Продължавай... Чупи крилата ми всеки път, когато искам да полетя!  Стъпквай ме всеки път, когато стеблото ми порастне и пусне своите листа! Късай цветовете ми, точно преди да се разтворят! Потапяй главата ми всеки път, когато поема глътка въздух на повърността... Разбивай ме на хиляди парчета...

Убивайки ме всеки ден по малко, ме правиш по-силна... Не спирай! Един ден ще отлетя, макар и със счупени крила, стъблото ми ще порастне по-здраво и дори да скършиш листата, това няма да ме спре. Откъснатите ми цветове ще се пръснат като красив килим, а от прашеца ми ще вкусят птиците и ще ме отнесат на хиляди красиви места. Глътката въздух, която ще поема ще ми стигне за повече време, отколкото може да предположиш...

Давай! Кради мечтите ми и ги слагай под стъклен похлупак! Вземи ми всичко... Защото тогава няма да имам какво да губя... И ще бъда по-свободна от всякога!

абсолютно си права,защото това,което не ни убива ни прави по-силни,а силния оцелява независимо от желанието на някои друг да покаже надмощие...Поздравления!

Горе главата!

и съвпада напълно с моята вечер :)))
Поздрави!

Поздравления! Така трябва!

Така е.. което не ни убива.... :):):):) Ни тренира! :)

горе я! Къде иначе.... :)

Благодаря! :)

без лъч светлина закъде сме :)

Не смея дори да коментирам. Стаховито е! Ето едно мое нещо по темата:

Криле без пера

Когато без въздух остане
в агония, свита на две,
да литне свободна и лека,
от обич й даваш криле.

Когато със поглед в небето
разтваря щастливи крила,
повтаряш: "Без тебе не мога"
и режеш й всички пера.

точно на място....

Има тежки моменти.. едва ли ще ти помогна с този коментар, но мисли позитивно и се надявай.

мисля и се надявам :)

Свободата е в порива, не в загубата на всичко...
Дерзай!

понякога, за да се бориш за свободата, не трябва да ти е останало нищо друго,за да го осъзнаеш... :)

Надявам се темпераментното разсъждение в поста ти да е плод на полета на таланта! Нетърпимо е мечтите ти да са поставени под похлупак, па бил и той - стъклен!:(

всичко е леко изкривена действителност :)

за какво (кого) става дума?

Знам, че имаш сили, совичке:))

Абе кой е тоя бе, Дори, мама му мръсна, дето те тормози и ти къса крилата и цветовете, само ми го кажи да го сритам, мръсника нещастен! И мен един ми гази по нервите, да не е същия, гадината му с гадина? Щото хич нещо немам намерение да ставам по-силен: направо хващам големио гаечен ключ и му чупим тимберицата тъпа, пък нека той става по-силен! ;) :):):):)

Хех... "Защото тогава няма да имам какво да губя" – точно на това е заложил Юлий Цезар във Фарсала, когато е повел своите 7 непълни легиона срещу 12-те цели легиона на Помпей ;)

Caeterum censeo Carthaginem delendam esse! ):о)

става дума за нещо, което вече е минало, но просто ми напомни как не трябва да се предавам и не трябва да спирам да вярвам и да се боря... :)

имам все още :):):)

Едва ли е същия :) Но на него гаечен ключ няма да му направи нищо, има твърда глава.. Друг е начина за него, ама не е за занимаване... Няма смисъл :)

Дори ,нали всъщност знаеш че си силна с любовта си...

не знам дали точно там ми е силата,... :)

Когато загубим всичко - няма страх и можем да полетим!!!

все ми се ще и другата крайност да ме сполети, онова летене от щастие :) Но съм чувала,че ако паднеш тогава, боли много :)

Аз след толкова стъпкване - сега съм много, много по - силна и по - смела и по - щастлива
Пожелавам ти го и на теб

Този ти пост рязко ми стана любим...не знам защо...

благодаря ти :)

радвам се,че ти е харесал!!! :):):)

Много тъжно:
да искаш да се върнеш;
Много хубаво:
Да има при кого да се завърнеш;
Много странно:
Защо избираш да се върнеш?
Много страшно:
Да не можеш да не се завърнеш;
Много красиво:
Да се върнеш, за да простиш;
Единствено заслужаващо си:
Да се върнеш, за да погалиш с любов.

има един момент, в който миналото не трябва да се връща :)

Страхотна си! Просто нямам думи! Толкова силно !

Това е едно от най-хубавите неща, които съм чела в блога до сега!!
Браво!!!!

благодаря! Няма по-истинско нещо от емоцията...

радвам се,че ти харесва, малка усмивке! :)

ГолЕмо клише си е онова на Ницше: "Което не ни убива ни прави по-силни". Това от "Свръхчовекът".
Ама всъщност човек трябва да е малко и мазохист, за да съумява да оцелява, не мислиш ли?
:)

напълно съм съгласна,че трябва да сме малко мазохисти понякога... Ама само малко :)

мислите и светоусещането на истинския човек.
На порасналия човек - останалите са в детската градина и мама ще ги вземе довечера да папкат и спинкат. Поздравления и от мен! Наистина много силно и много истинско!

благодаря за милите думи! :)

Ехааа, това е едно от най-хубавите неща, които съм чела в този сайт.. Неописуемо истинско и силно!
Поклон! ;)))

искрено благодаря :):) Поздрави!

Всичко се ражда отново!
Поздравления за хъса!:)

свободата е живот.... :)