Сутринта идва по-бързо, отколкото ми се иска. Не знам какво правих, освен, че проверявах има ли сови в Турция, или да, оказа се, че пак аз съм единствената и Морфей отново дойде да ме прибере в неприлично време, оставяйки ми 5-6 часа сън след тоя безкраен ден... Винаги съм си знаела, че не ми е фен.. Нещастникът му...

Алармата все пак ме събужда, макар и след няколко отлагания. До нея наредени стоят няколко пропуснати повиквания и смс-и.. Хора, моля ви се, бе... Роумингът е скъп, да живее вайбъра, ся... Верно, двоен празник /т.е. аз си броя само един, ама основно ми честитяха този, който не празнувам, но оценявам добрите намерения :)/, ама... как може да сте толкова ранобудни!?

Бурса не ме харесва особено. Вали и е мрачно. Гледам през прозореца едно сиво. А искам слънце и къси ръкави! Направо ми иде да си остана в леглото и да не си подам носа скоро. И без това открих, че е толкова голямо, че мога да се търкалям по него колкото си искам, без да падна нито веднъж. Някой ден ще заменя скромната си спалня за едно такова чудо...

Закуската била основното ядене за деня. Мда, особено, когато знаеш, че вероятно ще ядеш чак на вечеря. А то сутрин.... очите залепнали, мозъкът спи, душата да не говорим... Кафето не е способно на нищо в тоя момент... Как да закусваш? Но трябва, че да има човек сили и да поработи. Поне е забавно, спор няма. Тези, които не владеят чужди езици, говорят, докато ръцете ги заболят. Друго сглобяват извечение от минимум 2-3 езика, а тези с по-умните разчитат на гугъл преводач. За там ме е страх да давам прогнози за достоверността на казаното, за да не се навирам между шамарите :)

Идва време, когато му е ред и му се пада да се наградим с една разходка до центъра. Мда... Табели колко щеш... само да може да ги разбереш след като ги прочетеш. Очаквано, се изгубваме. Всъщност, както се изрази един колега, не сме се изгубили, щото и без това сме си нямали представа къде отиваме, съответно, сме стигнали точно там, където трябва. Приемам този отговор за задоволителен и отмятам Бурса като град, в който НЕ съм се губила, щото колкото и да ме е срам, едно време съм се губила и в Пловдив...

Успявам да видя от Бурса точно толкова, колкото и от Истанбул. Широки улици с шизофренично движение и задръстъци. Малко върхове на сгради и още толкова минерета, губещи се в облаците. Установявам, че небето в Азия е някак по-ниско. Или градът е доста извисен.... Различно, различно... Толкова различно!

Търсим чейндж. Докато търсим, междувременно се опитваме да не ни убият от всякъде, защото, ако ми се налага да карам тук, то ще е единствено на танк и вероятно ще псувам по-цветущо и от Бай Евлоги от Мишеморков хан. Такова животно обаче – няма /не псуващия бай Евлоги, а другото/. За сметка на това, за малко да си купим джанти, щото гледам ние едни цифри.. срещу тях други цифри, надипленки на няколко реда... Викаме няма начин, това е курса за деня! Мда... цолажа и цената в лири. Греда. Кво да прайш!? Мяташ се и си заминаваш, с тихата надежда, че в мола до хотела ще има чейндж.

Е, чейндж няма, това се и очакваше, при което аз пораженчески се прибирам, взимам душ и решавам леко да припадна, докато ламята Спаска започва да дере. Не й обръщам внимание и в крайна сметка заспивам по никое време и вечерта отново ще се озова в позиция сова. Преди това обаче, отиваме да хапнем. Някак си улучваме това, което искаме да поръчаме, обаче много трудно се преглъща без чаша вино. Не, че сме алкохолици, ама... това не е нормално.

Следователно, когато Мохамед не носи вино, ние си го осигуряваме сами и го удряме на битов алкохолизъм, ааа пардон, не. Дискутираме културно изминалия ден, дегустирайки различни сортове вина, обсъждайки техните качества и влиянието им върху централната нервна система и вестибуларния апарат. Кълчър отсекаде! Опитвам се да замая совата, така че да припадне по-рано, но фактът, че пиша това в 1:12 е показателен, че никак не съм се справила със задачата си..

Някак си оцеляхме и тоя ден... За утре ще видим. 

Не става от теб пътешественик....:)))...През дъждовния период никъде не е хубаво. :) А горе на гробниците на първите султани качи ли се? :)

Не съм... То за 2 дни в този град няма как да видиш нищо :) При условие, че сме и в командировка... Съвсем :) Но някога... До Истанбул... Определено ще се върна! :)

Има какво да видиш...но ще ти трябват години, толкова много интересни неща има...:)))

и на мен така ми се струва... :)