не лепкам етикети на хората /не, че не ми се е случвало да греша/. Имам познати почти навсякъде, където отида, дори на моменти съм се изненадвала. Още по-важното, имам истински приятели, може да са малко на фона на познатите ми, но са безценни. Това е причината за завистта.
                 Как може една небогата, неперфектна, неизвестна и още и още да има толкова приятели и да я уважават? Да чуват мнението й и да търсят компанията й? Лесно.. бъдете малко по-мили... Не скачайте на нож... За разнообразие усмихнете се, вместо да обсъждате всеки и да му търсите кусури... Няма идеални хора и никога няма да има. На всеки по нещо му куца. Старайте се да търсите положителното в хората и спрете да завиждате, защото тая завист, ще ви изяде...
               Напук на всички намръщени, аз ви се усмихвам!