Помня как се запознахме, сякаш беше вчера. Ти нахлу в живота ми така бързо и шумно, както и нахлу в апартамента ни в първата ни вечер там, нарамил кашонче бира /да бъдем точни – 24 бири Бъд/. Отначало ми се стори луд, но след кратко време осъзнах, че си просто забавен. Намерих в лицето ти сродна душа... Душа, от която определено имах нужда след голямата промяна в живота ми.

                  Много скоро ти се нанесе при нас и ми стана по-забавно и спокойно. Когато всички заспяха след тежкия ден, а аз дори не можех да затворя очи, знаех, че има кой да будува с мен, да споделя с мен, да посрещата утрото с мен.. С две думи, да бъде сова! И макар, че после ти заспиваше, а аз трябваше да отида на работа, се чувствах добре /нищо че приличах на мумия/.

                 Помня как ми се вързваше на дивотиите, как ме закара да си пробия езика, а после ми купи хамбургер... Как осъзна, че не мога да ям и го изяде вместо мен, а после ми купи еднолитрова чаша със сода и лед... Помня как ми каза,че не мога да те набия...И как две хватки по-късно, лежеше по врат на земята и се смееше с глас... 

                  Помня и как ме взимаше от работа, когато си изкълчвах за пореден път крака... как ми носеше повече лед когато исках сладолед, как се грижеше за мен.. и как падна по стълбите след това,хаха! ... Помня и как ти правех вечеря посред нощ, когато се прибираше скапан от работа и как сядахме да пием по бира и си говорехме за нещата от живота...

                  Времето минаваше бързо,а ние си създадохме толкова спомени, колкото хората с години не могат да създадат. Опознавахме се все повече и повече и откривахме колко са сходни съдбите ни, колко сме еднакви всъщност. Преживяхме много неща, които ни сближаваха още. После ти замина а аз останах там. Чувахме се, говорехме си, но не беше същото. Беше ми тъпо без теб. Такъв приятел се намира рядко в живота. Ти си ми като брат... Не, повече от брат... И нека пак да ми кажат, че няма приятелство между мъж и жена!

                  Дойде време и аз да се прибера, но малко след това ти отново замина. Съдбата отново ни размина.. Вече няколко години. Все така продължаваме да се чуваме и да си пишем, но все така не е същото, като да си тук. Аз знам, че ти пак ще се върнеш и тогава ще ти наритам задника от щастие...

 Но дотогава? Толкова пропуснати мигове.......

да имаш такъв приятел и такива спомени!

Определено.... :) Той ми е личната "сова", която будува с мен, когато не мога да заспя :) На всеки пожелавам да има такъв приятел! И такива спомени!

http://totoni.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/03/27/vyprosche.313916
Много сходни усещания :((
Поздрави!

Прочетох го.... наистина сходни усещания! Поздрав и за теб!

споменът остава за цял живот..

Така си е.... тепърва ни предстоят нови спомени :)

Завиждам ти! Благородно ти завиждам за това, че имаш такъв приятел! Пожелавам си и аз да срещна такова хубаво същество като теб! Нека ти е жив и здрав, за да може дълго още да се радвате на тези емоции. Дано времето е ваше!

Благоадря ти много за милите думи!! Най-искрено ти пожелавам и аз да го срещнеш! :)

Eh da imah i az takuw priyatel! :) Radwam se za teb!

Благодаря ти.. Искрено ти пожелавам да срещнеш такъв човек :)

Толкова хубави спомени имаш :):) Толкова близо до теб.. Радвам се, защото наистина много рядко се намира сродна душа като твоята :)

Наистина са хубави..... :) Аз съм късметлийката, че си намерих такава сродна душа..... или той ме намери, няма значение, важното е, че се открихме! Благодаря ти за милите думи!

истинското приятелство :) и то съществува !

Да, това е истинско приятелство :)