Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
01.04.2012 21:53 -
До морето и назад. Защото почивните дни не трябва да се обикновени
Автор: dorichela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4482 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2012 22:37
Прочетен: 4482 Коментари: 24 Гласове:
27
Последна промяна: 01.04.2012 22:37
Понеже е твърде скучно да живееш сиво.... И понеже времето се стопли и крайниците ни се стоплиха... И за какво е единия от почивните дни, освен, ако не го оползотвориш максимално, макар и не по предназначение?! Птиците отлитат на юг, пилците се брояли на пролет, а ятото чайки се отвяват към морето заради... идеята, гларуси и още нещо.
Решението е спонтанно, взима се ден-два по-рано и звучи налудничево. Да отидем до морето за ден. Гъз път да види.. Ама понеже и очите виждат, а и крайниците имат нужда от движение и разнообразие, се товарим в Корсита-икономита и потегляме посока изгрева.
Това би било приятно, ако не бях заспала в 3,30 сутринта и не бях станала в 7, но това са дребни житейски подробности. И другите чайки и чайници не изглеждат добре - снимките го потвърждават, но няма нужда да ви стряскам с мумифицирани физиономии по това време /между другото кое време е, че съвсем не знам къде се намирам?/...Дръж се хоризонте, идем!
Пътят е лек... Райчо пече и грам от прогнозите на Емо не са на път да се сбъднат - някви си дъждове и подробности.. Пф! Ела ги виж тия 20 градуса на термостата! Пловдив-Бургас-Поморие се взима като по вода - гладко и без грам обърквации. Оказваме се на точното място, в точното време, но понеже е първи април, никой не ни вярва, че сме способни да го направим. Но ние сме, щото главата хич не ни слуша....
По този повод като малки деца се радвахме на плажа, пясъка и на морето. Естествено топнахме по един пръст, да не сме валат, така че море 2012 - сезонът е открит. След това превзехме няколко скали и едно кейче, Стойко показа какви чупки владее и заслужено пихме кафета-мафета и бири-мири, но вятърът взе да свири. Рандевуто бе кратко и се запътихме посока Бургас за разходка. Все пак чайките трябва да се реят!
Ах, Бургас.... Адски красив град - безспорно! Като Пловдив, но с море и малко екстри... За да сме в тон, всички бяхме с горниЦИ на Адидас /хо хо хо/. Презаредихме с някоя друга калория и отпрашихме на голямата разходка. Паркирахме се на сигурно място и закрачихме из града. Личният ни гид ни разведе едно хубаво и дори, когато започна да вали, той не се отказа. Защото е твърде обикновено да се прибереш, когато завали, вместо да минеш още 5 километра пеш :)
В дъжда успяхме да се насладим на морската градина, на прекрасен изглед, на една посестрима чайка кацнала в лехичка, да я увековечим в снимка и дори да се тагнем, все пак сме от една порода...
И така, четири броя мокри пернати скитат из центъра на Бургас и се смеят с глас, докато малкото хора по улиците ги гледат странно. А идея си нямат колко е весело да си мокър, леко дезориентиран и с един брой куцащ индивид в компанията. Безценно!
Успяхме и да минем по възможно най-обиколния път до колата. И като типични представили на залюханата порода птици, си оставихме чадърите в колата... Така де, защото е много лесно да го отвориш и да не те вали, когато може да си нахлупиш качулка или новозакупена шапка... първото от които, вятърът постоянно отвяваше.
В крайна сметка денят клонеше към своя край, оставаха ни само някакви си 260 километра до Пловдив, които трябваше да превземем с лекота.... Уви, Емо се намеси, пусна кранчето и морето се изсипа под формата на дъжд. Чистачките на моменти едвам смогваха, а задминаващите ни висококласни автомобили направо почти ни обръщаха гемийката, която вятърът поклащаше наляво-надясно... Чувстрвах се като шофьор на болид на писта...
В Стара Загора спряхме за кратка почивка, когато кракът ми отказа и малка чайка отново пое контрола над Корсита. Мокри, куцащи и леко с изтощени батерии се запътихме към Пловдив. Вече виждахме светлините му, когато чайка реши, че е твърде нормално да се приберем подобаващо и навреме, а и Стойко реши да ни похвали колко сме ориентирани, та... на два пъти изтървахме табелата за Пловдив, направихме ненормален обратен завой и някак си.... се озовахме в Скутаре... И в Рогош... За малко и в Шишманци....
Нали се сещаш, како Сийке, че въртяхме в съвсем погрешна посока, щото оня фалшивия Иван ме излъга, че сме в правия път... Мда, мда... вярвай ти на приятели на първи април. НИКОГА!!! Срам-не-срам /т.е. изритаха мен естествено, може би куцането ми прдизвикваше състрадание?!/ питах за пътя и след още един обратен завой, бавно, но славно се присламчвахме към Пловдив.
