Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2013 00:16 - За белезите и оцеляването
Автор: dorichela Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3903 Коментари: 21 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
"Абе,ние едно време"... Ей така звуча като баба ти, минимум, ама наистина, ние едно време някак си не бяхме направени от нещо по-различно отколкото днешните деца и някак си оцеляхме, съхранихме се, че някои от нас и хора станаха.
На тия мисли ме навява споменът за един дартс, провокиран от една тревистозеленамадама, която се чудеше и маеше върху пустото парче корк. Та, спомням си аз как във втори клас нашите ми подариха дартс. С метални стрлички. Доста острички. Които стрелички пробиха не малко стенички, няколко ръчички и дори прасеца на братовчед ми, който майсторски мяташе на зад и улучи... себе си. Не питайте, прекалено много се смях, за да си спомня как точно се случи всичко. 
Помня, че за отмъщение ми изсипа кутията с кабърчета и пирончета в леглото и добре, че си отметнах завивката, преди да се метна, иначе щях да започна собствена кариера на таралеж.
Като казах таралеж, се сетих за ония дървенките държачи за моливи, които ръчно пирографисах, за да  му докарам по-готин вид от стандартния в магазина. Мда, това стана преди да започна да ходя на училище. Ток, горещи метали и пушещо дърво - перфектната играчка в ранните 90 години. И всичко си беше нормално. Както и желанието ми да оправя щепсела на стария грамофон, просто защото ми беше интересно да слушам плочите на нашите и тока ме здрависа, докато го включвах за проба. Ама освен раздрусването в стил диско, други странични ефекти нямаше.
Бях на 3, когато се возех на резервоара на мотора на баща ми и на 9, когато той ме научи да го карам. Първо на една поляна, после из кварталните улици.  
По онова време карахме и колела без каски по същите тези улици. Първото ми падане по глава беше още на 4, когато футболна топка спря предното колело и ми помогна да направя двоен аксел и да се приземя артистично по чело за ужас на баба ми, която е присъствала на тази каскада. Аз не си спомням много, но белегът на челото ми е красноречив. После имах подобно преживяване с една люлка и опитът ми да се пусна на засилка без ръце като какичките в цирка. Е, лепнатата ми кратуна още ми напомня тоя грандиозен миг. Едно кутре пък ми дава отговор на въпроса какво точно става, ако пъхнеш пръста си в пантите на асансьорна врата преди да се затвори, а отговорът е цъфнала майска роза. И пак игра медицинско лепило.
Спомням си и асфалтовите дъна на едновремешните басейни, боядисани в синьо, където умело си разпорвахме колената, докато се гоним из плитчините на басейните. И катеренето по гаражите, в стремежа си да избягаш от стражарите, щото си апаш, а и що грозде растеше отгоре... Е, приземяванията не винаги бяха гладки, най-често се рамзинавахме със скъсани дрехи, но и бая кожа оставихме там.
А днес... децата имат душевни белези като това, че нямат новия Х box, Playstation или нещо от сорта. Хленчат, че някой им е взел играчката от ръката, вместо да му забият един в носа и да си я вземат обратно... Абе, друго си е да погледнеш някой белег и да се усмихнеш с носталгия...



Гласувай:
29
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. soleilelle - Дори, нали разбираш, че именно тези ...
19.12.2013 00:42
Дори ,нали разбираш ,че именно тези родители ( на децата с душевни белези ) са израснали по градинките като стражари или апаши т.е. те (и ние)са имали щастливо и свободно детство ,въпросът е - защо те лишават децата си от такова ?!
п.п.1 счупена ръка и няколко белега на колената
цитирай
2. dorichela - Солейче,
19.12.2013 00:45
не разбирам, наистина защо така се получава.. тия спомени са ми най-сладки... Веднъж не писах цял месец в училище, защото си счупих кутрето и ме гипсираха стабилно :) Няма такъв кеф!
цитирай
3. martito - :))) Просто времената са различни. ...
19.12.2013 09:36
:))) Просто времената са различни... забавлнията са различни... и децата също:)
Вярвай ми, след време писането на постове ще звучи като писането на пергамент:)
цитирай
4. dorichela - Наде,
19.12.2013 10:38
сигурно, ама на мен ми е мил всеки белег :)
цитирай
5. mar866 - ...
19.12.2013 15:14
Боже, нямам такива спомени:(
най-много някое падане от колелото, но и белези нямам...
аз бях послушно и кротко дете:)
бухах на супер нинтендото братя Марио и Зелда и си драсках в блокчето различни рисунки:)))

е, оцелях и продължавам да оцелявам!:)
цитирай
6. dorichela - Мар,
19.12.2013 16:55
ти си била за пример :) Аз бях много.. ъъъ... дейна и успешно се потрошвах :)
цитирай
7. mar866 - ...
19.12.2013 17:40
то нали знаеш как е? щом си кротък като малък, после ставаш бесен и обратно:)))

