Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2014 00:27 - До Бурса и назад. Ден първи
Автор: dorichela Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2298 Коментари: 2 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ден едно. Трябва да стана в четири и тридесет. Сега е около 12,30. Ясно... Колкото повече броя колко имам да спя, толкова по-малко ми остава. Мърфи и проклетите му закони.  Не, че иначе съм способна да заспя в нормално време, но когато трябва да ставам рано, особено не ми се спи.

Затварям очи и... е 4,30. Ставам, залитайки, мятам 2 шепи вода, които мисля, че се разляха по пода в банята, вместо по физиономията ми, търкам зъби с надеждата, че ментовият привкус ще ме накара да си отворя очите, но не би. Върша всичко машинално и някак си вече стоя облечена и със сак в краката, в готовност да ме вземат.

Райчо... Враг номер едно на недоспалия, пътуващ на изток. Оченцето ми е нервозно, положението е грозно. Мноооо мразя да ставам рано! Но поне ме успокоява фактът, че ще отида на място, на което не съм била досега, а това си е крайно стимулиращо за поспалив индивид като мен. Появява се някъв дъжд, който ни пере почти до границата. Поне Райчо не ми боде в очото.

Пропускам минаването на КПП-то, улучването на смяната на нощните с дневните, влаченето, един микроинфаркт, че сме забравили талона на колата, „ох, не, не мога, не ей ся ше умра, ще убия някой.... не, чакай намерих го, ох!“, късметът, че носим остатъка от винетката, който никой никога досега не ни е искал, както и още една камара хартийки и преминавам към движението в кордон..

...Две малко по-бързи коли и ние. 75 мощни магарета, които се опитват да догонят едни жребци, ама като цяло не им се даваме и нито веднъж не успяваме да се изгубим. Дори на шест лентовото задръсване в Истанбул.. Здравей, НЕевропейска Турция, здравей, НЕевропейски град. Аз идвам от Европата.

Шок. Кълчър шок! 16 милионен град те поглъща и те изплюва, бе! В смисъл, ако движението не го свърши преди това, щот‘ те тук си карат малко така /теро-лерооооооооооооооооо/. Не мога да се нагледам. Не мога и да обхвана с поглед това, което виждам.. Мда... Снимам, ама и аз закво снимам, като не мога да уловя и една хилядна от това, което ми се иска. И както вика една душичка... „въздъх“.

Часът е 2 следобед,  климатикът работи на студено. Седми март, аз съм по къс ръкав и със слънчеви очила. Рай! Мятаме се на ферибота през Босфора към Бурса и ветровете започват да се сношават, като ненормални и въвличат остатъците от прическа ми в този груб и нежелан от моя страна акт. Мда. Алчни чайки тъпчат кифли и кроасани, а аз си дъвча косата.

Пристигаме тъкмо навреме, за да разберем, че сме изтървали рейса с организирания транспорт /за 4 минути, естествено!/, което пък ни най-малко не ни пречи да си хванем колата, да отидем до мястото на събитието, да объркаме мястото на събитието, след което да намерим правилното, че и да си отметнем част от задачите, за което вечерта се награждаваме с откачена вечеря в най-безумния ресторант, който съм виждала....

...Обслужват ни около 3-ма сервитьори, който хвърчат като Юсеин Болт за златен медал на спринт 100 метра, докато се усетим, масата е почти пълна само от задължителните чушлета, разядки и печен хляб, водички, колички, айрани /ама истински/ и втори кълчър шок... тук не сервират алкохол!

Комшу... Аркадаш!! ЗАЩОБЕ?! Начи, отрепал си се, пътувал си, ако не може да гаврътнеш едно с вечерята да я прокараш, закво аджеба живееш?!  Хапваме набързо и разбира се, след 3 часа сън, 700 км и малко работа, съвсем логичното е не да легнеш да поспиш, а с винце да се подкрепиш. Ударната група вади ядки и мезета, оказва се, че всеки втори има тирбушон в чантата /чшшш, ние да не пътуваме от вчера, бе?!/ и е време да си кажем наздраве за така наречения първи ползотворен ден....

И за да не ме наречете алкохоличка, че си пия без повод, ще кажа, че си имам! Ха наздраве и със здраве... А утре тепърва предстои...




Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. theeconomist - Дори, честит празник и си
08.03.2014 11:48
купи "пишмание"! :-)))
цитирай
2. dorichela - Икономисте,
08.03.2014 15:56
непременно :) Разбрах, че е сладко, няма да му се размине :D
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dorichela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2813010
Постинги: 496
Коментари: 14852
Гласове: 43489
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930