Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
16.12.2013 19:04 -
Банкетно
Дойде си му времето, ред му е и му се пада. Банкетецът. Майничките, като най-малко на брой от целокупното фирмено съсловие, следвани от софиянци, се придвижваме в посока остатъка от екипа. Ще се вършее във Вършец.
Пристигаме в прилично време, по светло, никой от колегите не пада, слизайки от колата, което е добър признак, че вечерта може да продължи дълго. Разтоварваме се от колите и след кратка забележка, кавалерството в колегите достига своя пик и те ни понасят чантите, за да се настаняваме.
Има време за кафе, нижем се в индийска нишка, като създаваме суматоха сред дошлите преди нас, колко всъщност пристигаме. Така де, трябва да има съспенс! Нищо не казваме току-така. Съобщават ни, че трябва да сме готови около 7,30 и поемаме към стаите да бичим айляк.
Е, някои бичат бири и уискита, но това са дребни житейски подробности. Наближава времето да се превърнем от тикви в пепеляшки и аз с ужас установявам, че лявата ми обувка е на път да се разпадне и имам реален шанс да я изгубя по трасето, точно като гореспоменатата госпожица. Греда... греда, греда, греда!!!!
Подскачам надолу към лобито, с надеждата, че аджеба в хотела може би ремонтират самосиндикално разни неща чрез побългаряване например с Капчица.. Уви, не го правят. Лепило няма, но пък за сметка на това ме изгледаха странно - хората викат ракии и салати, аз лепилце търся.
Все пак питам за насоки към магазин, но никой не дава гаранции, че в неделя вечер ще открия това, което търся. Взимам един колега, който да припка по магазините /ма начи, съкровище ми е той/ и той решава, че евентуално ще си вземе и няколко биришшшшшшшки, рийш ли.
Стигаме центъра и докато чакам в колата се озъртам. Пустош. Тишина, мрак и никаква следа от работещи магазини... или от човешко присъствие като цяло. В далечината виждам блуждаещата сянка на колегата как се лута от една сретеща витрина към друга. Решавам да му се обадя да се връща... Баба ти цял живот на високи обувки е била по банкетите... Кво толкова, ще си сложа роклята с апреските, пък след третата ракия никой няма да ме забележи, а аз след кило вино предполагам, че съвсем ще забравя.
Оказва се обаче, че той победоносно ми носи секундно лепило, с което да лепна тока, но въпреки всичко виждам тъга в окото му. Лявото. Оказва се, че в магазина /хранителния/ лепило има, но няма бира. ШОК. Няма бира, бе! Ти разбираш ли. Мъка.
Връщаме се обратно към хотела, където народът вече е заел своите места по масите и общо взето само нас чакат. Бира за колегата има. Както и вино и ракия. И уиски и водка. И от пиле мляко, стига да поиска. Оттам нататък историята мълчи, но само ще кажа, че обувките ми оцеляха, аз самата също, както и известна част от колегите. За останалите важи поговорката за Вегас... За жалост, цветни снимки, че попълват белите петна из нечии съзнания :)
Пристигаме в прилично време, по светло, никой от колегите не пада, слизайки от колата, което е добър признак, че вечерта може да продължи дълго. Разтоварваме се от колите и след кратка забележка, кавалерството в колегите достига своя пик и те ни понасят чантите, за да се настаняваме.
Има време за кафе, нижем се в индийска нишка, като създаваме суматоха сред дошлите преди нас, колко всъщност пристигаме. Така де, трябва да има съспенс! Нищо не казваме току-така. Съобщават ни, че трябва да сме готови около 7,30 и поемаме към стаите да бичим айляк.
Е, някои бичат бири и уискита, но това са дребни житейски подробности. Наближава времето да се превърнем от тикви в пепеляшки и аз с ужас установявам, че лявата ми обувка е на път да се разпадне и имам реален шанс да я изгубя по трасето, точно като гореспоменатата госпожица. Греда... греда, греда, греда!!!!
Подскачам надолу към лобито, с надеждата, че аджеба в хотела може би ремонтират самосиндикално разни неща чрез побългаряване например с Капчица.. Уви, не го правят. Лепило няма, но пък за сметка на това ме изгледаха странно - хората викат ракии и салати, аз лепилце търся.
Все пак питам за насоки към магазин, но никой не дава гаранции, че в неделя вечер ще открия това, което търся. Взимам един колега, който да припка по магазините /ма начи, съкровище ми е той/ и той решава, че евентуално ще си вземе и няколко биришшшшшшшки, рийш ли.
Стигаме центъра и докато чакам в колата се озъртам. Пустош. Тишина, мрак и никаква следа от работещи магазини... или от човешко присъствие като цяло. В далечината виждам блуждаещата сянка на колегата как се лута от една сретеща витрина към друга. Решавам да му се обадя да се връща... Баба ти цял живот на високи обувки е била по банкетите... Кво толкова, ще си сложа роклята с апреските, пък след третата ракия никой няма да ме забележи, а аз след кило вино предполагам, че съвсем ще забравя.
