Струва ли си да вярваш в доброто у хората... И ако да, докога? Докога си заслужава да вярваш, независимо от разочарованията, които откриваш всеки път? И трябва ли те /разочарованията/ да те спират да търсиш доброто у другите? А ако всеки път те разочароват? Докога ще търсиш доброто?

И ако още не спираме да го търсим, какво?.... Защото винаги ще успяват да те разочароват... И разбира се, го правят точно хората, които най-малко си очаквал... А и не само те.. Но тогава  няма чак толкова голямо значение...

С времето се научаваш да различаваш милите и искрени думи, от подобните им, хвърлящи прах в очите... И сякаш успяваш, но винаги се промъква и по нещо, което не си очаквал или поне си смятал за друго. Или може би са били друго, но си ги възприел като искрени, в стермежа си да търсиш доброто от хората... Защото не виждаш смисъл да те лъжат, след като не биха спечелили нищо от това... или поне ти не виждаш смисъла... А кой го вижда?!

Ще ми се... искрено ми се иска да продължавам да вярвам, че има някаква безкористност останала у хората, но с всеки изминал ден ми се доказва точно обратното. Докога ли?.... Къде остана искреността, честността и откритостта? Не омръзва ли да носите маски.. Пред всеки различна... дори пред себе си... И не се ли обърквате кога кой и какво играете?... Аз бих се уморила..
           И ако спрете за поне за малко да играете, ще видите, че е много по-лесно да бъдеш самия себе си... Ако не сте забравили или изгубили кое всъщност е "себе си"....

за да откриеш доброто в някой човек, но винаги си заслужава да се опитва. Обикновено има причина доброто да е скрито там. Това е като да търсиш златна жила, пресяваш песъчинките, за да откриеш и най-малките късчета. Просто не трябва да сме наивни и прекалено доверчиви.

къде е златната среда да си заслужава да го търсиш и да търсиш, но без да си прекалено доверчив и наивен...

и това, което се вижда на повърхността не винаги е тяхната същност - затова не трябва да си доверчив. В същото време, ако отхвърляш по принцип възможността да откриеш доброто, животът ще бъде много студен. Може да ти прозвучи нелепо, но аз обичам хората, рядко някой ме отвращава до такава степен, че да не мога да го понасям. Наблюдавам поведението, жестовете, излъчването, опитвам се да уловя неизказаното, най-вече следя очите - те говорят много. Така лека-полека надниквам зад маската. Когато си доброжелателен, хората усещат и започват да те допускат по-близо до себе си. Затова не се отказвам да търся доброто. Но си признавам, че има индивиди, които успяват да ме отвратят. Не зная дали има златна среда, въпросът е в отношението.

именно, по това си приличаме.. И аз съм доброжелателна, настроена позитивно, но някак си.... винаги успяват да те разочароват по няквкаъв начин... Добре де, не винаги, но много от тях.. Но мога да кажа,че е до степен на отвращение, дотам много малко хора са успявали да ме отвратят от себе си....

ехидното лицемерие, високомерният нарцисизъм, циничната бруталност. От публичното пространство истински ме отвращават хора като Станишев и Румен Петков. А има такива и сред обикновените хора. Отвращавам се от домашното насилие и двойнствен морал.

примери много.... Лошото е,че все по-малко хора са искрени.. макар, че повечето носят маската за самозащита един вид...

зад нея можеш да намериш нещо добро.

да, така е.... Но е тъжно всеки да е с маска.

:)

освен да си пожелаем повече истински хора..

толкова объркани хора!
И все-повече се объркваме ли, побъркваме ли - да кажа!
Лека нощ!

най- лошо е когато изгубиш себе си... и станеш просто отражение на околните

Права си. И най-доброто отражение е изкривено. За това човек винаги трябва да има собствено лице)
Лека нощ!