Идеше ми да спра и да се снимам на табелата, как я целувам, ама малка чайка не ми угоди на акъла, та затова сега си нямам такава уникална снимка.... Щото такива животни като нас просто няма.... Сега, докато куцам, смятам да си отворя атласа и картата на България и да видя защо Скутаре е преди Рогош и защо по дяволите е толкова трудно да намериш пътя към Пловдив след 3 часа сън и 12 часа каране и обикаляне....
Защо ли?... Защото е твърде обикновенно, а ние сме всичко друго, но не и това :) А денят дори не е приключил.... тепърва си махам пясъка от чорапите....
Решението е спонтанно, взима се ден-два по-рано и звучи налудничево. Да отидем до морето за ден. Гъз път да види.. Ама понеже и очите виждат, а и крайниците имат нужда от движение и разнообразие, се товарим в Корсита-икономита и потегляме посока изгрева.
Това би било приятно, ако не бях заспала в 3,30 сутринта и не бях станала в 7, но това са дребни житейски подробности. И другите чайки и чайници не изглеждат добре - снимките го потвърждават, но няма нужда да ви стряскам с мумифицирани физиономии по това време /между другото кое време е, че съвсем не знам къде се намирам?/...Дръж се хоризонте, идем!
Пътят е лек... Райчо пече и грам от прогнозите на Емо не са на път да се сбъднат - някви си дъждове и подробности.. Пф! Ела ги виж тия 20 градуса на термостата! Пловдив-Бургас-Поморие се взима като по вода - гладко и без грам обърквации. Оказваме се на точното място, в точното време, но понеже е първи април, никой не ни вярва, че сме способни да го направим. Но ние сме, щото главата хич не ни слуша....
По този повод като малки деца се радвахме на плажа, пясъка и на морето. Естествено топнахме по един пръст, да не сме валат, така че море 2012 - сезонът е открит. След това превзехме няколко скали и едно кейче, Стойко показа какви чупки владее и заслужено пихме кафета-мафета и бири-мири, но вятърът взе да свири. Рандевуто бе кратко и се запътихме посока Бургас за разходка. Все пак чайките трябва да се реят!
Ах, Бургас.... Адски красив град - безспорно! Като Пловдив, но с море и малко екстри... За да сме в тон, всички бяхме с горниЦИ на Адидас /хо хо хо/. Презаредихме с някоя друга калория и отпрашихме на голямата разходка. Паркирахме се на сигурно място и закрачихме из града. Личният ни гид ни разведе едно хубаво и дори, когато започна да вали, той не се отказа. Защото е твърде обикновено да се прибереш, когато завали, вместо да минеш още 5 километра пеш :)
В дъжда успяхме да се насладим на морската градина, на прекрасен изглед, на една посестрима чайка кацнала в лехичка, да я увековечим в снимка и дори да се тагнем, все пак сме от една порода...
И така, четири броя мокри пернати скитат из центъра на Бургас и се смеят с глас, докато малкото хора по улиците ги гледат странно. А идея си нямат колко е весело да си мокър, леко дезориентиран и с един брой куцащ индивид в компанията. Безценно!
Успяхме и да минем по възможно най-обиколния път до колата. И като типични представили на залюханата порода птици, си оставихме чадърите в колата... Така де, защото е много лесно да го отвориш и да не те вали, когато може да си нахлупиш качулка или новозакупена шапка... първото от които, вятърът постоянно отвяваше.
В крайна сметка денят клонеше към своя край, оставаха ни само някакви си 260 километра до Пловдив, които трябваше да превземем с лекота.... Уви, Емо се намеси, пусна кранчето и морето се изсипа под формата на дъжд. Чистачките на моменти едвам смогваха, а задминаващите ни висококласни автомобили направо почти ни обръщаха гемийката, която вятърът поклащаше наляво-надясно... Чувстрвах се като шофьор на болид на писта...
В Стара Загора спряхме за кратка почивка, когато кракът ми отказа и малка чайка отново пое контрола над Корсита. Мокри, куцащи и леко с изтощени батерии се запътихме към Пловдив. Вече виждахме светлините му, когато чайка реши, че е твърде нормално да се приберем подобаващо и навреме, а и Стойко реши да ни похвали колко сме ориентирани, та... на два пъти изтървахме табелата за Пловдив, направихме ненормален обратен завой и някак си.... се озовахме в Скутаре... И в Рогош... За малко и в Шишманци....
Нали се сещаш, како Сийке, че въртяхме в съвсем погрешна посока, щото оня фалшивия Иван ме излъга, че сме в правия път... Мда, мда... вярвай ти на приятели на първи април. НИКОГА!!! Срам-не-срам /т.е. изритаха мен естествено, може би куцането ми прдизвикваше състрадание?!/ питах за пътя и след още един обратен завой, бавно, но славно се присламчвахме към Пловдив.