Оказва се обаче, че той победоносно ми носи секундно лепило, с което да лепна тока, но въпреки всичко виждам тъга в окото му. Лявото. Оказва се, че в магазина /хранителния/ лепило има, но няма бира. ШОК. Няма бира, бе! Ти разбираш ли. Мъка.
Връщаме се обратно към хотела, където народът вече е заел своите места по масите и общо взето само нас чакат. Бира за колегата има. Както и вино и ракия. И уиски и водка. И от пиле мляко, стига да поиска. Оттам нататък историята мълчи, но само ще кажа, че обувките ми оцеляха, аз самата също, както и известна част от колегите. За останалите важи поговорката за Вегас... За жалост, цветни снимки, че попълват белите петна из нечии съзнания :)
Оцеляването след банкет без бели петна и компромати в нета си е цяло изкуство! Но пък е било весело и бирено. ;-)
цитирайкакто каза един колега.. ние сме добре, да му мислят тия, дето се напиха :)
цитирай
3.
анонимен -
Здрасти, Дорч!
17.12.2013 11:15
17.12.2013 11:15
Както казваше великият, All's well that ends well:)
Не ти казвам още "наздраве", защото е едва 11.15.
Хубав ден все пак:)
цитирайНе ти казвам още "наздраве", защото е едва 11.15.
Хубав ден все пак:)
засега сме тихо с наздравето, пием студена водица, за да има мирна главица :)
цитирайАбе добре, че колегата преди да наблегне върху биричките, е намерил лепилото, че тогава щеше да видиш ти мъка:))))
Поздрави, Доричела!:)))
цитирайПоздрави, Доричела!:)))
колегата е пушка... и на шише ракия пак ще ми намери лепило! :) Щото е пич и може всичко :)
цитирайНадявам се да не съм те засегнал, ако е така, прощавай:)
цитирай"Оказва се, че в магазина /хранителния/ лепило има, но няма бира. ШОК. Няма бира, бе! Ти разбираш ли. Мъка..."
От горе прочетеното, бях в почти прединфарктно състояние, абе няма ли кой да спаси тези хора от деБиродратация!
Наздраве!
цитирайОт горе прочетеното, бях в почти прединфарктно състояние, абе няма ли кой да спаси тези хора от деБиродратация!
Наздраве!
аз?! Да се обидя?! Бъркаш ме с някой :D :)
цитирайналожително си е! Който отива в онази посока - да носи бира!
цитирайаз кума бях, а полата на костюма ми изпаднала и си останала в София. А сега, кума по гащи, найш колко атрактивна щях да бъда. Обаче, нали сме адаптивни, спасихме положението с един панталон под наем. Важното е на сърце да е широко и купонът да върви. Усмивки и весели празници.
цитирайаз 3 дни преди бала нямах тоалет, на всичкото отгоре на самия бал ми падна едно копче и полата ми се свличаше, закачах едни безопасни игли, накрая един приятел, с който танцувахме, ми настъпи полата и паднахме вкупом... :)
цитирай:))))))) За нула бройки Пепеляшка, м?:)))))))))))))))))))
Весели празници, Дори:)
цитирайВесели празници, Дори:)
размина ми се за една бройка :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 43612
Блогрол
1. bapha :)
2. Главоболчо и уникално якия поздрав :)
3. Слънчо :)
4. Малкият Принц
5. dostin :)
6. Captain
7. МНЯ :)
8. martito :)
9. soleilelle
10. Докторката на блога ;)
11. Кака Сийка
12. Красита
13. "1984" = 2010 - това е проблемът
14. Бях на купон, мамо..
15. Вътрешно горене. Околосветско
16. Kаприция
17. Истината боли
18. Тимур и неговите командоси
19. БРАТОТО - Един бял гълъб в кожата на Змей:)
20. Околосветско приключение - Nolimittravels
21. Нав
22. Мис Бис :)
23. Clean Forte
24. Редуслим
25. Eremax
2. Главоболчо и уникално якия поздрав :)
3. Слънчо :)
4. Малкият Принц
5. dostin :)
6. Captain
7. МНЯ :)
8. martito :)
9. soleilelle
10. Докторката на блога ;)
11. Кака Сийка
12. Красита
13. "1984" = 2010 - това е проблемът
14. Бях на купон, мамо..
15. Вътрешно горене. Околосветско
16. Kаприция
17. Истината боли
18. Тимур и неговите командоси
19. БРАТОТО - Един бял гълъб в кожата на Змей:)
20. Околосветско приключение - Nolimittravels
21. Нав
22. Мис Бис :)
23. Clean Forte
24. Редуслим
25. Eremax