Попита ме защо го правя. Това съм аз, така се изразявам, така говоря, така и мълча. Така отбелязвам значимо нещо за мен, така го нося винаги със себе си. Това е моята вяра, моят символ за важните неща. Така го показвам и така го крия.
            Не се опитвай да го разбереш. Няма да можеш. Аз и ти сме прекалено различни. Както той и тя, както всички хора. Това, което има смисъл за мен, на теб може да е смешно. И обратно. Затова сме ИНДИВИДуални.

Не рови за шифър, той е скрит. И дори да го намериш, няма да откриеш своя отговор там. Защото не е написан за теб. Разчитам го само аз. Не ме разбирай, просто ме приеми такава, каквато съм.  Това е моят бунт... Това съм аз. Не можеш да ме промениш...

По- добре замълчи!

Стига толкоз вини!

Аз съм знаеш, такава,

от вулкана съм лава.

От дъжда съм пороя,

и от сушата зноя,

от есента съм позлата,

от реката водата,

от небе синевата,

от слънце топлината,

от мъката сълзата

от чуждите позната...

Подай сега ръката,

приемай без отплата

пътека към душата

и огън в сетивата

родена със зората...

Красиво изримувано, Алби :)

А за колко много хора е безкрайно трудно да приемат някого другиго такъв, какъвто е.....

ти си уникална :))

Да, затова сме индивидуални! :)

Я го дай за закуска :-D

\m/
//

всеки се стреми да го приспособява спрямо своите виждания.. А не би трябвало :)

благодаря :) Всички сме такива :)

благодаря. Така трябва, иначе,ако се слеем с всички останали... :)

ако не слушка, ще ти го пращам :)