Идеше ми да спра и да се снимам на табелата, как я целувам, ама малка чайка не ми угоди на акъла, та затова сега си нямам такава уникална снимка.... Щото такива животни като нас просто няма.... Сега, докато куцам, смятам да си отворя атласа и картата на България и да видя защо Скутаре е преди Рогош и защо по дяволите е толкова трудно да намериш пътя към Пловдив след 3 часа сън и 12 часа каране и обикаляне....
Защо ли?... Защото е твърде обикновенно, а ние сме всичко друго, но не и това :) А денят дори не е приключил.... тепърва си махам пясъка от чорапите....
Ах, морето...:)
цитирайто навярно е което ме спасява :)
цитирай
3.
ketcakuatl -
KАЗВАТ
01.04.2012 22:54
01.04.2012 22:54
Че човек е живял толкова - колкото си спомня...
цитирайживяли сме и ще живеем, значи :)
цитирай
5.
ketcakuatl -
Ама
01.04.2012 23:12
01.04.2012 23:12
И някоя снимчица да беше пуснала Дори, за сол и пипер:))
цитирайнямам навика да слагам снимки тук :)
цитирайХахахаха... Дори, добре, че не сте видяли табелката на София, че тогава щеше да бъде съвсем... :)))) Много готини са такива луди преживявания, добре, че си уйдисвате на акъла, та е весело. И никакви чадъри - без тях определено е по-весело! Ако не беше, щеше ли да го има "Аз пея под дъжда"? :)))
цитирайВидях аз рано-рано моренцето с все чайките сладки:) Любими мои местенца. Благодаря, че и без да минете на отиване ме закарахте до моренцето миии;)
цитирайзабавления си имала :)
цитирайне се оплаквам :) Днес кокалите ме болят чак, ама си заслужаваше :)
цитирайначиииии искам да мигрирам перманентно :)
цитирайо, несъмнено.... няма такъв ден.... На всичкото отгоре май бургаската полиция ме снима за спомен... уджис :)
цитирайЕй, луди, млади и...весели. Все така да сте.
цитирай
14.
hristo27 -
Жестоко е било!
А другият път си ...
02.04.2012 11:44
02.04.2012 11:44
Жестоко е било!
А другият път си отваряй хубаво очите, за да не пътувате Ст. Загора - Пловдив за по-напряко през Габрово. :)))
цитирайА другият път си отваряй хубаво очите, за да не пътувате Ст. Загора - Пловдив за по-напряко през Габрово. :)))
емоцията е голяма... аз чакам сега да видя дали няма да ми пратят снимката по пощата... Силно се надявам да не..... :)
цитирайа дано... като гледам, скоро няма да помъдрем, ами поне да си поживеем.... :)
цитирайа не.... тия си ги знаем като петте пръста :) ама около родния град, пусто... :)
цитирайне съм сигурна дали ме щракнаха, имаше кола пред мен и в последния момент успях да намаля, ама.....
цитирайРадвам ви се на жизнеността. Така си е, батериите се зареждат най-добре, след като са изтощени до дупка. Щастлива нова седмица и много пролетно настроение. Метни малко пясък насам.
цитирайимам нужда от такива приключения :):) Мят-мят! Да знаеш само, че трудно се чисти :)
цитирайЩраки, тц! Ни една! :)
цитирайсигурна съм, че ти имаш воля за нещо друго, за което аз нямам....
цитирайРазбра ли сега защо не трябва да се бъзикаш с Емо хаха :).
цитирайтъй вярно :):) Емо е забавник, затова не му се сърдя като не познава :) Ама като познае....
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 43612
Блогрол
1. bapha :)
2. Главоболчо и уникално якия поздрав :)
3. Слънчо :)
4. Малкият Принц
5. dostin :)
6. Captain
7. МНЯ :)
8. martito :)
9. soleilelle
10. Докторката на блога ;)
11. Кака Сийка
12. Красита
13. "1984" = 2010 - това е проблемът
14. Бях на купон, мамо..
15. Вътрешно горене. Околосветско
16. Kаприция
17. Истината боли
18. Тимур и неговите командоси
19. БРАТОТО - Един бял гълъб в кожата на Змей:)
20. Околосветско приключение - Nolimittravels
21. Нав
22. Мис Бис :)
23. Clean Forte
24. Редуслим
25. Eremax
2. Главоболчо и уникално якия поздрав :)
3. Слънчо :)
4. Малкият Принц
5. dostin :)
6. Captain
7. МНЯ :)
8. martito :)
9. soleilelle
10. Докторката на блога ;)
11. Кака Сийка
12. Красита
13. "1984" = 2010 - това е проблемът
14. Бях на купон, мамо..
15. Вътрешно горене. Околосветско
16. Kаприция
17. Истината боли
18. Тимур и неговите командоси
19. БРАТОТО - Един бял гълъб в кожата на Змей:)
20. Околосветско приключение - Nolimittravels
21. Нав
22. Мис Бис :)
23. Clean Forte
24. Редуслим
25. Eremax