Днес както обикновено се запътихме с Лиланка на работа.... Даже малко по-рано от обикновено... Пуснах си новозаписаното дискче с яки парцали и си викам ся ще има да си тананикам до офиса, когато още на завоя....

.....Ъъъъ!? На къде е тръгнал света, може би!? На работа? Едва ли.... Дори не е понеделник... Но зоркото ми очо забелязва подскачащи мънички субекти с букети и раници по-големи от самите тях, както и не толкова ентусиазирани манлчугани, преминавайки към девойки, приличайки на абитуриентки, поне по отношение на грима и голите гърбове. Момчетата си бяха така да се каже „айляк”... Ясно, дошъл е 15-ти Септември.

Та включвам си аз от първа на втора... и пак на първа... Или спирачки....първа... втора.... И така поне 30 минути, защото се оказва, че от нас до офиса има точно 6 училища.. Сладурско!  Та пъпля си с 5км, където може и с 10км и след 45 минути /които по принцип са не повече от 15/, се добирам до офиса и дори си намирам място за паркиране от пръв поглед. Грабвам си кафето и пресата и се настанявам.

От училището в съседство малки дечица рецитират стихчета.. Големи са сладури.. После пускат готини песнички от сорта „Къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък” и си тананикам аз и се радвам, докато точно след края на тази песен започва.... Преслава, която ми пее как не става за обичане?! Това ли е 15-ти септември ВЕЧЕ?! Чалга?? 
         Добре, може би аз вече спадам към старомодните и нищо неразбиращите, ама може ли на 15-ти Септември в двора на училище... Първия учебен ден първолачетата и не само да слушат, че Преслава не ставала за обичане?! Това вече ме втрещи.... Аз ли не съм добре или училищните организатори на първия учебен ден?...
         Пей им, Преславо, че не стават!.... за обичане....