Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2014 20:17 - Посоки
Автор: dorichela Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2300 Коментари: 4 Гласове:
14

Последна промяна: 22.04.2014 16:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Минава полунощ. Прибирам Батман към пещерата, когато точно на входа ми казва: „Карай“. На мен не ми и трябва повече, включвам на задна и съм готова да се върна на пътя. Питам накъде, а той ми казва – Ловеч. Пари има, имаш ли яке? Седим и се смеем. Колко му е?!

Ловеч не е толкова далеч, ще стигнем там по тъмно, като истински караконджули каквито сме и какво ще правим, на никой не е ясно. Но аз съм готова да го направя, защото понякога нито посоката е важна, нито крайната цел, а самият път... Все пак, решаваме да тръгнем рано сутринта. Естествено, след кратко обсъждане, избираме коренно различна посока – Перперикон. Разходка, хапване на понтона в язовира... денят е уреден.

Ставам безумно рано за неделя, но когато знам, че ще пътувам, нямам търпение. Звъня на чайки и чайници, нo никой не ме отразява. В последствие всички бяха безкрайно учудени от ненормалния час, в който имат пропуснато повикване от мен, но късно е чадо, Орелчето отлетя.

Отлетя, но разбира се, в трета, неподозирана дори и от мен посока. Аз това го научих, когато Батман каза, що да не идем до Копривщица. Ми що да не идем?! Сънено казвам, че няма значение, така или иначе са на еднакво разстояние, а и да не бяха, много важно. Оказва се, че Батман си мислел за Панагюрище, ама тоя път крайната дума имах аз и казах Копривщица и точка.

Отиваме да нахраним Орли, да забием по едно кафе, за което чаках да ми намерят поставки за вратата толкова, време, че то горкото направо почти изстина, но благополучно се изстреляхме към хоризонта. Така... всички, които са пътували с мъж в компания, пък бил той и Батман, знаят, че мъжете не обичат да питат за посоки. От което следва, че авантюристичния ни дух, който няма намерение да кара по правите пътеки, кривва по нареждане на навигатора и съответно се изгубваме.

 Мда, нищо, че имаме карта и на нея има път, който оказва се, че вече не съществува или е проходим само с джипове. Но докато установим тая малка подробност, известно време се повъртяхме, НЕ попитахме около трима души, после питахме една баба, която беше диагностицирана с „тая нищо не разбира“, попитахме двама мъже, който бяха описани като „тия не си познават местността, я която живеят“, но разгеле на третия човек, който спряхме, някак си се съгласи, че може и да са прави, та си поехме обратно към главния път, по който минават белите и не-авантюристични хора.

В крайна сметка стигаме Копривщица. Град, който ни изненадва. Мислехме го за далеч по-малък и доста по неподдържан, но оставаме приятно усмихнати, когато се потапяме в него. Забиваме по една току-що изпържена мекица, за да имаме сили да обикаляме, отправяме се към първия попаднал ни пред очите музей, от който си закупуваме общ билет и за всички останали, връчват ни карта, от която нищо не разбираме, както стана ясно тия неща не са ни сила и се отправяме на разходка из калдаръмите.

Приятно, приятно, приятно! Слънцето пече... вятърът си вее, доста мразовито, бих казала, но сега разбирам какво значи да ти пее Балкана. Къщите, дворовете... в които също ми се иска да приседна и просто да гледам. Спокойствие! А като се замисля какви хора са живяли тук... Отново не знаем на къде вървим, но няма човек, който да не ни упъти, който да не повърви с нас... И времето е спряло. 

Идва време да клъвнем по нещо и да се връщаме. Да ядеш шкембе чорба под звуците на италианска музика, си е нещо, което не ти се случва всеки ден :) Така, че броя неделята за перфектено оползотворена и доволно поемаме обратно...

 




Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. onlyfun - Ех, Дори))
17.03.2014 19:15
Народът пощуря по футбол и референдуми, кой мисли сега за красотите на България?:-)
Твоето пътуване ми напомни за една наша авантюра, която за щастие завърши благополучно и още се смеем на идиотските ситуации, в които сами се вкарахме.
Копривщица е изключително място. Там сякаш се чувстваш истински българин. Благодаря за споделеното.
цитирай
2. dorichela - Фън,
17.03.2014 19:17
пътуването ме зарежда... винаги, когато имам възможност, обичам да се изстрелвам на някъде, независимо къде... А Копривщица беше едно много добро решение... Атмосферата там се е запазила и е чудесно да се потопиш в нея... Действа много добре :)
цитирай
3. martito - Душата ми крещи - искам и аз, искаам и ...
19.03.2014 10:12
Душата ми крещи - искам и аз, искаам и аз, искааааам...:)))))))))))))))))))
цитирай
4. dorichela - Наденце,
19.03.2014 12:13
всеки път, когато чуя за пътуване скачам като пружинка! :) Обожавам да пътувам!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dorichela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2606988
Постинги: 496
Коментари: 14846
Гласове: 43470
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031