Понеделник е. Някак си оцелявам, въпреки, че отново се налага да използвам проклетия интернет експлорър, за да си пусна нещо в блога, щото гадината долна няма ни най-малко желание да ми позволи да пиша от който и да е друг браузър, но... каляването на нерви е силно необходимо.
Да се върнем малко назад. Денят е събота. Спала съм около два часа и половина и въпреки това съм два пъти и половина по-свежа от чайката, която трябва да метна до Велико Търново да се гърчи на изпит по някакво си право навръх рождения й ден /ха-ха-ха/, докато аз блажено лоча кафета с разни готини хора от тия географски ширини.
Така... благополучно кацаме в ранни зори пред корпуса, за да разбера, че изпитът е след почти два часа и леко полОдявам, щото нали.. можех все пак да подремна още малко, ама... на. Отправяме се към Сити пъб и аз просто ахвам! Китари по стените, мотор в средата на заведението, масивен дървен бар и Рамщайн за закуска, бе!
Пия си кафето и се наслаждавам на рока, докато малка чайка е толкова стресирана, че дори не може да се подразни на припяването ми. Докато тя отлита на изпит, аз се превръщам в комитета по посрещане и изпращане на верни другари и си забивам едни 4 часа на това страхотно местенце.
Начеееееееееееее, ако в Пловдив си имахме такова, нямаше да мръдна от там! Не е честно просто! В крайна сметка успяват да ме измъкнат да ме види слънцето, което аз разбира се  нямах желание да виждам, предвид недоспалото ми състояние, но и това преживях. Все пак трябваше да се убие време, докато се изчакат резултатите.
И както традицията повелява, всичко е добре, когато свършва добре, изпитът превзет, мисията успешна, даже успяхме да заберем още няколко бледни души, които да разхвърляме на връщане, колата заприлича на една добре подредена консерва с надиплени сармички вътре, която не знам с какви сили мина през прохода.
Райчо печеше усилено, всички дишаха два пъти по-усилено, докарахме темепратура близка до тази на повърхността на слънцето, само дето очите не ми изсъхнаха, ама аз съм тренирана.. Едно време инструктора ми пушеше зимата на затворени прозорци и парното на макс, те с една липса на свеж въздух ли ше ме бутнат, а?!  Пф.. адвокати!
В крайна сметка дори успяхме и да полеем изпита в едно с рождения ден. Да живее виното! И... наздраве... алкохолът ще спаси света!а