така е.... Каквото и да е то, по-добре да си е нашето... :)

Не, не са ме отвращавали хората. Всички си имаме недостатъци, онези, които мога да понасям у другите ги понасям и всичко е наред, онези, чиито недостатъци ме дразнят повече отколкото ми е приятно ги отбягвам и продължавам нататък. Да търсиш Доброто е безнадеждна работа, ако не си готов да приемеш и частично зло. Въпросът е в баланса между двете, в прага на нашата търпимост и в разбирането, че дори и да не сме правили грешки спрямо другите, никога не сме застраховани дори от неволни такива. Разбира се всичко си има граници, които сами определяме, но те не трябва да са прекалено тясни, защото морето е красиво, макар и да взима жертви, планината също е красива, макар и понякога да е опасна...

значи представи си мен да ме отврати нещо, докъде трябва да е стигнало... Не казвам,че е ежедневие, нито,че е булшинство, но се случва, колкото и да е гадно.. И тогава не просто ти става безличен човека, а даже антипатичен....
колкоото до кръгозора, широк и голям е.... Винаги приемам и малкото зло.. Но не винаги баланса го има.... При някои просто не може да се случи... А мен пак ме хвана инсомнията и пиша несвързано...

Мила, струва си,аз веднага се сещам за апостол Павел,който е бил върл противник на Бог и е гонел християните ,но зрънцето добро ,което е имал в себе си е било достатъчно да се преобърне и да стане защитник. Бог е прозрял това зрънце,иначе не проблем за Бог да го затрие. Трябва да се прощава ,докога ли,77 пъти по 7,не трябва да се отмъщава!Отмъщението събужда злото .Всички имаме недостатъци,никой не е светец.Лицемерието е едно от лицата на дявола,живеем в свят,който се ръководи от него. Не случайно Бог казва"аз не съм от този свят"Но пък след като сме създадени по Божийй образ и подобие,доброто е от начало в нас.В нас е Божият дух,животворящия,не сме деца на дявола, но с действията и избора си дефакто му служим!Трябва да се запитаме кои сме ние ,откъде идваме и накъде сме се запътили!Как ще изживеем ,краткия си живот!Ние забравяме,че сме тук за малко,за да се определим от кой отбор сме ,от този на доброто или от този на злото!Изборът е наш!!

Винаги презумпцията ми е била, че човекът срещу мен е добронамерен и ако впоследствие той се изложи, едва тогава променям мнението си.
За предателството на най-близките - тежко, но го има. Всъщност, не може някой да те предаде, ако не ти е достатъчно близък.
За търсенето - не трябва да е самоцел - избираме някакъв модел, вземаме фенера и тръгваме да търсим "човека". Глупаво и неефективно, а разочарованието е гарантирано. Животът ни дава достатъчно възможности, просто трябва да ги хванем

вярно,че избора е наш и все още не спирам да го търся доброто, ама понякога омръзва да се ровиш под маските,за да намериш зрънце добро... Не знам какво ще им стане на някои хора просто да се държат естествено..

и аз тръгвам с положителното към всеки, защото ако тръгнем с мнителното и те ще са така към нас.. Но в повечето случаи /в днешно време особено/, ще те сметнат за наивен.....

никога няма да видим приятеля.
Това не значи, че не трябва да сме бдителни,
но всеки сам определя границата.

Чайке мила,търси винаги доброто и ще си щастлива.Много ти се радвам,че си точно такава...

Лошо сме устроение,ние хората,все търсим и търсим доброто...и все си казваме,че не може да има толкова мръсотия и лошотия на този свят...Не може,ама можеее...Всеки се опитва да се прави на всезнаещ и всеможещ,слага маската,за да се хареса уж,а в същото време не разбира,че лъже самия себе си..
Пожелавам ти по-малко маски да има е ежедневието ти!

Лицето е маска, а маската е лице -
човек от малък се учи чрез лицето да прикрева същността си,
а маската му дава свободата да изяви себе си.

искрено се надявам да съм намерила границата, в коята да не съм мнителна,а положителна към новти запознанства и хора, които срещам, но не и толкова доверчива, че да ме имат за наивна!

