Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
17.05.2013 01:28 -
We will rock you. И го направиха
Автор: dorichela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5109 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2013 17:48
Прочетен: 5109 Коментари: 12 Гласове:
21
Последна промяна: 17.05.2013 17:48
Пиша, докато все още имам връзка между главния мозък и пръстите. Без(д)умие!!!! Първата дума, която изниква е неповторимо! А след нея напират още много, но се блъскат и не могат да се вредят...
Всичко започна в един прекрасен следобед и със спечелването на два билета за мюзикъл с песни на Куин. Точно 30 минути ми отне цялата организация за пътуването, а намирането на спътник, споделящ същата музикална идеология не беше никак трудно.
Времето се каканижеше като мързелива гъсеница, но заветният ден дойде. Запалихме Ел Голфо и със Съра отпрашихме в посока залеза. Разбира се, понеже бях този невероятен карък /това е дълга история/ на пътищата, се оказа, че пътят за София минава през Вакарел. Буквално. Така и не разбрахме защо, но аз знам, че той е виновен. Точка.
Довлякохме се до Арената съвсем навреме, за да се ситуираме на паркинга, да грабнем по една вода и да се наврем в залата, тръпнещи в очакване. Мюзикълът разцепи секундата и започна в точно обявения час, нещо, което не ми се беше случвало никога, на каквато и постановка да съм била. Точка за организацията.
В момента, в който светлините притихнаха, всички се отправиха към свободните по-предни места. Там успях да мерна и причината да се смеят хората сутрин - Митко Павлов. Шоуто започна взривоопасно и на човек му се приисква да изригне на секундата. Трудно е да опиша синхрона между танците, играта, смехът, сълзите, настръхването от уникалното изживяване и самия спектакъл. Отново изкача онова без(д)умие...
Не можех да разбера как хората около нас стояха кротко по местата си, докато ние се тресяхме от емоция. Буквално! Не помня от кога не съм била с подути ръце от аплодисменти, които ми костваха почти изгубен пръстен, шишето с минерална вода и двете програми, но пак бяха малко... и недостатъчно благодарност за това, което видяхме.
Тези хора успяха да ни размажат и изцедят, разтърсиха ни, точно както бяха обещали. Накараха ни да пеем, да вдигнем ръце, да се смеем с глас и да се просълзим. Тъжното в цялата ситуация беше, че Арената не беше толкова пълна, колкото шоуто заслужава... Че публиката беше буквално статична поне до антракта, личаха си обаче истинските фенове... Които ставаха на крака, които аплодираха и които просто се отдаваха на емоцията. Зарядът, който се носеше от нас беше просто неописуем.
И тук е мястото да поздравя всички тези хора, които отдадоха нужното уважение на артистите. Които накрая се стекоха и се сляха пред сцената, които аплодираха на крака този шедьовър... Защото мюзикъли съм гледала много, но като този едва ли ще видя скоро.
Завесата се спуска.... А ние стоим безмълвни... Играчки с навита пружинка до краен предел, която се е освободила и е твърде заета да освободи тази натрупана енергия, за да не се взриви. Излишно е да казвам, че пътят София - Пловдив /вече без Вакарел/, беше изпълнен с граченето на фона на Куин... И мексиканската вълна от двама, с която смятаме да кандидатстваме със Съра в Гинес за най-малка, но най-заредена... Щот можем!
А шоуто започна така....
Всичко започна в един прекрасен следобед и със спечелването на два билета за мюзикъл с песни на Куин. Точно 30 минути ми отне цялата организация за пътуването, а намирането на спътник, споделящ същата музикална идеология не беше никак трудно.
Времето се каканижеше като мързелива гъсеница, но заветният ден дойде. Запалихме Ел Голфо и със Съра отпрашихме в посока залеза. Разбира се, понеже бях този невероятен карък /това е дълга история/ на пътищата, се оказа, че пътят за София минава през Вакарел. Буквално. Така и не разбрахме защо, но аз знам, че той е виновен. Точка.
Довлякохме се до Арената съвсем навреме, за да се ситуираме на паркинга, да грабнем по една вода и да се наврем в залата, тръпнещи в очакване. Мюзикълът разцепи секундата и започна в точно обявения час, нещо, което не ми се беше случвало никога, на каквато и постановка да съм била. Точка за организацията.
В момента, в който светлините притихнаха, всички се отправиха към свободните по-предни места. Там успях да мерна и причината да се смеят хората сутрин - Митко Павлов. Шоуто започна взривоопасно и на човек му се приисква да изригне на секундата. Трудно е да опиша синхрона между танците, играта, смехът, сълзите, настръхването от уникалното изживяване и самия спектакъл. Отново изкача онова без(д)умие...
