2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 6203 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2014 00:07
Някак си успявам да съм точна, минаваме да нахраним Орлето и политаме на юг. Всичко е мнооого хубаво, ако можехме да постигнем консенсус относно температурата в колата, отварянето на прозорците, запасяването с кислород, климатика, вентилатора, музикалното оформление, разположението на слънцето и ей-такива житейски проблеми на ранобудните пътуващи.
Докопваме се до чисто новата граница с Гърция и минаваме за няма и 5 минути. Аз {сърце} свободното пътуване! По пътя не срещаме кьорава кола, все едно бомба е паднала, но в момента, в който пристигаме в Александруполи, осъзнаваме защо е така. Всички коли са ТАМ. Полутахме се известно време, пък си спряхме на платен паркинг като бели хора, че да ни е мирна главата.
Разхождаме се по крайбрежието и ми мирише на море, бе! Много е хубаво! Вярно, още ветровете яко бушуват, но аз морето си го обичам всякак, така че и само да го гледам, на тоя етап ми стига. Гърция може да е в криза, но гърците не са. Кафенетата са фраш, едно върху друго, хората също, подозирам, че ако решат, могат да поставят нов световен рекорд по най-много гръмогласни хора събрани на възможно най-малко място.
След известно време лутане из уличките, ламите спаски започват да си искат своето и започваме да душим наоколо за манджорене. Тук отново се стига до ситуацията 4-ма души с четири различни мнения от сувлакита и панцети до морски дарове и колюкитакита. В крайна сметка след много лутане и чудене, във второто заведение улучваме да има ѕ от нещата, които търсим, така че направо кацаме на столчетата.
Разходката вече е с една идея по-приятна. Някои даже имат сили и да засладят. Сядаме да пием блажено кафенце, което се оказва еспресо скоросмъртник, но за сметка на това фрапето е уникално! Никой за никъде не бърза... всички са тотален айляк. Обстановката е толкова успокояваща, че почти забравям, че утре е понеделник....
За жалост, обаче е и трябва да потегляме обратно. Разбираме, че доближаваме Асеновград, когато освен камъните в бъбреците, започва да ми пада и панела на CD-то от чудесните пътища, за които плащам винетки и данъци. О, родино, мила! Играем си на сянка ли е, или дупка. Обикновено е второто. А след смрачаване – съвсем.
Все пак успяваме да се приберем с всичките гуми и джанти по местата, с бъбреци под мишниците и в добро настроение. Днес беше една добра неделя, готова съм да посрещна понеделника...
а дупките по пътищата си ги знаем...
Много вкусен разказ!
(не ми дава да го напиша слято :)
(не ми дава да го напиша слято :)
еееее, спамърчееее :P :P
2. Главоболчо и уникално якия поздрав :)
3. Слънчо :)
4. Малкият Принц
5. dostin :)
6. Captain
7. МНЯ :)
8. martito :)
9. soleilelle
10. Докторката на блога ;)
11. Кака Сийка
12. Красита
13. "1984" = 2010 - това е проблемът
14. Бях на купон, мамо..
15. Вътрешно горене. Околосветско
16. Kаприция
17. Истината боли
18. Тимур и неговите командоси
19. БРАТОТО - Един бял гълъб в кожата на Змей:)
20. Околосветско приключение - Nolimittravels
21. Нав
22. Мис Бис :)
23. Clean Forte
24. Редуслим
25. Eremax