Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2013 01:28 - We will rock you. И го направиха
Автор: dorichela Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5109 Коментари: 12 Гласове:
21

Последна промяна: 17.05.2013 17:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Пиша, докато все още имам връзка между главния мозък и пръстите. Без(д)умие!!!! Първата дума, която изниква е неповторимо! А след нея напират още много, но се блъскат и не могат да се вредят...
Всичко започна в един прекрасен следобед и със спечелването на два билета за мюзикъл с песни на Куин. Точно 30 минути ми отне цялата организация за пътуването, а намирането на спътник, споделящ същата музикална идеология не беше никак трудно.
Времето се каканижеше като мързелива гъсеница, но заветният ден дойде. Запалихме Ел Голфо и със Съра отпрашихме в посока залеза. Разбира се, понеже бях този невероятен карък /това е дълга история/ на пътищата, се оказа, че пътят за София минава през Вакарел. Буквално. Така и не разбрахме защо, но аз знам, че той е виновен. Точка.
Довлякохме се до Арената съвсем навреме, за да се ситуираме на паркинга, да грабнем по една вода и да се наврем в залата, тръпнещи в очакване. Мюзикълът разцепи секундата и започна в точно обявения час, нещо, което не ми се беше случвало никога, на каквато и постановка да съм била. Точка за организацията.
В момента, в който светлините притихнаха, всички се отправиха към свободните по-предни места. Там успях да мерна и причината да се смеят хората сутрин - Митко Павлов. Шоуто започна взривоопасно и на човек му се приисква да изригне на секундата. Трудно е да опиша синхрона между танците, играта, смехът, сълзите, настръхването от уникалното изживяване и самия спектакъл. Отново изкача онова без(д)умие...
Не можех да разбера как хората около нас стояха кротко по местата си, докато ние се тресяхме от емоция. Буквално! Не помня от кога не съм била с подути ръце от аплодисменти, които ми костваха почти изгубен пръстен, шишето с минерална вода и двете програми, но пак бяха малко... и недостатъчно благодарност за това, което видяхме.
Тези хора успяха да ни размажат и изцедят, разтърсиха ни, точно както бяха обещали. Накараха ни да пеем, да вдигнем ръце, да се смеем с глас и да се просълзим. Тъжното в цялата ситуация беше, че Арената не беше толкова пълна, колкото шоуто заслужава... Че публиката беше буквално статична поне до антракта, личаха си обаче истинските фенове... Които ставаха на крака, които аплодираха и които просто се отдаваха на емоцията. Зарядът, който се носеше от нас беше просто неописуем.
И тук е мястото да поздравя всички тези хора, които отдадоха нужното уважение на артистите. Които накрая се стекоха и се сляха пред сцената, които аплодираха на крака този шедьовър... Защото мюзикъли съм гледала много, но като този едва ли ще видя скоро.
Завесата се спуска.... А ние стоим безмълвни... Играчки с навита пружинка до краен предел, която се е освободила и е твърде заета да освободи тази натрупана енергия, за да не се взриви. Излишно е да казвам, че пътят София - Пловдив /вече без Вакарел/, беше изпълнен с граченето на фона на Куин...  И мексиканската вълна от двама, с която смятаме да кандидатстваме със Съра в Гинес за най-малка, но най-заредена... Щот можем!


А шоуто започна така....


                                                                                                           









Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tili - Суууперррррр!!!
17.05.2013 10:20
Нещо свежо, браво, Дори :)))***
цитирай
2. dorichela - Тили,
17.05.2013 12:29
още ми едно такова яко.... Гостуват до утре, включително с по 2 представления на ден.. просто, който има възможност.... ЗАСЛУЖАВА СИ!!! :)
цитирай
3. inel379 - Страхотно!
17.05.2013 20:50
Привнесе емоцията със замах!
Благодаря ти от името на цялото домочадие!:)
Голям си сладур!:)
цитирай
4. dorichela - Инел,
17.05.2013 23:41
имам чувството, че дори на 10% не мога да я пресъздам... :) И благодаря :) Поздрави!! :)
цитирай
5. motherboard - Без(д)умие!!!!
18.05.2013 14:35
Думата ми харесва :-))
цитирай
6. dorichela - Мадърче..
18.05.2013 16:13
Такова си беше:)
цитирай
7. mar866 - ...
20.05.2013 13:01
аз пък не харесвах Куин:((( после прочетох една книга за живота на Фреди, която много ме впечатли и започнах да се заслушвам в песните им.

сега съм - фифти/фифти, но не знам как би изглеждало като спектакъл, особено, ако го гледаш alive.
цитирай
8. makont - Ехаа, Дорич, как ме изкефи!
20.05.2013 13:34
Шампиони сте!
цитирай
9. dorichela - Мар,
20.05.2013 16:11
Охх, уникални са ми те, неистова слабост имам към тях:) Спектакълът беше веднъж! :)
цитирай
10. dorichela - Маконт,
20.05.2013 16:12
пак ми се ходи:)
цитирай
11. shushulko - Хей, твоят блог е като глътка свеж ...
10.08.2013 21:44
Хей, твоят блог е като глътка свеж въздух след голяма задуха. Много свежо, позитивно, емоционално и добре поднесено. Ще го изчета на един дъх, а ти не спирай да пишеш! Имаме нужда от това.
цитирай
12. dorichela - Шушулко,
10.08.2013 23:39
благодаря ти :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dorichela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3889573
Постинги: 496
Коментари: 14852
Гласове: 43609
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031