Не можех да разбера как хората около нас стояха кротко по местата си, докато ние се тресяхме от емоция. Буквално! Не помня от кога не съм била с подути ръце от аплодисменти, които ми костваха почти изгубен пръстен, шишето с минерална вода и двете програми, но пак бяха малко... и недостатъчно благодарност за това, което видяхме.
Тези хора успяха да ни размажат и изцедят, разтърсиха ни, точно както бяха обещали. Накараха ни да пеем, да вдигнем ръце, да се смеем с глас и да се просълзим. Тъжното в цялата ситуация беше, че Арената не беше толкова пълна, колкото шоуто заслужава... Че публиката беше буквално статична поне до антракта, личаха си обаче истинските фенове... Които ставаха на крака, които аплодираха и които просто се отдаваха на емоцията. Зарядът, който се носеше от нас беше просто неописуем.
И тук е мястото да поздравя всички тези хора, които отдадоха нужното уважение на артистите. Които накрая се стекоха и се сляха пред сцената, които аплодираха на крака този шедьовър... Защото мюзикъли съм гледала много, но като този едва ли ще видя скоро.
Завесата се спуска.... А ние стоим безмълвни... Играчки с навита пружинка до краен предел, която се е освободила и е твърде заета да освободи тази натрупана енергия, за да не се взриви. Излишно е да казвам, че пътят София - Пловдив /вече без Вакарел/, беше изпълнен с граченето на фона на Куин... И мексиканската вълна от двама, с която смятаме да кандидатстваме със Съра в Гинес за най-малка, но най-заредена... Щот можем!
А шоуто започна така....
Нещо свежо, браво, Дори :)))***
цитирайоще ми едно такова яко.... Гостуват до утре, включително с по 2 представления на ден.. просто, който има възможност.... ЗАСЛУЖАВА СИ!!! :)
цитирайПривнесе емоцията със замах!
Благодаря ти от името на цялото домочадие!:)
Голям си сладур!:)
цитирайБлагодаря ти от името на цялото домочадие!:)
Голям си сладур!:)
имам чувството, че дори на 10% не мога да я пресъздам... :) И благодаря :) Поздрави!! :)
цитирайДумата ми харесва :-))
цитирайТакова си беше:)
цитирай
7.
mar866 -
...
20.05.2013 13:01
20.05.2013 13:01
аз пък не харесвах Куин:((( после прочетох една книга за живота на Фреди, която много ме впечатли и започнах да се заслушвам в песните им.
сега съм - фифти/фифти, но не знам как би изглеждало като спектакъл, особено, ако го гледаш alive.
цитирайсега съм - фифти/фифти, но не знам как би изглеждало като спектакъл, особено, ако го гледаш alive.
Шампиони сте!
цитирайОхх, уникални са ми те, неистова слабост имам към тях:) Спектакълът беше веднъж! :)
цитирайпак ми се ходи:)
цитирайХей, твоят блог е като глътка свеж въздух след голяма задуха. Много свежо, позитивно, емоционално и добре поднесено. Ще го изчета на един дъх, а ти не спирай да пишеш! Имаме нужда от това.
цитирайблагодаря ти :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 43609
Блогрол
1. bapha :)
2. Главоболчо и уникално якия поздрав :)
3. Слънчо :)
4. Малкият Принц
5. dostin :)
6. Captain
7. МНЯ :)
8. martito :)
9. soleilelle
10. Докторката на блога ;)
11. Кака Сийка
12. Красита
13. "1984" = 2010 - това е проблемът
14. Бях на купон, мамо..
15. Вътрешно горене. Околосветско
16. Kаприция
17. Истината боли
18. Тимур и неговите командоси
19. БРАТОТО - Един бял гълъб в кожата на Змей:)
20. Околосветско приключение - Nolimittravels
21. Нав
22. Мис Бис :)
23. Clean Forte
24. Редуслим
25. Eremax
2. Главоболчо и уникално якия поздрав :)
3. Слънчо :)
4. Малкият Принц
5. dostin :)
6. Captain
7. МНЯ :)
8. martito :)
9. soleilelle
10. Докторката на блога ;)
11. Кака Сийка
12. Красита
13. "1984" = 2010 - това е проблемът
14. Бях на купон, мамо..
15. Вътрешно горене. Околосветско
16. Kаприция
17. Истината боли
18. Тимур и неговите командоси
19. БРАТОТО - Един бял гълъб в кожата на Змей:)
20. Околосветско приключение - Nolimittravels
21. Нав
22. Мис Бис :)
23. Clean Forte
24. Редуслим
25. Eremax