След заешката инвазия над моите кабели за нета, се наложи малко разместване на мебелировката, така че да фатаме сигнал. Вчера се сдобих и с удължената версия на кабела, с която мога не само да се обеся, но и да върна бюрото в изходно положение.

            Но а сега, а после, разбира се не го свърших. Нищо лошо, ще кажете... Малко разнообразие. Мда!! Няма що. Навика е силно нещо и явно още не съм осмислила промяната, защото по принцип реди правях две крачки в ляво и се озовавах на леглото. Обаче одеве на втората крачка така сритах радиатора, че ако не бях с чехли, сигурно щях да бъда в гипс поне до коляното.

            Тоя моя навик да седя на загасени лампи и единствената светлина да е от монитора, никак не ми помага!!! Сега добре обмислям дали да върна всичко както беше или да рискувам да се пребия отново следващият път, в който се доверя на навика си...

            Като се замисля, това не е първия случай, в който се пребивам заради компютъра ми. Когато го купихме в далечната 2004-та, някой ми каза да не го слагам под прозореца. Речено-сторено. Забих си леглото там. Още на следващата сутрин като звънна телефона и се засилих да стана, естествено се блъснах в прозореца, или по-точно в рамката му и падайки назад отнесох раклата... Така де, баба ти цял живот с отворени очи ли е ставала? Знаеш, че ставаш на дясно и ставаш.. Ама малшанс... Греда :)

            Оттогава знам, че навика е болезнено нещо, но искрено се надявам да не си го доказвам пак....  

..все още свиквам с новата квартира...

препоръчвам използването на дунапренени стени за начало ;)

Ako znae6 tova kolko vredno e za o4ite...

предполагам, ама ме дразни като ми свети лампа... :)

Съчувствам ти!
Моите навици повче душевна болка ми причиняват, та за туй не се оплаквам!
Ама пак - няма управия!
Лека!
/утре , добре де - следобед ще намина пак:))/

лека и сладки сънища! :)

аз имам същия проблем - движа се и правя нещата на тъмно. Преди около 5 години беше, колегите размествали бюрата в офиса през деня, а аз бях извън града. Вечерта по тъмно, останах да работя и по навик си влизам без да светвам - нали знам кое къде ми е. Ама не влизам, а направо влитам и ... острият ъгъл на едното бюро ми се забива в бедрото. Умрях от болка. На другия ден удареното беше черно чак.

напълно те разбирам..... :)

Навикът е втора природа :) добре, че прозорецът не е бил отворен :)

тогава щеше да има сова в полет :):):)

Поне не можеш да стъпиш въру компютъра. Аз с моя лаптоп-като ми се доспи го мятам на пода до леглото понякога без дори и да го затворя. И сутрин като звънне часовника като хукна право през клавиатурата... Поради което в последните 3 години съм сменила 3 лаптоп-а.Тук не знам усмивка ли да сложа или тъжна муцунка,защото зле ми се отразява на бюджета...

препоръчвам ти да инвестираш в нощно шкафче, ако нямаш и просто да мяташ лаптопа там :):):)

Ами имам нощно шкафче,но нали говорехме за навика като втора природа...:) Няма такова удобство като да го метна до леглото :)

някой ден като си взема лаптоп съм почти убедена,че и аз ще го мятам на първото удобно място, а няма да мисля за нощи шкафчета и поставки :):)