Неделя, 7.00 сутринта... Нереално рано за моята особа....Както и за много други.... След пропиления ми в работа съботен ден /извънредно/, бях с нагласата, че в Неделя ще се наспя и ще си почина.. Но приятел в нужда се познава и оттам следват  5 броя полузаспали физиономии, които се събираме в 7.30, за да докажем, че можем да преместим и планина /разбирай от мебели и багажи/.

Добре де, жените /да се разбира Аз, Анна Пепеляшка, Принцеса С и Пчелата Майка/не мъкнахме планините, но пък мъжете се показаха като завидно силни, дори нашия Принц Уилям, който въпреки синята си кръв, не се предаде за миг :) Имахме си пълководец, който казваше какво и как да стане, и който ние не слушахме много много, и общо взето нещата вървяха по план...

Стана обяд, слънцето ни напече сериозно, което ни подсказа, че сме забравили един огромен чадър, за който се върнахме. Искам да вметна, че огромния чадър се побра в неогромната ми кола, и то без да отварям люка, което си беше цяла изненада за мен, защото вече виждах смаяните погледи на хората при вида на кола, от чийто покрив стърчи огромен чадър, хах! Едва ли ще има друга такава!

Както и да е, това не се случи. Акостирахме обратно на бойното поле.. Пльоснахме чадъра на терасата в новия апартамент и Принц Уилям заяви, че точно сега имаме нужда от бира, което предложение беше радушно прието от ударната група и се запътихме да дирим добре изстудена бира с добре изпечени чобапчета и чофтета...

След неприлично количество изпита бира и изядени мръвкочи, работата стана малко по-/за/бавна.. Не мога да гарантирам, но мисля, че всичко дойде от слънцето..  Но със сигурност не беше от бирата :) Въпроса е,че сглобката на мебелите я оставихме за следобед, което може би беше техническа грешка, впредвид изпитата бира... Опита да сглобим едно легло без видиите в него се оказа полууспешен, защото ако някой беше решил да киха, може би щеше да се разпадне...

Но пък дизайнерските решения за разположението на мебелите по стаите бяха във вихъра на женските ни глави, докато мъжете не нададоха вой да решим какво-и-къде-по-дяволите-отива, та трябваше набързо да им разясним идеите, зародили се в нас. След само няколко размествания, всичко беше изчислено по 3,14 и наредено...

Часовника вече сочеше 17.00.... Млацината оцелели герои се разотивахме, за да вземем по един душ и да се почувстваме отново бели хора :)  Най-оцелелите вечерта и бира пиха....  

Извод – дано не ми се налага да се местя!!! :) Или поне не скоро... или ако се местя, дано там, където отивам, да има мебели... Сглобени :) Ако не, обещавам да ви викна на по бира... И лека физ-зарядка ;)

бира и скара ще ти помагам ако се наложи.....

Хубаво е когато има на кого да разчиташ!

разбира се, това е част от ритуала :):):)

че за какво са приятелите :):)

Запомнящо се местене :) Брой и мен за доброволец ;)

Едно местене не е проблем, проблемът е ако преди това трябва да се направи и ремонт, тогава става наистина.... ъъ..весело.... да речем :) Обаче това с бирата посредата на акцията си е доста коварно... разбираемо е защо сглобяването на мебели е започнало от леглото :):):)

извика спомени от преди няколко години.. :) Но все е забавно...

айде ся.. и ремонт ми пожела, не стига,че местене,ами и майстори.. пу-пу-пу... :)

Ще помагаме,ти само се обади:))

ще те имам в предвид :):):):)

Защо така? Няма нищо лошо в един ремонт, да бъде по-свежо и по-приятно :) Просто си наемаш ремонтна бригада, която прави проект кое как ще бъде и щще изглежда, договаряте кое как да се ремонтира, хвърляш им ключовете и заминаваш за един месец на море. Като се върнеш – всичко е готово и напрадо си спиш в новата къща ;)

Само като се върна да не съм без стени, хахаха :) В днешно време, ако не седя да гледам как ми го правят... не знам... :)

мммдааааааааам, местено си има традиции...:)

Като бира с чобапчета и чифтета.. хахаха :)

Аз имам завидно богат опит - брой ме, ако се наложи! :о)))

Ще цяня съветите ти.. Защото днес ме замерваха с подлените дрехи вързани на възли от втория етаж и аз директно бутах в колата :):):):)