Няма случайности, Дори :) Да се сбъдват все повече от мечтите ти :) Ааа... само за песента... "Can we pretend that the airplanes in the night sky are shooting stars..." айде няма нужда, че пак ще напълнят новините ;)

тук става дума, че дори да няма падащи звезди, като видиш самолет си го представи че е падаща звезда и си пожелай нещо.. Един вид, не спирай да мечтаеш, независимо от всичко! :)

Хехехехе... знам аз за какво става въпрос, обаче професионалната деформация си е деформация ;)

хахаха ти поне знаеш как да ги навигираш в правилната посока!!! :) Мен като нищо да ме лепне някой маскиран като падаща звезда самолет по челото :)

Де да знаех... нещо вживяването в ролята на РВД не ми се получава винаги успешно. А ти гледай поне да не е някой товарен "Руслан" :Р

не ги разбирам... Руслан не го познавам.. Виж, ако е Боинг...срещали сме се :) Както и някой си ЕърБус :) Ама няма значение, който и да се маскира, все ще боли ;)

Хубаво е когато се сбъдват мечтите ни, хубаво е и тук :)Аз също понякога се връщам назад ,преди година когато започнах да пиша тук в блога и се изпълвам със спомени. Липсва ми комуникацията с някои приятели от блога(въпреки желанието ми , неразполагам с достатачно време за блога и приятелите ми тук, а толкова обичам да ви чета ) Радвам се ,че имах възможноста да се запозная лично с някои хора от блога и се надявам ,че скоро ще имам повече време и ще имам възможноста да опозная още нови приятели , които намерих тук във виртоалното пространство :) За мен тази година също беше значима и много от мечтите ми се сбъднаха :) Надявам се за в бъдеще да ни очакват още много мечти превърнати в реалност, много щастие и истински приятели!!!

и аз срещнах много готини, свежи и позитивни хора, с голяма част от които имах радостта да се видя... Пожелавам го и на теб :) И още повече сбъднати мечти ти желая... А това му е хубавото на написаното, че дори да нямаш време сега, винаги може да си го прочетеш след време :):):)

Аз съм по влаковете ;)

Can we pretend that
head lights of the night trains
are just tunnel ends...
:):):):):):):):)

Ма верно бе, кога станаха три години :)))?
И аз съм на мнение, че няма нищо случайно!
Пожелавам ти още много осъществени мечти, Дори!

Много сериозни мисли като за късни доби!
Радвам се, когато човек вярва, че няма невъзможни неща. Радвам се, че и ти си от тях.
Кога ще чуем за изпита, че да си оставя малко пари за път?

аааааа да не стигаме дотам, да си мислим, че релсите са стълби, а влака асансьор... :D

а де, кога станаха, направо си отлетяха!! :):):) Поздрави!

ами хубаво е да вярваме, дори да изглежда невъзможно.... Иначе първият изпит го взех с 6, сега остана само втория.. на 2-ри :) Стискай палци :)

Здраве, късмет и успехи ти пожелавам. Ама хвърляй по някое око и към 40-те ти години. И там има какво да се прави.

Хубав постинг, добре е, че има хора, и то не малко, които вярват в силата на позитивното мислене и в собствената си сила да променят хода на събитията. Понякога адски ме потискат онези другите, вечно увесилите нос и мърморещи само за лошото в живота. А колкото до мечтите... отнемеш ли ги от един човек, може би взимаш най-човешкото в него - поне аз така си мисля. Чудесно е, че твоите са започнали да се сбъдват, пожелавам ти да продължават все така! :)

Обръщай, се по-често назад и оценявай постигнатото по-често. Това ще те мотивира допълнително. Нека успехите те следват постоянно. Оценявайки ги те ще топлят ежедневието ти и ще те тласкат усмихната и щастлива напред!

То обикновено равносметките налягат човек именно в такива ненормални часове, така че това да не те притеснява! :о))) Хубавото е, че списъкът се изпълнява.
И аз точно тези дни реших да копи-пейстна блога си в нова "квартирка" (за всеки случай просто - ако случайно ми хрумне, че настоящятя вече не ме кефи!) и поради тази причина се наложи да мина през всечките си постинги - от първия до последния. И имаше моменти, в които просто си казвах: "Мамка му и прасе! Това не съм го писала аз!" :о))) Но пък беше много забавно преживяване.

пиши, а след време чети, супер е да си спомиш какъв си бил и за какво си мечтал...
Поздрави!

Интересни размисли.. които ме наведоха на други - как ще се научиш да танцуваш, ако не стъпваш встрани..;)))))

Размишленията могат да ти идват по всяко време - програмирано и не. Зависи. Пътят е безкраен, а стъпките неизброими - в разни посоки.
Пожелавам ти твоите да са повече във вярната!
Твоята вярна!
Цял живот се учим!
От всичко - добро и лошо, лично и общочовешко, глупаво и мъдро, смешно и тъжно...Уроците край нямат и това е най-хубавото. Духът мирен не стои. Вечно въпроси си задава.
Зная, че няма да спреш, защото си умна!
Любовта, стремежът към знание, полезното общуване и позитивното отношение към живота нека ти бъдат пътеводители!
Добрите приятели са много важни!
Живей цветно!
Само от теб си зависи!
Успешен полет, мила!:)))

Сетих се за нещо докато те четях... че да извървиш пътя е по-важно отколкото да стигнеш върха (или нещо подобно ;) Дано да си постигнеш мечтите, но така че да се насаждаваш докато ги постигаш. Да може да се обърнеш назад и да кажеш: Ах колко яко беше докато правехме ... (допълни ти). Enjoy :)

Тъпата путка и на трийсе, и на триста си е все тъпа...

много здраве и на теб, като наближа 40-те, сигурно ще им открия чара.. :)

а и аз си мрънкам понякога, то това ни е като отличителна черта на хората - мрънкащи, ама се старая по-малко да мрънкам и повече да действам :)

благодаря за пожеланията, да ти се връщат :):):)

много е забавно да си четеш старите драсканици и да си викаш "мамка му, честно ли съм го написала това?!" :) Честита нова квартирка :)

определено е забавно да си прелистиш дневника и да видиш какви си ги мъдрил преди години... :)

ми май няма друг начин.... :)

така е, ще криволича във всички посоки, докато открия правият си път... Което пак не е гаранция, че ще си стоя само в него :) Приятелите ми са безценни, неведнъж съм го казвала.... Без тях заникъде... :)

ами старая се да се забавлявам, докато ги постигам, но не винаги всичко е розово :) Понякога плащаме висока цена за сбъдната мечта, друг път всичко е по вода... Но за да се случи нещо, то е имало причина... :)

който обиди Стойнев - по принцип не трия коментари, когато се отнасят за поста, за мен или нещо такова, но когато обиждат трети лица, не мога да ги оставя, поради простата причина, че не обичам хора да обиждат други хора в моя блог. Ще ме прощааш!

подострям се с времето....

Анонимен 23, това е място за коментари, а не самоанализи... Питай мама ако не разбираш разликата

Така си е. Ти си живото доказателство. ;о)))

"Започвам да се убеждавам в силата на позитивното мислене все повече, както и в това, че няма нищо случайно."

Не е сила на позитивното мислене. Това е силата на НЕПРЕКЛОННОТО намерение:)))
А на хората, които си правят равносметки, обикновено не им търсят сметка. ДАВА-а-ай

чак непреклонно не е, но давам, давам... :)

равноСМЕТКАТА за тока...:)))

и тя се появи оня ден.... Ъъъъъ, едвам я преживях, не ми се мисли зимъска, когато сняг забръска :)