Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2014 18:39 - Нищо лично
Автор: dorichela Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4189 Коментари: 12 Гласове:
36

Последна промяна: 12.01.2014 23:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Седя пред светещия монитор под формата на бял лист и се замислям всъщност има ли  нещо като нищо... „нищо лично“. И когато някой ти го каже, дали всъщност нищо не му е личното и просто те информира за моментното си състояние и настроение , което си предизвикал, или точно защото си го засегнал, ти казва „нищо лично“, но го духай, защото не си на моето мнение и не се съобразяваш с него. Мисля... И пак мисля. И всичко опира до това, че е лично. Защото, ако не беше, нямаше да си направи труда да го изрече като цяло.

Творец. Артист. Това е една особена порода човек, която за моя радост, все още се намира на тези географски ширини и успява да предава емоцията си на останалите с нещо, което носи удоволствие на самия него. Заразява, разпръсква и в очите му има онази искра, когато говори за музиката си, която те кара да се пренесеш там, където е той. Да усетиш вибрациите. Ритъма. Чувството... Да напълни душата ти така, че да преливаш от всяка една пора и единственото, което да ти остава, е да предадеш нататък.

Не всички го разбират, но му стига това, че е свободен да прави това, което иска. „Нищо лично, но ме разочарова с това, което направи“, „не го очаквах от теб, това не е твоят стил“, „почувствах се предаден, сякаш изневери на себе си и това не ми харесва“. А той е всичко това. Творецът е всяка една емоция. Тъга, радост, болка, гняв, любов, ревност, разочарование, смях, приятелство, щастие, лиготия. Еднакви ли сме? Нищо лично, но не сме!

И по-добре. Бъди сив, бъди скучен, бъди монотонен. Бъди. Но остави другите да бъдат шарени, да летят, да падат, да копаят и после да се издигат. Мрази, защото е по-лесно. Разбира се, никой не може да си позволява да не зачете „нищо личното“-то ти мнение, то е уникално и трябва да се съобрази с него на мига. Да козирува, да се наведе смирен, да изгуби цветовете си и да стане като теб. Сега по-добре ли е? Разбира се. Насочи се към следващия. Има толкова хора, които не живеят пречупени през призмата на мирогледа ти. И не са прави.

Не намираш мястото си и не можеш да разбереш, какво значи това, че някой го е намерил и иска да остане там. Ненормално е. Искаш нещо, но не знаеш какво. „Няма попътен вятър за кораб без посока“ – Чърчил го е казал. Нищо лично, ти си идиот. Не разбираш удоволстието да правиш това, което харесваш, дори и да нямаш облага, а напротив. Да усещаш неразбирането, и хилядите съвети на хора, които ти казват не само какво да чувстваш, но и как. Защото не го правиш правилно. Нищо лично, нали. Само искаш да помогнеш да обуе обувките ти и да върви по пътя ти. Какво е това оставяне на следи? Всички имаме един път! И те трябва да го извървят. Нещата имат ноу-хау и то трябва да се следва. Експериментите са безсмислени. Как не го разбират?! 

Хората са зли. Не приемат съветите ти, напътствията ти и даже имат наглостта да имат собствено мнение, което на всичкото отгоре е съвсем далеч от твоето. Това, е защото са надути, разбира се. Правят се на голямата работа и не допускат да им помогнеш, какви неблагодарници само! А ти просто им каза нищо личното си мнение. Как по дяволите не те разбраха?! Защо кривват от пътя и отиват на майната си? Да вървят! С тези решения, които взимат, със сигурност отиват на там. Не разбираш защо да търсиш нови пътища, когато старите са построени? Казваш им го, а те продължават да се движат в тяхната посока... Странно.

Теглиш една майна, слагаш го под знаменателя на идиотите, удряш с ракията по масата и решаваш да не се занимаваш. И по-добре.

