Вървях по улицата, прибирайки се към вкъщи. Не бързах. Забързани хора ме подминаваха и дочувах техните разговори. Говореха какво ще готвят за вечеря. Някои щяха да притоплят от вчера. Говореха за печки и топлина. За дърва и въглища. Други говореха за климатици и парно.

Чух и как жена се оплакваше,че не може да си купи онова страхотно кожено яке, а ще вземе по-евтиното. Чух и как майка обясняваше на детето си защо няма да му купи банан. Чух и разговор на мъж, който си поръча джанти за сума, която му се стори нищожна, а на друг би се сторила върховна. Чух много неща.

И отново мнението ми се затвърди. Нямането и нямането са две много различни понятия.... За някои е невъзможност да си купи нова кола или яке за 700 лева. За друг то е да не може да купи на детето си банан за 1 лев. Тъжно, нали?

ужасно е просто...

Обаче ако питаш някой от онези, които си купуват нова кола през месец, ще ти кажат, че щастието не е в парите. Ако питаш майката, която не може да купи на детето си банан, може би ще чуеш истината - че понякога щастието е в 1 лев. Въпрос на гледна точка!

Така е, тъжно е!
Няма справедливост на тоя свят!
Чух някъде следното:
"Кой е казал, че светът е справедлив? И в Библията не пише, че светът е справедлив!"

То няма ,че няма ,но такова нямане никога не е имало.

Но ако мъжът с джантите купи само един банан...едно дете ще се усмихне...а проблемите ни ще са си все същите.

Светът наистина се дели на имащи и нямащи. Да нямаш е също много уморително. Обикновено нямащите са уморени, а имащите са по-красиви от нямащите. Неизбежно е- нямането състарява.

така си е.
Колкото и да има, човек иска още.
Това е причината за несправедливостта, с едно изречение.

и е тъпо, че имащите много също се оплакват от нямане.

това е положението.. винаги ще има нямащи и "нямащи" ..

точно въпрос на гледна точка! ...

в никакъв случай не е справедлив..... Част от баланса е....

абе помня кога се рядяхме с часове за хляб през 90 и някоя.... Било е и по-зле....

само че мъжът с джантите едва ли осъзнава какво е един банан за това дете.. Нали се сещаш.. За него това е нищо.. Един банан... един лев.. чудо голямо....

битовизмите смазват хората, знам какво е....

колкото повече има, толкова по-малко цени това, което има

или не си спомнят какво е било, или никога не са изживяли нямането.... Затова така

"Като дявола чете евангелието"
Да се примиряваме със мисълта, че няма справедливост и "туй ще е то, и тъй ще е тя!" и да приемаме, че е нормално за един да няма хляб, а за друг - черен хайвер, означава да приемаме правото на нарушителя, тариката или "прецакващия системата' да благоденства за сметка на порядъчните хора!
Само след един месец блогпространството ще гъмжи от обвинения срещу апатичния или незаинтересован избирател.
Какво би могло да мотивира смазаните и ПОГРОЗНЕЛИ от битов недоимък хора да подкрепят каквато и да е деиност в общество, което приема несправедливостта като норма!

С какво ли не е така. Много неща от първа необходимост дори за българския, не особено висок стандарт на живот, за много хора са лукс.

винаги има какво да ги мотивира, така оцеляват... Но аз съм на мнение,че справедливост много много няма....

казвала съм го и рпеди.. В днешно време си богат, ако си плащаш сметките без проблем, ако имаш храна като храна в хладилника, ако може да си позволиш отпуската да идеш спокойно на почивка... Средната класа я няма... Сега не я я считат за един вид заможни хора...

Пенсионерка разхожда внука си пред дългия блог, първият етаж на който са заети от всякакви магазини. Пред най малкият магазин , пълен само с вафлии и бомбони детето отскочи, изправи се лице с лице с баба си и попита
"Бабо, имаш ли достатъчно парички за автобуса?" и като получи утвърдителен отговор продължи "Можеш ли да ми купиш ето тази вафла за 20 стотинка" Мога- отговори старата жена и... вече детето държи лакомството в ръце. Като въздъхна вместо да се заеме с отварянето на вафлата детето с тих глас отново попита "Бабо, ще можеш ли да купиш... още една и за брат ми...ако не, да му оставвя от моята...
-Вече му купих...Продавачката помисли "Боже, как нямането възпита и децата?!" Никой не видя, че от очите на старицата се ронеха сълзи, за безпомощното състояние в което бяха я поставили, след 40 годишен стаж... а за предстоящата Нова година и по един шоколад няма да може да купи, защото коледни пари няма да дават...

тъжно е.. Дори тежко....

Не е проблемът в истинското, голямо нямане. Човек спокойно и безпроблемно може да живее почти с нищо, въпросът е, че няма как да се качи в някой чукар, вдън гори тилилейски, където няма да му се налага непрекъснато да се сблъсква с "нямането" на другите и лафове от рода на: "Аре бе, кво му плащаш – само Х лв.!"

