Постинг
17.03.2018 08:49 -
Соната за дезертьора
Автор: kanibal
Категория: Поезия
Прочетен: 13099 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2018 09:52
Прочетен: 13099 Коментари: 8 Гласове:
25
Последна промяна: 17.03.2018 09:52
Те пораждат и гняв, и презрение,
патриотите с жар ги бичуват,
но у мене създават вълнение,
че обиждат ги аз негодувам.
Те разбират ужасната истина -
че войните, жестоки и гадни,
нямат нищичко общо с Всевишния,
а са дяволски, зли, кръвожадни.
Банда тъпи злодеи и уроди,
присвоили си Божите истини,
си играят с живота на другите,
в мерзостта си не знаят насищане.
Да избягаш от низките твари,
да докоснеш с ръка свободата -
дезертьорите всъщност туй правят.
Подарявам им тая соната!
патриотите с жар ги бичуват,
но у мене създават вълнение,
че обиждат ги аз негодувам.
Те разбират ужасната истина -
че войните, жестоки и гадни,
нямат нищичко общо с Всевишния,
а са дяволски, зли, кръвожадни.
Банда тъпи злодеи и уроди,
присвоили си Божите истини,
си играят с живота на другите,
в мерзостта си не знаят насищане.
Да избягаш от низките твари,
да докоснеш с ръка свободата -
дезертьорите всъщност туй правят.
Подарявам им тая соната!
Егоист
Аз избягах - ти остана
да лежиш разкъсан във прахта.
Даже не превързах твойте рани -
няма смисъл - падаше нощта.
Радостен бях, тупкаше сърцето
и кръвта ми топла в мен течеше.
Капчица не падна на полето,
а картечът нея сал ламтеше.
И опипах аз с ръцете свои
там намясто всичките си части,
и въздъхнах искрено спокоен
към съдбата твоя безпристрастен.
Жив съм, невредим съм, егоизъм
бе обхванал цялата ми същност.
Че обичам себе си с цинизъм
и назад към теб не се обръщам
Ти другар ми бе, но те раниха -
имах избор - себе си избрах.
От откос картечен не прикрих те
и куршумите с тело не спрях.
И сега пред мен се шири пътя,
а от теб са пушечни меса
Свойта кръв за идеали смътни
няма аз да жертвам на беса.
цитирайАз избягах - ти остана
да лежиш разкъсан във прахта.
Даже не превързах твойте рани -
няма смисъл - падаше нощта.
Радостен бях, тупкаше сърцето
и кръвта ми топла в мен течеше.
Капчица не падна на полето,
а картечът нея сал ламтеше.
И опипах аз с ръцете свои
там намясто всичките си части,
и въздъхнах искрено спокоен
към съдбата твоя безпристрастен.
Жив съм, невредим съм, егоизъм
бе обхванал цялата ми същност.
Че обичам себе си с цинизъм
и назад към теб не се обръщам
Ти другар ми бе, но те раниха -
имах избор - себе си избрах.
От откос картечен не прикрих те
и куршумите с тело не спрях.
И сега пред мен се шири пътя,
а от теб са пушечни меса
Свойта кръв за идеали смътни
няма аз да жертвам на беса.
Егоист
Аз избягах - ти остана
да лежиш разкъсан във прахта.
Даже не превързах твойте рани -
няма смисъл - падаше нощта.
Радостен бях, тупкаше сърцето
и кръвта ми топла в мен течеше.
Капчица не падна на полето,
а картечът нея сал ламтеше.
И опипах аз с ръцете свои
там намясто всичките си части,
и въздъхнах искрено спокоен
към съдбата твоя безпристрастен.
Жив съм, невредим съм, егоизъм
бе обхванал цялата ми същност.
Че обичам себе си с цинизъм
и назад към теб не се обръщам
Ти другар ми бе, но те раниха -
имах избор - себе си избрах.
От откос картечен не прикрих те
и куршумите с тело не спрях.
И сега пред мен се шири пътя,
а от теб са пушечни меса
Свойта кръв за идеали смътни
няма аз да жертвам на беса.
цитирайАз избягах - ти остана
да лежиш разкъсан във прахта.
Даже не превързах твойте рани -
няма смисъл - падаше нощта.
Радостен бях, тупкаше сърцето
и кръвта ми топла в мен течеше.
Капчица не падна на полето,
а картечът нея сал ламтеше.
И опипах аз с ръцете свои
там намясто всичките си части,
и въздъхнах искрено спокоен
към съдбата твоя безпристрастен.
Жив съм, невредим съм, егоизъм
бе обхванал цялата ми същност.
Че обичам себе си с цинизъм
и назад към теб не се обръщам
Ти другар ми бе, но те раниха -
имах избор - себе си избрах.
От откос картечен не прикрих те
и куршумите с тело не спрях.
И сега пред мен се шири пътя,
а от теб са пушечни меса
Свойта кръв за идеали смътни
няма аз да жертвам на беса.
О, много благодаря!
И ти си пацифистка като мен.
цитирайИ ти си пацифистка като мен.
Когато нападнат народа ти, а ти дезертираш, заслужаваш разстрел. Защото служиш на врага. ЕЛЕМЕНТАРНО, калибан (Шекспир има такъв герой, и ти приличаш на него.)
цитирайИ гласовете "ЗА" напомпани. За завист на Роси и др. пуетеси.
цитирайУф, някакъв нищичко не е разбрал от текста.
Прочети го пак.
Тези, които започват войните, са гадове.
цитирайПрочети го пак.
Тези, които започват войните, са гадове.
krumbelosvet написа:
Когато нападнат народа ти, а ти дезертираш, заслужаваш разстрел. Защото служиш на врага. ЕЛЕМЕНТАРНО, калибан (Шекспир има такъв герой, и ти приличаш на него.)
От една страна, обърканите Ви "стихове" не са универсално полезни, от друга-в тях все пак има НЕЩО- точно затова тълпата не ги заслужава.
цитирай