Понеже вчера Дед Колед ни беше събрал на едно лееекичко рандеву, всяко джудженце трябваше да каже стихче или песничка, за да си получи подаръка. И понеже всички му се мазнеха и му казваха снихчета за зайчета, снежинки и червени ботушки, ...

Т’ва да работиш.. не е работа… Току се престориш на кротък, смирен и хрисим човек, и ей ги на.. празници. И като се занижат едни банкети, не ти е работа. Сплотяване на колектива. Тийм билдинг и тийм разрушилдинг.
Истинските ...

Ден вторник. Ден, което обяснява присъствието на слънчева светлина, макар и скрита зад облаци. Офис. Това не подсказва ни най-малко какво предстои да се случи.
Стая с дръпнати по воайорски щори само на единия прозорец, да се разбира вс...

Колко е скучно да си нормален. Да живееш в рамка, притискан от всякакви порядки и норми. Брр, клаустрофобично! Не е на добре да те тикат в малка кутийка, когато можеш да си разпериш крилета, пардон ръцете си навън и да махаш на всички.
...

Не знам защо понякога е нужно да изпиеш няколко бири, за да го добиеш. Блясъкът. Не, не онзи в очите, а този на чистият ум. Да освободиш съзнанието си...
Едва сега разбирам този филм, който преди няколко години ми се струваше крайно гл...

Едно от малкото радиа, които слушам е радио Меджик. Качествена музика, която прави работният ден доста по-приятен. Но в един момент, настъпва декември и безумията започват. Нон-стоп коледни песни... То хубаво, хубаво... ама колко да е...