2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Вървях по улицата, прибирайки се към вкъщи. Не бързах. Забързани хора ме подминаваха и дочувах техните разговори. Говореха какво ще готвят за вечеря. Някои щяха да притоплят от вчера. Говореха за печки и топлина. За дърва и въглища. Други говореха за климатици и парно.
Чух и как жена се оплакваше,че не може да си купи онова страхотно кожено яке, а ще вземе по-евтиното. Чух и как майка обясняваше на детето си защо няма да му купи банан. Чух и разговор на мъж, който си поръча джанти за сума, която му се стори нищожна, а на друг би се сторила върховна. Чух много неща.
И отново мнението ми се затвърди. Нямането и нямането са две много различни понятия.... За някои е невъзможност да си купи нова кола или яке за 700 лева. За друг то е да не може да купи на детето си банан за 1 лев. Тъжно, нали?
23.10.2009 16:40
Няма справедливост на тоя свят!
Чух някъде следното:
"Кой е казал, че светът е справедлив? И в Библията не пише, че светът е справедлив!"
23.10.2009 16:42
Колкото и да има, човек иска още.
Това е причината за несправедливостта, с едно изречение.
23.10.2009 17:14
23.10.2009 19:57
Да се примиряваме със мисълта, че няма справедливост и "туй ще е то, и тъй ще е тя!" и да приемаме, че е нормално за един да няма хляб, а за друг - черен хайвер, означава да приемаме правото на нарушителя, тариката или "прецакващия системата' да благоденства за сметка на порядъчните хора!
Само след един месец блогпространството ще гъмжи от обвинения срещу апатичния или незаинтересован избирател.
Какво би могло да мотивира смазаните и ПОГРОЗНЕЛИ от битов недоимък хора да подкрепят каквато и да е деиност в общество, което приема несправедливостта като норма!
"Бабо, имаш ли достатъчно парички за автобуса?" и като получи утвърдителен отговор продължи "Можеш ли да ми купиш ето тази вафла за 20 стотинка" Мога- отговори старата жена и... вече детето държи лакомството в ръце. Като въздъхна вместо да се заеме с отварянето на вафлата детето с тих глас отново попита "Бабо, ще можеш ли да купиш... още една и за брат ми...ако не, да му оставвя от моята...
-Вече му купих...Продавачката помисли "Боже, как нямането възпита и децата?!" Никой не видя, че от очите на старицата се ронеха сълзи, за безпомощното състояние в което бяха я поставили, след 40 годишен стаж... а за предстоящата Нова година и по един шоколад няма да може да купи, защото коледни пари няма да дават...
тъй като пенсионерите,самотните майки,децата,болните са най-беззащитната част на обществото, политиците(защото именно от тях идва всичко) ,,добре,,се постараха да ги поставят ПОД прага на бедноста...а другите-работещите се спасяват поединично,кой тук,кой навън.
...а всъщност толкова ме боли от това което направиха с народа ни...сме ли си ние сами виновни-не мога и не мога да разбера,луди ли ни правят,или сме луднали...( още повече колко народ съкратиха заради тази абсолютно измислена
финансова криза)...
понякога толкова ме е яд,защото НИЕ сме народа -а ония(няма значение коя партия или политик)са наши слуги-това е гражданската философия на французите,дано,дано!някога разбереме и приемеме тази елементарна истина-че ние (сме длъжни дори)определяме правилата
Различните начини на живот са основата за размера на чергата. Когато поотраснах за първи път видях (усетих, осъзнах) нямането... Заради мене си, по моя вина. Но когато си млад и знаеш, че винаги можеш да започнеш на чисто, е лесно.
Ужасно е да погледнеш в очите на "онези хора" в магазина, които броят стотинките и да видиш ВИНА! Да осъзнаеш, че се питат всеки ден "къде сгреших, какво направих грешно?". Да се качиш в такси и шофьора да е инженер с две висши. Да виждаш секретарки с пъти по-умни от шефовете им.
Ужасно е, но е факт. Това е светът, в който живеем, какъвто го познаваме. Но ние сме млади.
Не ние, нашите родители са "изгубеното поколение".
И ние трябва да им помогнем да изживеят тази шокова промяна. Доколкото можем. Колкото и да кряскаме срещу несправедливоста в живота и "мамка им крадци", ако искаме промяна, ние трябва да я започнем. Отнякъде. Но не с протести. От хората около нас, от хората след нас. От нашите си малки светове, от късите ни дни. От нас.
поздрави:
Жалка картина.
В колко случаи шеф на фирма кара супер скъп мерцедес или джип, а служителите му работят на под минималната заплата. И когато го попитат за увеличение казва " Ами няма пари, от къде да ги намеря, че да ви дам". И изкарва куп глупави доводи в своя защита.
Поздрави!
Много вдъхновение за теб!
2. Главоболчо и уникално якия поздрав :)
3. Слънчо :)
4. Малкият Принц
5. dostin :)
6. Captain
7. МНЯ :)
8. martito :)
9. soleilelle
10. Докторката на блога ;)
11. Кака Сийка
12. Красита
13. "1984" = 2010 - това е проблемът
14. Бях на купон, мамо..
15. Вътрешно горене. Околосветско
16. Kаприция
17. Истината боли
18. Тимур и неговите командоси
19. БРАТОТО - Един бял гълъб в кожата на Змей:)
20. Околосветско приключение - Nolimittravels
21. Нав
22. Мис Бис :)
23. Clean Forte
24. Редуслим
25. Eremax