хихихи ти затова си такава толерантна душица сега, па аз...ръфам като бесно куче;):РРР
цитирай
8. dorichela - Мар,
19.12.2013 17:42
хахаха ти пък се изкара много зла сега :)
цитирай
9. trevistozelena - добър вечер, аз ти казах, че си бе...
19.12.2013 19:05
добър вечер,
аз ти казах, че си безценна, преди още да ти преброя белезите :)
твоите са повече, признавам,
иначе:
на 4-5 си изгладих пръста. средния, естествено. баба ми каза: "не пипай ютията в никакъв случай, че още е гореща" и по тази причина веднага я пипнах, даже хууубаво си итърках пръста, да е съвсем напук;
в първи клас голямата мощна Северина спря да ме разревава, като ми вдига нависоко несесерчето, понеже баща ми ме научи, че в такива случаи е супер да риташ здраво в кокалчетата;
люлка цапардоса фронтално най-добрия ми приятел, не мен. аз бях на люлката;
после пак същия го халосах с катинар на верига, ама понеже ми викаше "да, бе, никога няма да го направиш"
иначе се занимавах с животновъдство, докато ти си мятала стрелички по стената, аз отглеждах охлюви, носейки ги прилежно вкъщи, да не спят навън;
като бебе съм сръбнала малко парфюм, на който са се прехласвали току-пред мен, ама това не се брои. в чакалнята пред лекаря съм заспала и наще тихомълком ме отнесли вкъщи - явно никак не е опасно;
ОБАЧЕ миналата Коледа величествено повторих номера с ютията. тъкмо ми казват: "нещо не е наред в кухнята, не пипай едновременно мивката и печката, че яко тресе ток" и веднагически пробвах. яко тресе ток, егати как боли ръката после.
но май всичко е наред. така си мисля. плейстейшън...ок, те пък правят мазоли на пръстите
цитирай
10. dorichela - Вдъхновителко,
19.12.2013 19:15
ти и до ден днешен продължаваш, значи :) И на мен ми се повтарят някои неща, като например паданията по стълби :) Е, близките години не съм го правила, но кой знае :) Някак си усещам, че 2 пъти спукана глава, винаги може да стане и 3 пъти спукана :) Че имам още неща за трошене и кълчене.. А и счупеното от преди години спря да ми предсказва времето... Едно време бях по-точна и от Минчо Празников :)
цитирай
11. injir - Aх, какви сте палавници! :) Днеш...
19.12.2013 21:29
Aх, какви сте палавници! :) Днешните деца са пак като нас, само че живеят в друго време и други игри и занимания имат. Може би е добре, че нямат толкова счупвания и падания. Все пак, не е добре да усещаш прогнозата. А! И Минчо Празников не го знаят.:)
цитирай
12. dorichela - Инжир,
19.12.2013 22:07
ами да ти кажа, не съжалявам за трошенето :) то само едно кутре :) Другото винаги е минавало между другото :)
цитирай
13. brslv - Страхотни спомени!
20.12.2013 00:01
Дали ще е твърде групо, ако кажа, че времената се менят? :) Не, наистина. Не мислите ли, че сме свидетели на еволюционна стъпа (не зная напред...или назад)? Все пак - всичко си има чар. Днес ставам свидетел и на едните и на другите деца. Има ги и геймърите, има ги и децата, които са геймъри в реалната "мрежа". :) Крайностите са хубаво нещо, но аз предпочитам здравословния баланс. :) Страхотни спомени. Интересно ми е, ако беше дете в днешната среда, с какво би "убивала" време? :) Поздрави!
цитирай
14. injir - :)
20.12.2013 09:32
:)
цитирай
15. dorichela - brslv,
20.12.2013 12:47
Честно казано, вероятно щях и аз да се забия на компютъра, понеже нямам плейстейшън и екс бокс :) Но някак си се радвам, че детството ми е било такова, каквото е било... :)
цитирай
16. makont - Дорич, голяма палавница си била,
20.12.2013 18:52
любознателно и напредничаво дете. Всички сме изследвали някой и друг щепсел. Направо си беше фешън да бръкнеш някъде, където има ток, за да видиш какво ще се случи. Тези сега нямат интерес, те още в бебешка възраст с тази акселерация знаят и могат всичко и нямат време да влязат в проучвания. А ние и до днес продължаваме да преоткриваме света, нали. Усмивки и настроение през празничните дни!
цитирай
17. dorichela - Маконт,
20.12.2013 20:22
определено имах заложби за самонаранявяане :D Весели празници и на теб! :)
цитирай
18. trevistozelena - продължавам, я :) ако не продълж...
20.12.2013 20:27
продължавам, я :) ако не продължавах, каква вдъхновителка въобще щях да съм
цитирай
19. dorichela - Тревистозелена,
20.12.2013 20:40
мдааа.... продължавай! :)
цитирай
20. cecka1504 - Днешните деца, Дори, най-много да ...
27.12.2013 19:45
Днешните деца, Дори, най-много да паднат от стола, докато играят на компютъра. Добре, че има все още трезвомислещи родители, та си водят рожбите на разни спортове...
цитирай
21. dorichela - Цец,
28.12.2013 09:25
ами то никой не им е показал какво друго има, освен тези игри....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dorichela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2610630
Постинги: 496
Коментари: 14846
Гласове: 43470
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031