2. zahariada
3. drlubenova
4. varg1
5. elianna
6. 1997
7. reader
8. elahikari
9. savaarhimandrit
10. hadjito

Прочетен: 3081 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2014 00:07


Някак си успявам да съм точна, минаваме да нахраним Орлето и политаме на юг. Всичко е мнооого хубаво, ако можехме да постигнем консенсус относно температурата в колата, отварянето на прозорците, запасяването с кислород, климатика, вентилатора, музикалното оформление, разположението на слънцето и ей-такива житейски проблеми на ранобудните пътуващи.
Докопваме се до чисто новата граница с Гърция и минаваме за няма и 5 минути. Аз {сърце} свободното пътуване! По пътя не срещаме кьорава кола, все едно бомба е паднала, но в момента, в който пристигаме в Александруполи, осъзнаваме защо е така. Всички коли са ТАМ. Полутахме се известно време, пък си спряхме на платен паркинг като бели хора, че да ни е мирна главата.
Разхождаме се по крайбрежието и ми мирише на море, бе! Много е хубаво! Вярно, още ветровете яко бушуват, но аз морето си го обичам всякак, така че и само да го гледам, на тоя етап ми стига. Гърция може да е в криза, но гърците не са. Кафенетата са фраш, едно върху друго, хората също, подозирам, че ако решат, могат да поставят нов световен рекорд по най-много гръмогласни хора събрани на възможно най-малко място.
След известно време лутане из уличките, ламите спаски започват да си искат своето и започваме да душим наоколо за манджорене. Тук отново се стига до ситуацията 4-ма души с четири различни мнения от сувлакита и панцети до морски дарове и колюкитакита. В крайна сметка след много лутане и чудене, във второто заведение улучваме да има ѕ от нещата, които търсим, така че направо кацаме на столчетата.
Разходката вече е с една идея по-приятна. Някои даже имат сили и да засладят. Сядаме да пием блажено кафенце, което се оказва еспресо скоросмъртник, но за сметка на това фрапето е уникално! Никой за никъде не бърза... всички са тотален айляк. Обстановката е толкова успокояваща, че почти забравям, че утре е понеделник....
За жалост, обаче е и трябва да потегляме обратно. Разбираме, че доближаваме Асеновград, когато освен камъните в бъбреците, започва да ми пада и панела на CD-то от чудесните пътища, за които плащам винетки и данъци. О, родино, мила! Играем си на сянка ли е, или дупка. Обикновено е второто. А след смрачаване – съвсем.
Все пак успяваме да се приберем с всичките гуми и джанти по местата, с бъбреци под мишниците и в добро настроение. Днес беше една добра неделя, готова съм да посрещна понеделника...
а дупките по пътищата си ги знаем...
Много вкусен разказ!
(не ми дава да го напиша слято :)
(не ми дава да го напиша слято :)
еееее, спамърчееее :P :P

2. Главоболчо и уникално якия поздрав :)
3. Слънчо :)
4. Малкият Принц
5. dostin :)
6. Captain
7. МНЯ :)
8. martito :)
9. soleilelle
10. Докторката на блога ;)
11. Кака Сийка
12. Красита
13. "1984" = 2010 - това е проблемът
14. Бях на купон, мамо..
15. Вътрешно горене. Околосветско
16. Kаприция
17. Истината боли
18. Тимур и неговите командоси
19. БРАТОТО - Един бял гълъб в кожата на Змей:)
20. Околосветско приключение - Nolimittravels
21. Нав
22. Мис Бис :)