Защото в следващия момент, някой вървящ извън пътя го вижда. Прониква през очите му и вижда енергията в него. Цветове. Хиляди. Форми. Неизмерими. И нищо няма граница. Емоциите са светещо кълбо. Раждаща се звезда. Взрив! В който се потапяш и се намираш. Облива те с всичка сила и усещаш с всички сетива. Припознаваш себе си. Цвят си, звук си, наслада. И чуваш далечен глас от пътя – „нищо лично, ама това е боза“. Гласът вижда в далечината един цвят, без нюанс, не усеща, осъжда неразбирайки. Това е боза. И е жалко, колко е жалко... да си заобиколен от неща, които не виждаш, защото не си готов да отвориш съзнанието си. Разкажи им колко е удобна рамката, от която не излизаш, защото така е трябва. И това е образцово. Гордей се, че не се отличаваш с нищо. Слей се. Нищо лично, но знаеш ли кой си и по кое се различаваш от другите? Кое е това, което те прави себе си. И дали би го променил, защото в чуждите очи не трябва да си такъв?

Нищо лично, но аз живея моя живот, не твоя. Нищо лично, но твоят път не е моят. Нищо лично, но ти не си това, което искам да бъда, защото прекалено много уважавам себе си, за да се преструвам на нещо, което не съм, само за да ме харесват останалите. Нищо лично, но предпочитам да сгреша сама и да понеса последствията си, отколкото да съжалявам, че съм послушала друг.

...и когато някой ти каже, че не е нищо лично, Е.

 

С благодарности за вдъхновението и искрата от един Творец.




Гласувай:
38
2



1. tit - Аферим, Дори, МашАллах!!!:)))
12.01.2014 21:41
Написа нещото, което имах нужда да прочета точно сега.:)
цитирай
2. dorichela - Тит,
12.01.2014 21:53
радвам се, нямаш си представа колко :)
цитирай
3. makont - Правилно Дорич,
13.01.2014 10:46
те ще ми кажат на мен, нищо лично, но ще се засиля десет метра вдясно и люююс, така де, хубаво е сам да си счупиш главата, щото после ставаш по-силен и главата ти по-здрава. Усмивки, боецо!
цитирай
4. martito - Поздравления, Дори!:) Прекр...
13.01.2014 11:35
Поздравления, Дори!:)
Прекрасен, правдив, емоционален пост, зареждащ с увереност!
Кефиш!
цитирай
5. dorichela - Маконт,
13.01.2014 13:04
вдъхновяват ме такива хора... :)
цитирай
6. dorichela - Наденце,
13.01.2014 13:05
благодаря!:) Смисъла да правиш нещо такова е, за да му се кефиш... ако и някой друг му се изкефи, още по-добре:)
цитирай
7. kass - dorichela - :)
13.01.2014 14:13
уж все е нищо лично, пък все много лично приемат чуждото мнение... Поздрави!
цитирай
8. tanya7713 - НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО! Хората не ...
13.01.2014 14:59
НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО! Хората не правят нищо заради теб. Казаното и стореното от тях е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато имаш имунитет срещу мненията и действията на другите, няма да ставаш жертва на ненужно страдание.
цитирай
9. dorichela - Иве,
13.01.2014 16:00
все с нищо лично, ама държат да си натрапят мнението :)
цитирай
10. dorichela - Таня,
13.01.2014 16:00
имунизирана съм :) Това е начинът човек да се съхрани :)
цитирай
11. mar866 - ...
14.01.2014 15:32
хм, все едно мои мисли изразяваш, само дето аз ги комбиниран и с няколко туката;))))
хахахах така сме ние - 86 :Р (от Чернобил ни е!)
цитирай
12. dorichela - Мар,
14.01.2014 21:28
По принцип избягвам агресията.. Ама понякога и на мен ми се иска да раздавам тукати
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dorichela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2607485
Постинги: 496
Коментари: 14846
Гласове: 43470
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031