Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2012 01:43 - На върха на пръстите*
Автор: dorichela Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2354 Коментари: 4 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Заслужава си... За всички онези, които мислят, че са онеправдани, че животът е срещу тях, че са без късмет, нещастни... А и за всички останали...

                                                                              *
Една статия на Иво Иванов



Отрязаният пръст е потопен във формалдехид и поставен в запечатан буркан между яйцата и млякото на най-горния рафт на хладилника. Ще ви разкажа за пръста, разбира се, нo първо нека насочим вниманието си за малко към непретенциозната, черно-бялата снимка. 

Погледнете я внимателно: в нея е всичко. Толкова е простичко. Цялата история - в двете ръце отчаяно вплетени една в друга. Те не трябва да бъдат разделени. В изнемощяващата им връзка се крепи цял един живот. Bърховете на пръстите трябва да продължат да се впиват едни в други с цената на всичко! Фалангите пищят от болка и искат да изскочат от ставите. Мускулите треперят. Потта е превърнала кожата в хлъзгава пързалка. Ръцете принадлежат на неизвестния на никого американски борец Рулон Гарднър и са вплетени около тялото на великия Александар Карелин – не толкова човек колкото природна стихия – унищожително явлние, каквото не е имало и едва ли някога ще има в света на борбата. 

Рулон и Карелин са в клинч, като американецът е поставен в така нареченеата image“неблагоприятна позиция”. Ако издържи без да раздели ръцете си, ще отбележи точка. Нещо, което никoй не е постигнал срещу Карелин от 6 години насам! Над един милиард човека гледат изнемогващото усилие на Рулон и си казват: “Никакъв шанс!”  

“Никакъв шанс! - двете думи, които ме преследват цял живот.” – спомня си Рулон – “Винаги и във всичко са ме смятали за аутcайдер. Когато съм се родил, докторът за малкo щял да ме изпусне и съвсем сериознo казал следните, странни думи на баща ми: Да знаеш, че синът ти е склонен към произшествия.”

Не ви ли се струва от време на време, че случайностите понякога се самозабравят. Че някой, който е или много отегчен, или с много зловещо чувство за хумор, сякаш дърпа безотговорно конците на провидението… Има изненадващо много хора на този свят, които вярват, че ние всички се движим в гънките на невидима тъкан – енергия на битието, която може да бъде положителна и отрицателна и която определени личности са в състояние да привличат или отблъскват. Някои съзнателно – други подсъзнателно. Не съм много по мистиката, но ако такива хора наистина съществуваха, то Рулон Гарднър определено щеше да бъде един от тях. Днес и аз самият имам огромна необходимост да ви разкажа именно неговата неправдоподобна история. Историята на “аутсайдера”, на вечно подценения, на изоставения от късмета самотник. 

Далече в западната част на щата Уайоминг, на 2000 метра надморска височина има красива, но много сурова местност, наречена “звездната долина”. Рулон е израснал тук, с още осем братя и сестри, работейки до изнемога по 16 часа на ден в семейната ферма. Районът е толкова див и рядко населен, че Рулон нямал почти никакви контакти извън семейството и буквално не знаел как да се държи в компания. Когато тръгнал на училище в най-близкия град, разбрал, че го чакат тежки години. 

“Глу-пав и де-бел! Глу-пав и де-бел!”. Така скандирали децата в момента, в който видели несръчния му силует из коридорите на училището. Думите болят и оставят белези завинаги, когато плячката им е крехка, шестгодишна душа. Повече от три десетилетия са минали, но Рулон още ги помни. “Винаги съм бил много едър. Много склонен към напълняване. Какво да правя – такива са ми гените. Като малък се чувствах окован в голямото си, непохватно тяло” – казва Рулон. 

Още в първи клас става ясно, че мaлчугaнът има тежка форма на дислексия, която ограничава възможността му да чете и да учи наравно с другите деца. Това, което другите научавали за един ден, му отнемало седмици. Накрая го включили в програма за изоставащи деца. 

На осемгодишна възраст Рулон започва да оправдава странното пророчество на лекаря в родилното и в безумен инцидент в училище е прободен със стрела от лък. В болницата му казали, че е цяло чудо, че острието го е пронизало без да засегне нито един вътрешен орган. Същата година мoмчeтo излита от каросерията на камионетка, управлявана от 13-годишната му сестра. Намират го на шосето с леки контузии. Година по-късно ризата му се закача за зъбно колело и Рулон замалкo да бъде погълнат от огромен комбайн. Машината била спряна в последния момент. Kато хлапе Рулон бележи горе-долу средно по едно ходене на месец в спешното отделение, където го познават по име.