ти най-добре знаеш, че го търся, малка лошотия такава :):):) Ако не го търсех, нямаше да ти простя първия ти коментар :):):) Ама ей го на, слабост си ми :)

и аз си пожелавам по-малко маски и повече да бъдем истински.... Доколкото можем! :)

все си мислех, че с маската прикриваме същността си.. А лицето изразява кои сме.....

Сама казваш, че трудно се разпознават душите на хората, но нали виждаш лицата им - маски за душата...
А на маскен бал - хората, скрити зад маските, изявяват истинската си същност.
Виж и в блога - аз съм с маска, ти също. Може и да ни познават някои хора, може и да показваме и лицата си понякога, но се представяме чрез маската. Маската ни дава свободата да се изявим такива, каквито сме. Макар че аз съм много близо до образа си навън, в Реала. Сигурен съм, че и с теб е така. Но я си представи гадняра, които идва анонимен или маскиран и изсира едно голямо тролско л...о в блога ти като разваля настроението на много хора - може навън да е с маската на уважаван член на обществото, а тук да дава отдушник на истинската си същност.

стига да имаш търпение да повярваш. Ние по-бързо се обезверяваме, отколкото трябва.
Поздрав:)

аз и тук съм си такава, каквато съм по принцип.. Затова и съм в категория лични дневници, а не изкуство или нещо друго :)

ами пожелавам си повече търпение тогава и вяра :):):)

Дори ние рибите се славим с голямо търпение и вяра в доброто у хората, има хора обаче, които смятат че доброто не е за тях, отказват да приемат че притежават и добри черти в техния характер. Е, ако така са решили тяхна си работа, не сме длъжни да търпим до безкрайност, така че давай един - два шанса на човека да реши и ако не желае да се държи с теб както е редно му тегли една пловдивска майна, в крайна сметка никой не може да иска от нас да търпим какво ли не, в името на това, че искаме светът да бъде по-добър...

рибке.. така ме разбираш :):):):)

аз знам за хората, в който съм видял добро, пак ще го видя :-)

\m/
//

много ми хареса коментара ти.... :):):) Благодаря :)

komentarite do tuk i se izvinyavam, ako povtaryam. i za shlyokavicata, sushto.
Mislya, che chovek ne moje da se promeni, nezavisimo ot razocharovaniyata. Ako si otkrit i vinagi tursish i vyarvash v dobroto, si takuv. Ako shte i hilyadi puti da se razocharovash. I mislya, che tova e po-dobroto, otkolkoto da trugvash sus sumnenie vseki put.

Румичка.... до тоя извод стигнах и аз... по-добре с доброто напред, отколкото със съмнението.. ;)

ето това е!
Винаги съм мислил така.
Пожелавам ти достатъчно истински близки хора.

аз близките си ги имам.... С годините са се доказали, говоря предимно за по-пресни запознанства.. :):):)

Ами давай по-весело тогава!
Какви са тези мрачни настороения от сутринта!
Това да не е някаква "постболестна депресия" :)))))

Винаги.
Защото се обезмисля твоето съществуване.
Но дори и приятелството е користно,
иска да му се плаща със същата монета.
Затова цената е много висока - за едно и също нещо плащат двама души.

беше моментно състояние :):):)

Боре, така е.. :)

Priyatelstvoto e suvsem drugo neshto. Tam davash, bez da smyatash. v momenta, koito se opitash da slojish na vezna - pishi go begalo.

tova sa iluzii..

isc

как така доброто не съществува. Не ставай черноглед. Вярно е, че злото взе големи размери напоследък, но че не съществува, е прекалено казано. А и хората не са съвършени и не винаги могат да надмогнат слабостите си, особено, ако са отделени от Бога и не вярват в Него. Надали ти си във всеки момент и за всички хора добър! Преплетат ли се интереси, и най-добрия човек се оказва пречка, която трябва да се премахне и...
С поздрав: ЕСТИР !

няма кантар там, наистина.... Не се мери и тегли...

намира се още....

"Вярно е, че злото взе големи размери напоследък, но че не съществува, е прекалено казано. "
Напълно съгласна!