Забелязали ли сте напоследък колко отчуждени сме станали един от друг? Прави ли ви впечатление как се подминаваме, как всеки забързан в ежедневието си, подминава познати и непознати. Монотонно махване,редовната реплика за поздрав и това е...
Къде отиде човешкото у хората? Вярно е, че сме най-висшата форма на живот, но заслужаваме ли го?
Ежедневието ни дава стотици примери, които показват в какво сме се превърнали - дори отиването до работа - качвайки се в автобуса,помагаме ли на възрастната баба с двете бастунчета, която се бори със стълбите? Не.. тюхкаме се,че ни бави и че рейса не тръгва, за да я изчака да се качи. 
Когато аз реша да помогна на някой възрастен било то да се качи или слезе, защо хората ме гледат като извънземно? Нима възрастните не заслужават? Вярно е, че има и доста заядливи и сприхави хора, които още живеят в миналия век, но просто им се усмихнете и си помислете на тяхната възраст как ли ще изглеждаме ние :) А и не говорим само за пенсионерите.. Кога за последно помогнахте на някой, когото не познавате? Просто ей така.. с нещо дребно? 
Случи ми се веднъж да отида в аптеката за нещо дребно.. на човека пред мен не му достигаха 2 лева, за да си купи лекарствата. Когато му предложих да ги дам вместо него той ме изгледа по-учудено и от аптекарката зад гишето... Но благодарността в очите му ми бяха най-голямата награда за мен. Приятно е да видиш, че си предизвикал усмивката.. онази искрена усмивка, породена от един толкова малък жест. Наскоро отново срещнах този човек и ме помнеше. Спря ме и си поговорихме. Каза, че един малък жест за него означава много. И наистина е така. Нещо, което на нас се струва нищожно, за друг може да е много. Особено в точния момент... 
Нека се замислим какво може да направим. Всяко добро, което направим ще ни се върне. Усмихнете се.. Направете нещо малко, ако можете, за да помогнете на някой. И ще видите колко добре ще се почувствате. Нека станем малко по-добри! Нека събудим човешкото у нас. Нека станем по добри и .. "Ако на всяко добро същество застане поне още едно...тогава, тогава предвиждам такъв живот,че само си викам "Дано"!". :)

Ето такива дребни случки ще ни направят по-щастливи! Понякога и аз аха-аха да направя нещо, и не ми достига волята, питам се как ще реагират хората!!!
Усмихвам се!

И за още по- голямо съжаление не осъзнаваме колко сме зависими един от друг....

Малките камъчета обръщат каруцата, затова с нещо малко се постига много :)
Опитай някой път и ще ти достигне воля! Поздрави!

Така е,жалко е,че не го осъзнаваме... Света е толкова малък,когато направиш добро,то ще ти се върне непременно :)