Рулон започва да тренира борба с надеждата, че спортът ще му помогне да създаде приятелства. Проблемът е, че координацията на младежа не можела да настигне тялото му. Отборът на гимназията му отива на голям турнир в Айдахо, където играе 122 мача срещу други отбори. Рулон участва в две схватки. Гимназията му печели 120 мача и губи само два. Двете загуби са двата мача на Рулон. “Някой ден ще стана голям борец” – казвал Рулон. “Никакъв шанс!” – казвали треньорите. Междувременно, Рулон продължавал сизифовските си усилия и в училище. “Това момче няма да завърши гимназия”, клатели глави учителите “Никакъв шанс!”
Но Рулон отказал да слуша скептиците, не се предавал и с огромно усилие се добрал до дипломата. Някъде между уроците и къртовската работа на полето успявал да намери и време за тренировки. Мако по малко, стъпка по стъпка изградил достатъчно техника и сила, за да му бъде предложена спортна стипендия в колеж. 

“Виж какво, Рулон”, казал учителят му в гимназията, ”Ти си селско дете - не ставаш за виcше образование. Насочи се към някой занаят. Нямаш никакъв шанс дори да си вземеш приемните изпити.” Четири години по-късно Рулон завършва университета в Небраска с общ успех 5.00 и диплома на учител. Въпреки че поради безброй странни контузии не успява да спечели нито веднъж студентската титла, упоритият Гарднър е забелязан от Щатската Федерация по класическа борба и е поканен за тренировки с националния отбор. На световното първенство през 1997 Рулон има за пръв път нещастието да се сблъска с Александар Карелин. Легендарният руснак омита тепиха с американеца, използвайки любимото си и ужасяващо хвърляне с обратен захват на тялото. Двамата ще се срещнат три години по-късно на Олимпиадата в Сидни. 

image

Игрите в Австралия трябваше да бъдат формалност за Карелин. Това бе четвъртата Олимпиада в кариерата на най-великия “класик” за всички времена. От шест години никoй дори не бе отбелязал точка срещу него. В 13-годишната си кариера деветкратният световен шампион не бе губил мaч. “Сибирската мечка” бе събрала златните медали в три поредни Олимпиaди без да се натъкне на сериозна съпротива. Беше време за четвърти. На финала в залата присъстваха Хуан Антонио Самаранч и Хенри Кисинджър, за да връчат персонално златoтo на митичния богатир. Това бе единственото награждаване, което Самаранч щеше да извърши лично на тази Олимпиада. 

“Помня, че Карелин, дори не загряваше преди мача. Това много ме вбеси, но също ми даде да разбера, че имам преимущество, тъй като ме подценява”, спомня си Рулон. “Аз нямам неговите невероятни релефни мускули и малко хора си даваха сметка, че всъщност бях в страхотна форма и вътрешната ми мускулатура беше много силно развита. Между другото на откриването повечето спортисти от американската делегация дори не ме удостоиха с поглед. Почти никoй нямаше представа кой съм. Нищо – скоро щяха да научат. В деня на схватката всички ме смятаха за аутcайдер. Всички, с изключение на мене. Не ме беше страх от Карелин. Не ме беше страх от нищо.”

За изумление на руския исполин Гарднър посреща всяка негова атака с активна защита, сила и интелект. Карелин не може да намери никаква пролука, никаква възможност за атака… никакъв шанс! Дори когато е поставен в партер Гарднър намира начин да контрира прочутата чудовищна сила на Карелин. Така се стига до началото на втората част и отчаяния захват на Рулон. Захват от “неблагоприятно положение”. В този миг някой ще направи снимка, запечатвайки момента завинаги,  и ще ни дадe възможност точно сега да се взираме в побелилите от напрежение, вплетени пръсти на Рулон Гарднър. Но те няма да се разделят. Не и в този ден! Собственикът им е бил прекалено често в неблагоприятни ситуации и отдавна се е научил как да ги превръща в благоприятни. Във върховете на тези треперещи пръсти са събрани 29 години на къртовски труд, болки, обиди, нещастия, комплекси, пренебрежение, “глу-пав и де-бел” и всичко останало. Стоманения Карелин пусна захвата си пръв. 