много обичам да ми кажат "Е кво са 50 лева, баси.... Е, кво са 100 лева, баси!" Ми, баси... 50 и 100 лева са си сума! :)

За някои са месечна сума...

а за други - една вечеря....

а на някого да не стигнат за едно малко...

човек се простира според чергата си....

Тези които имат ,искат още и затова казват , че нямат! А тези които , нямата...ами те си нямат! Болното е , че наистина е различно понятието за нямане...но съм на мненение ,че ако онзи купи един банан на детето,може да не ни помогне , но поне детето ще е щастливо:):):) ДАНО ПО-МАЛКО ХОРА ПОЧНАТ ДА КАЗВАТ , ЧЕ НЯМАТ , А ПО-ВЕЧЕ ДА КАЗВАТ ИМАМ И МОГА ДА СИ КУПЯ :):):)

а аз пожелавам на всички да имат и да могат да си вземат това, което искат /говоря за нещата, които са основни и важни,а не за скъпи коли, вили и т.н./ :):)

...баналната поговорка,,ситият на гладният не вярва,,-
тъй като пенсионерите,самотните майки,децата,болните са най-беззащитната част на обществото, политиците(защото именно от тях идва всичко) ,,добре,,се постараха да ги поставят ПОД прага на бедноста...а другите-работещите се спасяват поединично,кой тук,кой навън.
...а всъщност толкова ме боли от това което направиха с народа ни...сме ли си ние сами виновни-не мога и не мога да разбера,луди ли ни правят,или сме луднали...( още повече колко народ съкратиха заради тази абсолютно измислена
финансова криза)...
понякога толкова ме е яд,защото НИЕ сме народа -а ония(няма значение коя партия или политик)са наши слуги-това е гражданската философия на французите,дано,дано!някога разбереме и приемеме тази елементарна истина-че ние (сме длъжни дори)определяме правилата

ние сме виновни,че търпим. Няма гражданско общество, няма стачки.. Всеки го е страх и трепери за насъщния...

Различните начини на живот са основата за размера на чергата. Когато поотраснах за първи път видях (усетих, осъзнах) нямането... Заради мене си, по моя вина. Но когато си млад и знаеш, че винаги можеш да започнеш на чисто, е лесно.
Ужасно е да погледнеш в очите на "онези хора" в магазина, които броят стотинките и да видиш ВИНА! Да осъзнаеш, че се питат всеки ден "къде сгреших, какво направих грешно?". Да се качиш в такси и шофьора да е инженер с две висши. Да виждаш секретарки с пъти по-умни от шефовете им.
Ужасно е, но е факт. Това е светът, в който живеем, какъвто го познаваме. Но ние сме млади.
Не ние, нашите родители са "изгубеното поколение".
И ние трябва да им помогнем да изживеят тази шокова промяна. Доколкото можем. Колкото и да кряскаме срещу несправедливоста в живота и "мамка им крадци", ако искаме промяна, ние трябва да я започнем. Отнякъде. Но не с протести. От хората около нас, от хората след нас. От нашите си малки светове, от късите ни дни. От нас.

комунистическа сбирка? Мислех, че сме надживели тези неща.

поздрави:

Ужасно е да гледаш хора, които живеят мизерно. Говоря за стари хора , болни, инвалиди. Те също се нуждаят от социална защита , подкрепа и материална помощ.Не може в 21 век, да има толкова бедност. Аз работя в магазин и ги виждам когато идват да пазаруват, как броят стотинките си. Когато си млад , здрав физически, можеш да си намериш работа и да се издържаш самостоятелно. Такива хора не оправдавам, а и вечно хленчат, колко е несправедливо обществото. Не съм съгласна с това тяхно твърдение. Благодаря ти за хубавия постинг.

другото е желанието за живот,а здравият човек го желае!За това народът ни си пожелава"Живот и здраве!":)))

пожелавам на всеки да успее да промени това, което не му харесва! :)

май-малко е комунистическа.. :):):):) Просто описах какво чух онзи ден, докато се прибирах... И отбелязвам какво е нямане и нямане за някои :)

тази банална реплика я оцених едва миналата година.. Но е много вярна!

благодаря ти за точния коментар! :)

В България системата е на принципа " Сития на гладния не вярва". Не се обръща достатъчно внимание на хората, които "нямят". Никой не ги защитава, никой не иска да ги лекува, никой не иска да ги нахрани. Еднинственото нещо, което правят е да презират "нямащите"
Жалка картина.
В колко случаи шеф на фирма кара супер скъп мерцедес или джип, а служителите му работят на под минималната заплата. И когато го попитат за увеличение казва " Ами няма пари, от къде да ги намеря, че да ви дам". И изкарва куп глупави доводи в своя защита.

Много тъжно, но истина.
Поздрави!

няма пари...за тях:) Иначе за него ако няма и тях нямаше да ги има :)

за жалост е истина. Но ще се оправим. Трябва да вярваме в това :)

но не бива да униваме. В непримирнието бълбука надеждата за промяна!
Много вдъхновение за теб!

имам нужда да намеря вдъхновение :) Благодаря!