Ах, Декември!  Месец на празници и чудеса... Нали така беше? Започват да мигат лампички,благодарение на които дори местата без улично осветление стават приветливи нощем. Всички са в приповдигнато настроение, цените скачат, ясно е – наближава Коледа!.

Тя одавна е престанала да бъде символ на Рождество Христово, а е просто поредения празник, който ще напълни заведенията, децата ще получат подаръци от Дядо Коледа и всички ще са щастливи. Хората дори се сещат и за бедните и неоправдани деца, които стоят в ъгъла, докато не дойде някой празник и им покажем колко сме добри!
         Сега се почват акциите Българската Коледа и всякакви други кампании, които спят цяла година. Дори социалните мрежи като Фейсбук се задръсват от подобни послания и всеки се надпреварва да се включи в някоя група и дотам спира приноса му. Не е ясно с какво допринася споделянето, че ти е жал за тези деца.
          Това е дълга и общирна тема, която е дъвкана много пъти. В крайна сметка, добре, че макар и няколко пъти годишно, тия деца получават нещо. Защото през останалото време, ако отидеш без да е някакъв празник, виждаш истинската ситуация. И тогава е много по-различно. Защото наистина с малък жест, правиш много. Но по празниците се надпреварваме да се покажем колко сме състрадателни.

И аз се чувствам като дези деца, само че мен някои роднини ме карат да се чувствам така. Колкото и да ми "липсва" да се изсипват и да гостуват със или без предупреждение, само “защото са празници”, мисля че ще е много по-спокойно, ако дойдат само приятните роднини, които КАНИМ. Ех, мечти! Разбира се, ще цъфнат другите, които НЕ КАНИМ и ще се нижат на смени, защото взаимно не се понасят и са толкова лицемерни, че чак ми се повдига.