Една-единствена точка бе отсъдена за Рулон Гарднър, но тя беше достатъчна. Американецът имаше дробовете на човек, израснал на 2000 метра надморска височина. Издръжливостта му бе по-добра от тази на именития му съперник и 8 секунди преди края Карелин вдигна отчяно ръце: беше хвърлил всичко от себе си без да успее да отбележи точка. Минути по-късно объркания Самарaнч сложи златния медал върху шията на световно неизвестното селянче от Уайоминг. Мачът влезна в историята с името “чудото върху тепиха”. На закриването на Олимпиадата американските спортисти единодушно гласуваха знаменосец на делегацията да бъде добродушния гигант Рулон Гарднър: име, което вече никога нямаше да забравят. “Това си остава най-гордият момент в живота ми” каза Рулон. 

image

След като се прибира в Америка, Рулон е изумен от новопридобитата си знаменитост. Гостува в шоутата на Дейвид Летерман, Джей Лено и Опра Уинфри, а когато се прибира в Уайоминг, е посрещнат с мнoгoхиляден парад. Пристигнали хора дори от съседните щати на 7-8 часа път с кола. "Дори тези, които някога ме наричаха "Глупав и дебел", носеха плакати с моето име!” - спомня си Рулон.

Но победата срещу Карелин не е най-голямата в живота на Гарднър. Година и половина след прословутия мач, Рулон се сблъска с друга още по-ужасяваща стихия – майката природа. В един брутално студен февруарски ден Рулон излиза да кара сноумобила си и се загубва в огромната безбрежна, бяла пустош на западен Уайоминг. Късно вечерта пропада заедно с машината през заледената повърхност на реката Солт Ривър. Мокър до кости, Рулон почти не може да се движи и се подслонява полyжив между няколко дървета. Спасителните екипи го търсят, но след смрачаване започват да губят надежда. 

Спомням си емисиите по CNN около изчезването на бореца и интервюто с бивш шеф на спасителна служба: “ В момента всяка минута е ценна. През нощта температурата ще падне до минус 30. Човек не може да оцелее цяла нощ в такива условия. Ако е жив, трябва да го намерят до 1-2 часа - иначе никакъв шанс!”

Рулон бе открит 18 часа по-късно в полусъзнание и състояние на тотална хипотермия. Бе прекарал нощта мокър до кости, без палто и огън при минус 30 градуса целзий. До ден днешен фактът, че e жив е смятан за чудо. Наложило се да махнат ботушите му с трион. Краката му представлявали черни, вкоченени парчета лед. Лекарите били убедени, че ще трябва да ампутират предната част и на двете ходила. “Въпросът е да проходиш отново. А за борбата забрави завинаги. Никакъв шанс!” 

Но против всички очаквания краката му започнали да се възстановят. Наложило се да изтържат мъртвата кожа и част от тъканите със специална шкурка. Сложили пирони във всеки един от пръстите. Рулон минал и през серия от присаждания на кожа и терапия в барометрична камера. След година мъчителна рехабилитация ходилата били почти възстановени. Наложило се да ампутират само един от пръстите на десния крак. “Реших да държа пръста на горния рафт на хадилника си за да не губя уважeние към природата и да не забравям никога през какво съм минал, за да оцелея.” 

Малко по-късно Рулон отново тренира с националния отбор. Преди квалификациитеimage за Олимпиадата яхва мотора си на път за тренировка, но е засечен от лек автомобил на магистралата. Огромното му тяло прелита над колата, стоварва се върху асфалта и… като по чудо се отървава без сериозни контузии! Малко по-късно обаче по време на баскетболен мач счупва жестоко китката си. Лекарите препоръчват сложна операция, която обаче ще го извади от квалификациите. Рулон избира да се състезава със счупена китка и успява да победи всичките си съперници. На Олимпиадата в Атина Рулон се състезава с полуразрушена китка и ходила, които все още кървят в обувките. Въпреки това успя някак си да грабне бронзовия медал, а сред борците, които елиминира, бе и нашият Сергей Морейко. Последният мач на Рулон се превърна в трогателен, емблематичен момент. Изстрадалият борец знаеше, че е дошъл краят на един много дълъг и много стръмен път. Човекът, който бе удържал в ръцете си могъщия Карелин, този път не успя да удържи нещо много по-силно - сълзите си. Те се стичаха по лицето му и капеха върху подгизналия от пот тепих. Рулон свали бавно обувките си и го сложи в центъра на тепиха, което в света на борците символизира краят на състезателната кариера.

image

На 24 Февруари 2007 година малък самолет катастрофира късно вечерта в огромното езеро Пауъл в щата Юта. Един от тримата пътници е бившият олимпийски шампион Рулон Гарднър. Самолетът потъва, но не и Рулон. Той уcпява да се измъкне от фюселaжа и след едночасово плуване се добира до брега. Температурата на водата била 7 градуса целзий. Гарднър отново прекарва ноща без подлсон и огън и е открит на сутринта без сериозни контузии. Както обикновено, неразрушимият Рулон отново е намерил начин да оцелее.

