Аз съм различна и това ми харесва. Аз искам да съм различна, защото не обичам да ме слагат под общ знаменател с “другите”. Не обичам рамките, не обичам ограниченията. Не обичам сравненията. Не обичам някой да ми казва кое е правилно и кое – не. Не обичам някой да налага мнението си. Аз имам свое собствено.

Не обичам да слушам чалга. Дори на маса. Не обичам някой да обижда друг, особено мой приятел. Не обичам да се обличам модерно, обичам да ми е удобно,за сметка на красотата. Не обичам да закъснявам и не считам, че по този начин карам мъжете да ме очакват повече. Не обичам да се правя на интересна, защото вярвам, че е много по-хубаво, когато някой те оцени реално, такъв какъвто си.

Не обичам интригите. Обичам истината в очите. Не обичам да клюкаря. Обичам позитивни компании, които търсят готиното в хората, а не коментират кой как е облечен / с кой е дошъл в заведението / каква кола е паркирал / с какъв парфюм се е напръскал / какви очила носи. Избягвам “гъзарски” заведения. Предпочитам спокойните местенца, без показност, без снобизъм. Обичам да не плащам данък за чуждото мнение.

Понякога ми харесва да съм “пич” и да съм мъжко момиче - да се оправям сама. Това, не значи, че не ми е приятно да ми кавалестват или, че отказвам помощ. Не ме е срам да потърся протегната ръка. Не ме е срам да благоадря. Не ме е срам да кажа, че съм сгрешила. Не ме е срам да си призная. Не ме е срам да кажа,че съм влюбена. Не ме е срам да гледам хората в очите, защото това съм аз. Истинска.