Кога идва момента, в който разбираш кои са истинските ти приятели? Точно така... в тежките моменти... В онези, в които си паднал в калта, и след многобройните опити да станеш, падаш отново. И отново.... Точно тогава ги усещаш.....

Когато няколко здрави ръце те хванат и те дърпат, дори да си изгубил желание да ставаш. Които те държат, когато се свличаш отново надолу и те подпират да не паднеш пак. Които не позволяват да изгниеш сам в къщи, затрупан от проблемите си, а всячески се стараят да те развеселят и ободрят. Които те разбират... Които търпят сдуханото ти настроение, защото знаят през какво преминаваш.. Които са били винаги до теб, не само в добро, но и в лошо. Които ще се радват на успехите ти, когато ги постигнеш.

Които ти предлагат да играете заедно карти, вместо да излязат някъде на кафе без теб. Които ти купуват вафла Мото, защото шоколада оправя настроения :) Които ти предлагат да гледате филми, за да се посмеете заедно... Които могат да са  принцове, принцеси.. пепеляшки.. Но които са истински... И са тук...  Благодаря ви, Приятели, че сте такива! Много ви обичам!! Никога няма да забравя какво правите за мен!  :)

 

 

П.П. Обещавам другия път да не ви бием толкова зверски на белот :) И обещавам на 5-тият елемент, който се лишава от внимание в името на карето белот, другият път да я изслушваме като говори и да не роптая срещу чалга песните, които си пуска за успокоение... :)

Хубаво нещо са приятелите. Рядко обаче и практически безценно.

Който ги има е късметлия,а който не....хич не му завиждам!!:))

хора като теб не остават без приятели...

:)радвам се за теб:)
...и 5 елемент :)))))) е особенно важен:)не го забравяйте;)

Така е.... Хубавото е, че тези са от детските години и ... са направо съкровища! :)
Не късметлия, ами не знам какво.... :) Поздрави!

Благодаря ти! Наистина :) Убедена съм, че и при теб е така!
Поздрав!

Солейлелле, благодаря ти миличка.. :) А 5-тият елемент нали знаеш, закъде без него! :) В случая НЕЯ :)

Някъде бях чел, че разликата между добрите познати и истинските приятели си проличава в това, че когато ги поканиш на вечеря, вторите нахълтват в кухнята и започват да ти помагат ;)

последните ти постове са тъжни...Имаш приятели,семейство, горе главата, чайке.Всичко е наред.

тези за от вторите :) Но ти знаеш как стоят нещата :):)

всеки си има своите спадове... Просто такъв е момента.. А ти къде се губиш и не ме развеселяваш? :)

Приятелите винаги остават
Димитър Ценов

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки.

стига си хленчила,денонощно съм с теб:)

Стихотворението е чудесно, благодаря, че го сподели с нас :)

Итсасин, знам,че си с мен :) Не се и съмнявам :)

...колко щастлива си, че имаш тези приятели!!! :) Във всеки пост, в които ги описваш си мисля,че накрая ще кажеш "но за съжаление такива хора не съществуват..", а намирам точно обратното. Това е много,много , много хубаво и аз много ти се радвам като те чета на тема 'приятелството'!!!
Иска ми се един ден и аз да усетя това щастие от истинското приятелство. Наистина много ми се иска! Пожелай ми успех :) :) :)
Поздрав и много усмивки за теб dorichela :):):):):):):):)

Искрено, ама най-искрено ти желая да ги срещнеш!! Защото няма по-голямо богатство от такива приятели... :)

че си върна стария аватар. Без тази перла на езика - все едно, че не си ти ;-)))

Хахах, получих критика от някои съблогери и в отговор на техните молби - пак си върнах отворената уста :)

Страхотно е, че имаш такива приятели. И аз ги имам! И ти, и аз, и всички, които имат до себе си такива хора - сме щастливи!

Абе всичкото ти е страхотно, ама дано по-скоро си намериш работа, че много смачква самочувствието това ежедневие.
Не се отказвай и каквото дойде мамка му!

То закъде сме без тях?! А и не само ние....

А дано, стискай палци, стискааааай :):):):)

са до нас,когато се мразим дори...те са въпреки, а не поради

както винаги много на място! Поздрави :)

взела си ми думите от устата :)