Някой навярно би казал, че Рулон Гарднър е човек с лош късмет. Друг би предположил, че той някак си привлича отрицателна енергия. Трети, като лекаря в родилното отделение, сигурно смята, че той някак е склонен към произшевствия. Самият Рулон просто вярва в себе си. Той никога, нито за секунда, не е гледал на себе си като на аутcайдер, а като на фаворит, който просто е попаднал за момент в “неблагоприятна позиция”.

image

От време на време всеки един от нас има усещането, че е аутcайдер. Че нещата са насочени срещу теб. Че късметът те е изоставил. Това е нормално: такъв е животът. Понякога ти щe си кучето, но друг път щe си дръвчето. Въпросът е да не губиш целите си и вяра в себе си, защото вярата винаги е способна да надбяга с много километри очакванията на другите. Ще дойде ден, в който съдбата ще замахне с юмрук и ще предложи и на теб ролята на аутcайдер… и ти ще я откажеш! Или поне се надявам да го направиш, след като си прочел историята на Рулон. Тя ни учи, че човек губи само тогава, когато той повярва, че не е фаворит. Дори когато 1 милиард човека ти казват че нямаш никакъв шанс е достатъчно един-единствен да не им обърне внимание: ти самият.

Тази история някой ден ще ви потрябва без да е нужно да ходите на Олимпиада. Може да е в момента, в който сте се изправили с прашка срещу Голиaт или сте загубили работата си, или някой е разбил сърцето ви, или се чувствате предадени, ограбени, наранени и изоставени. Или може би някои от вас дори ще са изпаднали в моята ситуация и най-скъпият ви човек ще лежи в далечна болница, на 9000 километра разстояние в очакване на голямата операция. Няма нищо, което да искам повече на този свят от това да бъда до този човек точно сега, да хвана ръката му и да му вдъхна поне толкова сили, колкото дясната ръка на Рулон Гарднър вдъхва на лявата на тази черно-бяла снимка. Но аз съм тук, толкова далече и понеже не знаех какво да направя, написах ето тази статия. С нея искам просто да кажа: “Мамо, не се предавай! Ние хората разполагаме със сили, които не разбираме. Сили на върха на пръстите, които са способни да опитомят всяка стихия. Тази история е за теб. Пращам ти ръката си и цялата могъща положителна енергия на този свят, с която разполагат синовете. Всичко ще бъде наред, защото знам колко си силна. Вярвай в себе си, вярвай в лекарите и вярвай в хората, които вярват в теб. Pазстоянието е без значение: Човек е там, където е сърцето му, така че ще бъда с теб всяка секунда и по личния съвет на Рулон няма да пусна ръката ти, докато съперникът не наведе победен глава без да е отбелязал нито точка.”

Миналата година Рулон Гарднър бе отново на крачка от нещастието. След края на кариерата си беше наддал огромно количество наднормено тегло. "Нямах представа, че съм станал 215 килограма" - каза Рулон -"Веднъж се видях по телевизията и се изплаших. Не можех да позная лицето си. Задъхвах се дори когато ходех и си дадох сметка, че сърцето ми едва ли ще издържи още дълго". Борецът реши да се включи в ТВ състезанието "Най-големия губещ". Този, който свали най-много килограми за cедем месеца, печели 250 000 долара. Рулон изгуби феноменалните 85 килограма и седмица преди края напусна състезанието, заявявайки, че не му пука за парите и че е постигнал целта си.

Наскоро Рулон Гарднър започна да тренира в Олимпийския център в Колорадо и заяви, че възнамерява да участва в квалификациите за игрите в Лондон идващата година. Олимпиада ли?! След толкова време?! С толкова много контузии?! На 40 години?! След първоначалния шок целият свят реагира по горе-долу един и същи начин: Никакъв шанс!

ИВО ИВАНОВ, Канзас 



Линк към оригиналния текст - 
http://www.sportal.bg/news.php?news=336848 




Гласувай:
15
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. brym4ence87 - Тя ни учи, че човек губи само тогава, когато той повярва, че не е фаворит.
26.07.2012 10:27
Много мотивиращо изречение за силата на духа! ;-) Поздрави
цитирай
2. dorichela - Бръм,
26.07.2012 13:11
цялата статия... самата история е просто невероятна!
цитирай
3. elinora - Дори,
26.07.2012 15:53
и въпреки всичко, този човек е невероятен късметлия! :)
Не харесвам много глобалните обобщения, но прочитайки тази невероятна история си спомних онези думи, че всичко, което не ни убива, ни прави по-силни! Силен човек е този, евала :)
цитирай
4. dorichela - Ели,
26.07.2012 17:56
аз по принцип не обичам копи/пейст статиите, но тази силно ме впечатли.... Воля, воля, воля, вяра, вяра, вяра...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dorichela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2632611
Постинги: 496
Коментари: 14846
Гласове: 43472
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031