Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2009 18:07 - Красив
Автор: dorichela Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2367 Коментари: 8 Гласове:
5

Последна промяна: 28.10.2009 18:14


   За тези, които въпреки всичко намират верният път и светлината, която да ги води :) За тези, които намират смисъла!

 

                                     
   КРАСИВ

 


 

 

Напоследък бях трудно откриваем.

Бях се усамотил за дълго.

Всеки има свой свят, 

в който може да остане сам.

 


Викаш ли ме?

Опитваш се да ме достигнеш?

Вървиш ли към мен?

Аз вървя към теб.

 

Аз просто съм толкова потиснат.

Не мога да си представя как ще излезна от тая депресия.

Само да можех да сложа край на това кризисно състояние.

Трябва нещо да ме издърпа от тая дупка.

 

Получих синини, получих натъртвания.

Бях повален и удрян в гръб.

 

Трябва ми тая искра, която да ме излекува психически

и която да ми помогне пак да хвана микрофона.

 

Не знам как защо и кога,

но излезнах от състоянието, в което се намирах.

Пак започнах да се чувствам добре.

Така реших отново да пиша.

 


Ставай и се опитай да излезеш на повърхността.

Но аз просто не мога да призная,

нито да отрека факта, че вероятно съм приключил с рапа.

Трябва ми нов отдушник.

 


Трябваше да мина през такава помия,

но не можех да бездействам или 

пък да се отдам на самосъжаление,

знаех едно - трябваше да свърша едно трудна задача.

 


Да свърша една трудна задача.

Аз ще свърша една трудна задача.

Днес съм тук, утре ме няма.

Но ти трябва да извървиш пътя,

който аз извървях, за да видиш какво е да бъдеш мен.

 

Аз ще бъда теб, хайде да си разменим местата.

Просто за да видим как ще изглежда.

За да усетиш моята болка, а аз - твоята.

Да проникнеш в ума на  другия.

Просто за да разбереш какво ще откриеш.

Да погледнеш ада през чуждите очи.

 


Не им позволявай да ти казват, че не си красив.

Всички те могат да се е****т, просто бъди себе си.

 

Мисля, че започвам да губя чувството си за хумор,

станах изнервен и черноглед.

 

 

Усещам, че сякаш вдигам градусите в стаята,

веднага щом влезна.

Сякаш всички гледат към мен,

а аз се опитвам да избегна всеки поглед,

защото ако не го направя, ще предизвикам разговор, аз аз не искам това.

 

 

Не търся повишено внимание,

аз искам да бъда просто като теб, слят с тълпата.

Най-много може да ме упътиш към най-близката тоалетна.

Нямам нужда от  слуга, който да върви след мен

и да ми лиже задника,

смеейки се на всички шеги, които пусна,

половината, от които даже не са смешни.

 

"Ха-ха, Маршал, ти си толкова забавен, човече,

трябва да станеш комедиант, дявол го взел"

За нещастие съм точно такъв,

крия се зад сълзите на клоун.

 


Затова защо не седнете всички, чуйте моята история.

Ей, ти не си бил на моето място,

не си вървял по моя път, за да видиш какво е да бъдеш мен.

 

Никой не е искал да ни спазарява живота.

Ние се обзаложихме с тия мръсни ръце.

Трябва сами да си вземем картите 

и да ги раздадем, без да очакваме помощ.

 

Не можех нито да бездействам и да се оплаквам,

нито да излезна от ситуацията, в която бях,

да се изправя и да се оправя сам.

Никога не съм бил от тия, дето чакат на готово.

 

И не съм стоял до прозореца в очакване баща ми да се появи от някъде,

което той така и не направи. 

 

Просто исках да се нагодя към всяко място

и във всяко училище, в което съм бил.

Мечтаех да бъда готино хлапе,

дори когато нарочно се правех на глупак.

 

Леля ми казваше -

"Продължавай да се правиш на такъв и ще станеш такъв."

През това време аз си седях и продължих да си говоря по същия начин.

 

Докато не си залепих езика в един замръзнал стълб, когато бях на 8.

Тогава си научих урока, защото след това  не съм се опитвал да впечатлявам приятелите си.

Аз вече разказвах историята на живота си, която не е просто базирана на моето описание,

защото през твоите очи и от мястото, където си ти,

нещата са на 110 процента по-различни.

 

Мисля, че трябва да повървим поне 10 мили с обувките на другия.

Кой номер носиш? Аз съм десятка, я да видим как ще вървиш с тях?

...

До моите деца - бъдете силни, татко ви се прибира скоро... и до края на света... Господ ти е дал обувки, които да са ти удобни... сложи ги и ги носи и бъди себе си, човече, бъди горд, от това, което си... Може и да звучи банално, не позволявай на никой да ти казва, че не си красив. 






Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. doriana - Брях! Да му се неначудиш на тоз ...
28.10.2009 18:11
Брях!
Да му се неначудиш на тоз Еминем!
Откъде го изкопа това, Дори!
:)
цитирай
2. dorichela - Дори,
28.10.2009 18:15
това му е най-новата песен.. Завръщането :)
цитирай
3. romanov - Дори, да му имаш случайно "жи-си-ема" на братото?:))
28.10.2009 18:17
Аз ще ти дам на Лилито ;))))))
цитирай
4. dorichela - Романов,
28.10.2009 18:23
нямам му го :) А коя е Лилито? Ако е баба ти Лили нямам желание да го имам ;)
цитирай
5. ivana59 - dorichela :)))
28.10.2009 19:50
Благодаря!

Харесвам Мистър Маршал! Много!
цитирай
6. dorichela - ivana59,
28.10.2009 19:51
и аз.. Много даже! :)
цитирай
7. malkiatprintz - Определено е як. . . заслужава си :)
29.10.2009 04:21
Определено е як... заслужава си :)
цитирай
8. dorichela - Фил,
29.10.2009 04:48
Еминем има доста силни песни :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dorichela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3891746
Постинги: 496
Коментари: 14852
Гласове: 43609
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031