В живота на всеки идва даден момент, в който си прави равносметка... кой и защо му е приятел?  Дали цели нещо или е безкористен? А съществуват ли безкористни дела?  И какво значи да си егоист – само да поставяш собствените си нужди над тези на другите или повече от това? А кой не е егоист? И ако сме такива в даден момент, то в друг ще можем ли да получим рани от болките на приятелите си?

С годините въпросите за целенето на нещо и съмненията отпадат... Те се усещат още в началото, когато сме в процес на опознаваме и сприятеляване с дадения човек... Егоизма е според характера.. И все пак няма човек, който да не е поне малко егоист, защото всеки иска да му е добре, дори това, че се обграждаме с хора, които на нас ни харесват, а не допускаме примерно техни приятели, които не ни допадат е достатъчно доказателство за това. Но въпроса е да има едно съотношение на егоисъм и отдаденост, които да балансират в нас.

Когато приятел ни сподели свой проблем или трудност, с която се е сблъскал и нащо в нас се обърне и трепне, тогава разбираме, че наистина държим на дадения човек. Съпреживяването на трудностите ни сплотява. За радостите няма да говоря... Те са ясни... Тогава всеки е щастлив, когато на приятел се случва нещо хубаво.

Но все пак има моменти в които се чувстваме сами, дори сред хора. Дори сред приятели.... Неразбрани или с усещането, че сме такива... И тогава, макар и несъзнателно, поставяме една невидима стена около себе си,  която не цели да отблъсне хората, а да видим на кого наистина му пука достатъчно, за да я разбие. И тези, които я разбият спокойно можем да наречем свои истински приятели...
       





П.П. Не ме карай да разбивам стени всеки път.... Има и други неща, които да те накарат да осъзнаеш дали съм приятел за теб или не....

q napravo si kaji,4e si vlubena v mirogankov

Нещо се бъркаш.. А и явно не правиш разлика между приятелство и любов.

"...И тези, които я разбият спокойно можем да наречем свои истински приятели..."

аз често се бетонирам ;)
ей, тъй стихийно и го отнасят най-верните прпиятели,
защото ме познават каква съм и просто чакат затишието, когато ще грейна с още по-силна усмивка...
всеки има такива маменти ...

Така е... на всеки се случва... стига да не прекаляваме и да не ги подлагаме редовно на такива тестове,че накрая ще им писне :)

остават най-издържливите ...
и с годините намаляват...

Поне тези които остават, да са верни :) Но не е приятно да ти тестват приятелството.... сякаш се съмняват в теб

ама такъв е живота...

"Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават, без да вземат."
Истинските приятели са такива, те ни разбират и без думи, те ще простят слабостите ни, дори и когато се изолираме. А изолацията ни е нужна понякога, за да открием себе си, както и малка доза егоизъм....също ни е нужна, все пак сме само обикновени хора.

Много добре казано!