Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2019 01:01 - Децата на бъдещето
Автор: malvolia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1389 Коментари: 0 Гласове:
1



 Издишам,брате.Като пукнат балон съм.Някой ме е пробол с иглата и въздухът свисти измежду дробовете ми.Аз се опитвам да се правя,че всичко е същото,че всичко е както преди и няма нищо различно у мен.

Лошото е,че наистина всичко е същото.Докато се осъзная,докато се закърпя, времето се е сменило.Хората са други.Тези днес дори не са фалшиви,брате, плашещо истински са.Родили са се с недостиг – на детство,на спокойствие,на възпитание,на внимание,на обич.Всичко това е нещо,което е минало за тях,но те са го забравили,то е  нещо,което им е било отнето,и за което животът сега трябва да им връща.Оттук нататък.Да бъдат най-важни.Да се съобразяват с тях.Да ги слушат,да ги съжаляват и да ги разбират.Да са снизходителни към тях,да бъдат специални.Те са като деца,които никога няма да пораснат,раните им няма да зараснат,живота никога няма да се разплати с тях: никога няма да им е дал достатъчно.Ти ще стоиш и гледаш отстрани как може да очакват да имат нещо,да бъдат нещо,когато не си мърдат пръста,когато не мислят,когато не са заслужили и трохичка от хляба,който някой друг им е сложил на масата.Но няма нищо чудно, брате,нали това са деца,които някой е отгледал?Нищо чудно.

Аз съм същия идиот.Слушам за проблемите им и се питам как да им помогна. Присъствам на празниците им и им правя подаръци.Слушам,слушам,слушам… И се проклинам.

Не искам нищо да знам,брате,нищичко повече,за Бога,не искам да знам.С тях всъщност много си приличаме.Аз искам същите неща.Липсвали са ми същите неща.Искам да съм най-важната за някой,защото не бях,дори когато умирах. Искам да ме обичат,защото никога не са ме обичали безусловно.Искам да ме слушат, защото имам милиони истории,милиони радости и болки,които не съм казала на никой,защото не е имало кой да чуе.Искам да се съобразяват с мен и да ме жалят,защото работя вече много дълго,защото не се жаля аз сама.Имам разни,които никога няма да зараснат,част от тях,видими за всички.

Но аз не чакам светът да падне в краката ми.На каквото не са ме научили,научих се.Не правя това,което не искам да ми правят на мен.Държа се добре с хората и очаквам същото,но брате….Нещата много отдавна не се случват по този начин. Аз просто знам,че трябва да дам,за да получа,и това е единственото,което ни разделя с тях.

И това,че не мога да ги дишам.

И сигурно и те мен.

………………..

Слушах снощи в автобуса,принудена бях,едно момиче да разказва на приятелката си на всеослушание подвизите си.Били с нейните приятели на една детска катерушка,гонили се,по нейни думи не пили,не друсали,не още. Било около 8. Имало една майка там,която им направила забележка,нарекла я лигла.Тя разбира се,й казала да „вика лигла на това чаве дето го е родила“.Казала й ако иска да викне полиция,понеже баща й бил шеф на не знам-кое-си районно.Жената я попитала шефа на полицията такива ли деца възпитава.Пак не й останала длъжна.

Тъп паралел,безспорно,но си спомних за оня човечец (от многото),дето го набили циганите в магазина,понеже продавачката им казали че не може да им даде еди-каква-си бира,а те не я разбрали,и човека поискал да я защити и да им го обясни, понеже те креснали срещу нея.Близък – баща?,на някой от побойниците ги оправдаваше,че били провокирани.

И за онзи,на който му крали скулпторите от градината,и като викнал полиция, му казали да не се разправя с тях,да не ги провокира…Че току виж и той изял дървото.

Какво време дойде,а?Да те настъпят в автобуса и да те е страх да си кажеш,че знаеш ли кой е насреща ти.Време на тарикатите на дребно,на шефовете на полицията,на къщите за гости,на циганите,на проститутките,на хора,навели глави в телефоните си в метрото,в автобуса,на улицата,с децата,с приятелите и гаджетата си,време на мълчание и красиви снимки на грозни хора.На кухо.

Кухо.

…Аз гледам в земята.По която стъпвате,която ще остане за вас.

Жал ми е.

Издишам.




Гласувай:
1



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: malvolia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 268277
Постинги: 140
Коментари: 223
Гласове: 787
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031